Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ТЪРГОВСКОТО САЛДО И ДЕФИЦИТЪТ ПО ТЕКУЩАТА СМЕТКА СА ОПАСНИ

Румен Борисов, изпълнителен директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози, пред в. БАНКЕРЪГ-н Борисов, напоследък в някои влиятелни западни издания се появиха прогнози, че през 2004 г. българската икономика няма да достигне планирания ръст от 5% на БВП. Има ли основания за подобни предвиждания?- Честно казано, не съм запознат с публикациите, за които говорите. Данните, с които разполагаме в Агенцията за икономически анализи и прогнози (АИАП), сочат, че през първото тримесечие на годината стопанството ни е регистрирало ръст на БВП от 5.3 на сто. Това се вмества напълно в рамките на предварително обявените от нас прогнози.Все пак рекордно високите цени на петрола на международните пазари не налагат ли промяна на някои от очакваните макроикономически параметри?- Смея да твърдя, че ефектът от скъпия петрол донякъде се компенсира от ниските котировки на щатскияя долар на международните финансови пазари. Нашите експерти са разработили няколко икономически модела на база новите цени на горивата. Засега обаче не виждаме причина да променяме първоначално обявените прогнози за БВП, за инфлацията и т.н. Дори и да се стигне до известни отклонения, те няма да бъдат чак толкова съществени. Според очакванията на АИАП средногодишната цена на петрола за 2004 г. ще бъде 36.5 щ. долара за барел, но тя няма да доведе до промяна в прогнозата ни за средногодишна инфлация у нас от 6.3 на сто. А правили ли сте анализ какъв ще бъде ефектът върху цените на предвиденото увеличение на ставките на акцизите на спиртните напитки и на пивото през 2005 година?- Да. Разполагаме с подобни разработки. По наши изчисления по-високите акцизи догодина трябва да доведат до поскъпване от 0.079% при спиртните напитки и 0.049% при пивото.Тревожат ли ви отрицателното салдо във външната търговия и дефицитът по текущата сметка на платежния баланс?- Честно казано, тези две негативни тенденции крият много рискове. Специално за външната търговия - има логично обяснение защо вносът продължава да расте с по-бързи темпове от износа, но това едва ли трябва да ни успокоява. Очаквам дефицитът по текущата сметка да бъде малко над 8% от БВП в края на 2004 година. С привлечените преки чуждестранни инвестиции през тази година най-вероятно ще съумеем да покрием този дефицит. Трудно е да се предвиди обаче какво ще се случи през 2005-а, ако той продължава да нараства. Парламентът натовари ръководената от вас агенция с разработването на Националния план за развитие в периода 2007-2013 година. Каква е целта на този документ и какво по-точно ще включва той?- Националният план за развитие е един от стратегическите документи, които трябва да бъдат подготвени от България в периода до приемането ни в Евросъюза. Наличието на подобен документ е от изключителна важност, тъй като в него ще залегнат механизмите, по които ще бъдат усвоявани постъпващите след 2007 г. средства от Структурните и Кохезионния фонд на Евросъюза. Освен това в него ще бъде планирана и финансовата подкрепа от другите международни донори, както и националното съфинансиране по съответните проекти. Планът за развитие в периода след 2007 г. ще следва структурата на сега действащия План за икономическо развитие. Бъдещият документ ще съдържа стратегическите цели и икономическите приоритети, за които ще се ползва финансиране с европари. Конкретните проблеми и мерките по тяхната реализация, както и необходимите индикативни суми за това, пък ще бъдат описани в няколко оперативни програми. Предвижда се те да бъдат посветени на увеличаването на конкурентоспособността на икономиката ни, на човешките ресурси, околната среда, транспорта и инфраструктурата. Ако мога така да се изразя, планът ще зададе общата рамка на еврочленството ни, а детайлите ще се съдържат в програмите. Работата по подготовката му започна през февруари тази година и ще продължи чак до 2006 г., тъй като трябва да премине през няколко отделни етапа.Как ще бъдат избрани приоритетните области за финансиране?- Въпросът с разпределението на средствата е доста сериозен. Както знаете, според предложената от Европейската комисия в началото на февруари тази година Финансова рамка за България и Румъния в периода 2007-2009 г. за страната ни са заделени средства в размер над 6% от БВП. Това на практика означава, че в определени сектори парите от Евросъюза ще бъдат дори повече, отколкото финансирането от бюджета. Всичко това изисква така да определим приоритетите, които ще залегнат в Плана за развитие, че да не предизвикват търкания между основните политически сили. Сами разбирате, че заложените в плана мерки ще се изпълняват от няколко поредни правителства. Ето защо е нужен пълен консенсус по тях. Така че в дискусията около определянето на икономическите приоритети, които ще бъдат записани в Плана за развитие в периода 2007-2013 г., ще бъдат привлечени представители на синдикатите, работодателите, местните власти, както и експерти на парламентарно представените партии.За подобен консенсус в областта на образованието говори и финансовият министър Милен Велчев...- Разбирам за какво намеквате. Напълно е възможно образованието да бъде един от приоритетите в Плана за развитие. На този етап обаче не мога да се ангажирам с конкретно становище. Идеята ни е първоначално да бъде проведено максимално широко обсъждане и едва след това да говорим за конкретни дейности.Подготовката на плана не изисква ли паралелно с това да бъде направена и оценка за способността на нашата администрация да усвоява помощта от Евросъюза?- Определено е така. Агенцията за икономически анализи и прогнози предвижда изготвянето на подобен задълбочен анализ. В момента на различно ниво текат такива проекти. След като те приключат, данните ще бъдат обобщени от нашите специалисти. Така че най-вероятно към края на март 2005 г. ще имаме и по-пълна представа за капацитета на българската администрация да разработва и защитава проекти, да сключва договори за тяхното изпълнение и да се отчита пред Европейската комисия. Освен това предстои и разработването на специални индикатори, чрез които да измерваме реалния ефект от прилагането на Плана за икономическо развитие след 2007 година.Ще ви кажа също така, че обсъждаме и идеята на заместник-министъра на финансите Любомир Дацов за привличането на чуждестранни консултанти, които ще направят така наречената предварителна оценка (ex-ante evaluation) на Плана за развитие, когато той бъде готов.

Facebook logo
Бъдете с нас и във