Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

УИЛБЪР РОС СЕ ХВЪРЛИ В ТЕКСТИЛНИЯ БРАНШ

Преди години Уилбър Рос се възползва от протекцията на щатската администрация, за да обедини четири фалирали производители на стомана в една компания - Интърнешънъл стийл груп. Тя се оказа толкова печеливша, че преди месец той успя да я продаде за 4.5 млрд. щ. долара. Онези, които се довериха на инвестиционния му усет и вложиха пари в групировката, получиха над 2 млрд. щ. долара, а самият Рос изкара за себе си 300 млн. щ. долара. Днес милиардерът инвеститор мъти водата на търговците в текстилния бранш - сектор от щатската икономика, който напоследък изпитва силен натиск на конкуренти от чужбина. Новата компания на Рос - Интърнешънъл текстайл груп (International Textile Group), помага на китайците да продават продукцията си в САЩ. Освен това той планира да открие фабрика в Гватемала и да основе съвместни дружества в Турция и Индия. Тази дейност го сблъсква директно с интересите на производители на текстил от родната му страна от страна на Миликън енд ко. (Milliken Co.), които помолиха президента Джордж Буш да наложи нови ограничения на вноса, тъй като действието на квоти върху търговията с дрехи изтича на 31 декември. Ние сме от двете страни на барикадата, това е мисията ни в този живот, коментира 66-годишният Рос. Националният съвет на текстилните организации - базирана във Вашингтон група за лобиране в полза на сектора, предупреждава, че прекратяването на продължилата четири десетилетия система на квоти за внос ще доведе до загубата на 600 хил. работни места (над 80% от заетите в бранша), ако Буш не ограничи вноса от Китай. Той основа своята Интернешънъл текстайл груп след като през миналата година фирмата му за високорискови инвестиции Уилбър Рос енд ко. (W.L. Ross Co.) изхарчи 660 млн. щ. долара за покупката на фалиралите Бърлингтън индъстрийз (Burlington Industries Inc.) и Коун милс корп. (Cone Mills Corp.). Трябва да сме световни производители, защото потребителите развиват дейност по целия свят, добавя милиардерът. Рос има по-големи шансове от конкурентите си да оцелее след потопа от вносни стоки, защото вече е снижил разходите на компанията си, разраснал се е зад граница и е създал един от най-големите производители на текстилни продукти в САЩ. Неговата Интернешънъл текстайл груп, която е регистрирана в Грийнсбъроу, щата Северна Каролина, е втората му голяма хазартна операция в проблемен сектор през последните две години. Първата е споменатата групировка за производство на стомана Интернешънъл стийл. Както бе казано, тя е създадена от сливането на четири доведени до фалит компании от бранша, за които Рос похарчи 2 млрд. щ. долара през 2002 и 2003 година. През декември 2003 г. той направи първоначална публична емисия на дружеството и чрез нея привлече 531 млн. щ. долара капитал. На 25 октомври продаде Интернешънъл стийл на родения в Индия милиардер Лакшми Митал за 4.5 млрд. щ. долара (в. БАНКЕРЪ писа подробно за сделката в бр. 43 от 2004 година). Рос успя да съживи фалиралите производители на стомана с помощта на 30-процентните мита, които Буш наложи през 2002 г. върху вносната стомана. Този внос се оценява на 3 млрд. щ. долара годишно. Мярката помогна за повишението на цените от 210 щ. долара на тон стомана през декември 2001 г. на 400 щ. долара през юли 2002 година. През тази година пък, в резултат на мощния световен икономически растеж, котировките на стоманената продукция надхвърлиха 750 щ. долара на тон и са най-високи в историята на бранша. Това развитие на нещата позволи на Рос да намали разходите за пенсии, да договори нови правила за работа с профсъюзите и да съкрати някои ръководни постове. Започвайки в текстилния бранш, милиардерът, който е бивш банкер от инвестиционната банка Ротшилд, прилага по-различен подход. Той преговаря за основаването на съвместно дружество в Китай, опитва се да осъществи подобна сделка и в Индия. Рос развали отношенията си с останалите щатски играчи от бранша, като подкрепи договора, който правителството на САЩ подписа на 28 май с пет по-слабо развити държави от Централна Америка. Документът очаква одобрение от Конгреса. Пак през май Рос обяви, че планира да открие фабрика в Гватемала за производство на плат за дънкови облекла. Тя ще снабдява производителите на дрехи от Централна Америка, които след това ще внасят безмитно готовите облекла в САЩ, а вносът на китайските компании се облага със 17 процента. Задграничните съвместни дружества пък ще дадат възможност на Рос да произвежда платове за износ на пазарите за облекло в Азия. Той обяви, че компанията му скоро ще оповести новите си проекти за производство на дънкови платове, синтетика, памук и декоративни тъкани в Китай. А поделението на текстилната му групировка Бърлингтън уърлдуайд пък работи като агент по продажбите за китайските производители на текстил, които искат да реализират продукцията си в САЩ. Изтичането на сроковете на квотите за внос на текстил и облекло слага край на система, ограничаваща търговията с 2400 вида стоки, включително памучни ризи и джинси. След премахването на ограниченията Китай ще доминира в търговията с облекла, прогнозира Световната търговска организация и ще внася половината от количествата, предназначени за САЩ, срещу 16% през 1995 година. Тези страховити очаквания принуждават щатските текстилни производители да искат удължаване на режима на квотите за внос, макар че дори работейки под правителствената протекция през последните шест години, местната текстилна индустрия затвори почти 300 завода и съкрати над 200 хил. работни места.Рос успя да редуцира комбинирания дълг на текстилните фирми, които купи, от 1.1 млрд. до по-малко от 100 млн. щ. долара чрез съдебната процедура по фалита им. Той намали и персонала им с 33% и го сведе под 10 хил. души, отказа се от бившия централен офис на Бърлингтън в Грийнсбъроу, като обедини управлението в по-малката щабквартира на Коун милс. В същото време Рос увеличи разходите за разработка на суровини за производство, като например висококачествени платове, с използване на миниатюрни влакна, устойчиви на вода и петна, и се превърна във водещ инвеститор в областта на проучванията в бранша. Конкурентите от САЩ го обвиняват, че спи с враговете. Но комбинацията от ниски разходи, солидна големина и търговски операции ще позволят на Интернешънъл текстайл груп да оцелее там, където съперниците търпят загуби, смята Рос. Засега някои експерти от бранша не са чак толкова сигурни в успеха му. Предизвикателствата в текстилната индустрия са по-големи, отколкото в стоманения бранш - твърди Сет Лемлър, управителен директор на базираната в Ню Йорк инвестиционна банка Моргън Джоузеф (Morgan Joseph Co.). - От друга страна обаче, мнозина са загубили доста пари, когато са правели облози срещу Уилбър.

Facebook logo
Бъдете с нас и във