Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

УБИЙ ПРЕДПРИЕМАЧА, ПРЕДИ ДА Е СГАФИЛ

И петдесете години т.нар. комунизъм не стигат, за да се обясни смислено защо българската държава гледа на предприемача, работодателя, бизнесмена като на престъпник. Който предварително трябва да бъде наказан за всичко нередно, което не е сторил, но което теоретично може да стори. И го наказва. Чрез всесилното си, убийствено оръжие - данъците.Не, тук няма да става дума за данък сгради и такси за смет, нито за патентни данъци - в последните дни по темата се изляха потоци мастило. Става дума за едни други данъци, с които се облагат дейности, дето в нормалните страни водят до данъчни облекчения. Облагат се не защото е редно, а защото държавата и нейният чиновник предполагат, че с тях може да се злоупотреби.Например работодателят решава да осигури прилична храна на колектива. Наема фирма за катеринг, храната пристига в офиса или предприятието, предполага се, че хем е по-вкусна, хем по-евтина от тази в околните капанчета. Не всеки има достъп до стола на Министерския съвет... Работодателят харчи пари и е нормално те да му бъдат приспаднати като разход и изключени от облагаемата печалба. Така е по света, но не и у нас. У нас средствата за за т.нар. социални разходи не само не се приспадат от облагаемата печалба, ами се облагат с допълнителен данък. Същото е, ако решите да осигурите на хората, които работят за вас, по-добро медицинско обслужване в частен диагностичен център или да им платите краткосрочна почивка, да речем. Данъкът върху този социален разход се стоварва като топор.Забелязали ли сте колко много малки фирми с най-различен предмет на дейност, само не и транспортни, си купуват автомобили, по- пригодни тъкмо за транспортен бизнес. Защо ли? Ами много просто - държавата ги кара. За кола с по-малко от седем места данъчен кредит не се връща. Тя се смята за лукс. И фирмите купуват микробуси - ДДС-то в родината е 20 процента. А че на фирмата й е нужен малък и спретнат автомобил, който да й върши работа - защото, както справедливо отбелязаха още в далечната 1935 г. Иля Илф и Евгений Петров, той не е лукс, а превозно средство - ще има да взема. Кола, по-малка от седемместна, не е средство за производство.Звучи тъпо - и е тъпо. Макар законът вече да натрупа годинки и писъците срещу него да стават по-редки. Човек и с веригите си свиква. Най-смешното е, че икономически смисъл този закон няма. Той хазна не пълни, бюджет не подсигурява. Той храни хипертрофиралата до параноя мнителност на зоконодатели и чиновници. Защото някоя фирма може да си прави банкети, вместо да храни служителите си, да укрива печалби, вместо да ги лекува, а споменатото автомобилче да вози за сметка на фирмата жената на шефа. Иначе казано, може да сгафи бизнесменът, да измами държавата и затова по добре тя да го перне предупредително през пръстите.Ако още не е ясно защо какъвто и да опит за социално стимулиране на българите извън самата държава е обречен, пробвайте. Бият предварително.

Facebook logo
Бъдете с нас и във