Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ТЪРСИ СЕ ВИНОВНИК ЗА КРЕМИКОВЦИ

На 10 януари в 16.45 ч. доменен газ навлезе във водопровод на Първа доменна пещ. Аварията причини смъртта на трима души - пожарникаря Темелко Първанов, 56-годишния Тодор Петров, оператор на водоразпределението, и 38-годишния майстор-електрошлосер Стефан Мишков. Ранени са 22 души. Прокуратурата нареди на 12 януари да се направят две проверки , които да установят как собственикът на комбината изпълнява приватизационните си задължения и дали се спазват правилата на охрана на труда. Договорът за раздържавяването на 71 на сто от капитала на Кремиковци бе подписан на 14 юни 1999 г. между Агенцията за приватизация и българското дружество Дару металс(преименувано по-късно на Финметалс), като купувачът бе задължен да плати дългове на комбината за 645 млн. щ. долара. Инвестициите, които Дару металс се е ангажирал да направи за шест години, са в размер на 300 млн. щ. долара - по 50 млн. щ. долара всяка година. През 2000 г. собственикът на металургичния комбинат е вложил 39.5 млн. щ. долара, през 2001 г. - само 13.8 млн. щ. долара. Затова Агенцията за следприватизационен контрол е наложила неустойка от 5 млн. щ. долара за 2000 г., които са покрити от гаранционния депозит на компанията. За 2001 г. глобата по същия повод е 23.3 млн. щ. долара, които не са платени. Междувременно в комбината стана още една производствена авария, която отне живота на машиниста Ангел Чаушев от управление Железопътен транспорт. Ръководството на предприятието твърди, че той не е спазил изискванията за безопасност на труда.Кой е крив и кой е прав за инцидента в Кремиковци ще стане ясно след два месеца, когато разследването, поверено на Националната следствена служба, приключи. Още на 12 януари бе образувано дело срещу неизвестен извършител по чл.123, ал. 2 от Наказателния кодекс за причиняване на смърт по непредпазливост. Присъдата, която може да получи виновникът за инцидента, е между една и пет години затвор. Всъщност Кремиковци е в списъка на рисковите обекти за периодичен контрол, изготвен от Главна инспекция по труда още от 2002 година. Доменното производство, където е възникнала аварията на 10 януари, подлежи на контрол на всеки шест месеца. Само за миналата година инспекторите са извършили 29 проверки в комбината. Констатирани са 123 нарушения, дадени са задължителни предписания за отстраняването им и са съставени шест акта за суми между 250 лв. и 1000 лева.Почти цяла седмица след злополуката в металургичния комбинат Кремиковци никой не пое отговорността за трагедията. Вместо това вината се прехвърляше между синдикатите, собствениците на комбината и държавата, която притежава 25.29% от акциите му. Министърът на икономиката Лидия Шулева и колежката й Филиз Хюсменова смятат, че единствено оперативното ръководство на комбината е отговорно за инцидента. Мениджърите от своя страна обвиниха работниците. Изпълнителният директор на предприятието Валентин Захариев допуска, че те не са спазили инструкциите за безопасност. На свой ред синдикатите решиха, че инцидентът е можело да бъде предотвратен, ако Инспекцията по труда си беше свършила работата. Ако се налага, ще се спрат отделни производства. Ще наложим безкомпромисни санкции на ръководството и на работниците за неспазването на инструкциите за безопасни и здравословни условия на труд, заяви в сряда нейният изпълнителен директор Тотю Младенов. Не стана ясно обаче дали тези закани ще бъдат изпълнени.Работниците не обвиниха никого, но те със сигурност имаха най-много какво да кажат - за липсата на работно облекло и каски, за неполучените възнаграждения и неплатени осигуровки и за това доколко са обучени на безопасен труд. Повече от ясно е, че за това са необходими средства, които металургичният гигант не може да си позволи. Само за първите девет месеца на миналата година задълженията на предприятието към неговия персонал са били близо за 12 млн. лева. В крайна сметка какво и как се е случило в онзи мрачен следобед на 10 януари в Първа доменна пещ на металургичния комбинат ще стане ясно, когато излязат докладите на комисиите, които бяха натоварени да разследват случая. Самото металургично предприятие още в събота излъчи група от шест човека (в нея участва и първият заместник-изпълнителен директор Петър Лещаров), която за пет дни трябваше да изготви доклад. Този срок, както твърди пресаташето на Кремиковци Тодор Христов, е спазен, но резултатите от разследването ще бъдат съобщени през следващата седмица. Комисията, образувана от Инспекцията по труда, пък ще оповести изводите от нейното разследване във вторник (20 януари). Независимо какви ще бъдат резултатите от разследванията Законът за здравословни и безопасни условия е пределно конкретен по въпроса кой трябва да осигури нормална работна среда. В неговия чл. 14 е записано, че работодателите са длъжни да осигурят условия както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения. Колкото до работниците, те са длъжни да спазват инструкциите. Според чл. 4 на същия закон, здравословни и безопасни условия на труд са тези, които предотвратяват риска за живота и здравето на работниците. Затова във всяко предприятие следва да се направи оценка на работната среда и ако тя е рискова, да се предприемат мерки за нормализирането й. На срещата между Главна инспекция на труда, ръководството на комбината, представители на синдиците и органите по безопасност бе решено до 15 февруари ще бъде направена нова оценка на риска в Кремиковци. От инспекцията съобщиха, че в над 1200 предприятия у нас не се спазват нормите на охрана на труда и условията в тях крият опасност за здравето и живота на работниците. От началото на тази година влезе в сила Законът за задължителното въвеждане на безопасни и здравословни условия на труд. Фирмите пък трябва да се съобразят изцяло с изискванията му до края на годината. За това обаче са необходими средства, с които по-голяма част от компаниите не разполагат. Според работодателите държавата трябва да помисли за данъчни и митнически стимули, които биха компенсирали част от тези разходи. Преди ноември 1989 г. производствена авария отнема живота на шест души. През юни 2001 г. 43-годишният Йордан Йорданов губи единия си крак след взрив в Първа доменна пещ. През септември 2001 г. - инцидент в цех Горещо валцуване води до ампутиране на крака на Димитър Анев.През август 2003 г. жертва на производствена авария в Шести кислороден блок на Кремиковци става 31-годишен мъж.През ноември 2003 г. изригва течен кислород в комбината и двама механо-шлосери получават сериозни обгарания. Единият от тях - Бисер Райков, умира по-късно в болницата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във