Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ТЪРГОВСКИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НЕ СА НА ИКОНОМИЧЕСКОТО МИНИСТЕРСТВО

Уважаеми г-н главен редактор на в-к БАНКЕРЪ,Пиша Ви по повод публикацията БГ- ТЪРГОВСКИ СТРАСТИ СЕ ИЗЛЯХА В НЮ ЙОРК в брой 10 от 8 март 2003 година. Поздравявам Ви, че се опитвате да дръпнете завесата на Министерство на икономиката и да зададете принципни въпроси, свързани с дейността на търговските представители на България в чужбина. Търговските представители са представители не на Министерството на икономиката, респективно на г-н Керемедчиев, а на България. И трябва да са държавни служители със самочувствието, статута, правата и отговорностите на търговски посланици, а не на момчета и момичета, които са зависими и треперят при всеки полъх на кадрови промени в министерството и другите държавни институции. Западноевропейските страни, на които искаме да заприличаме, са осигурили приемственост при смяна и изпращат търговските си представители с мандати за по пет и повече години, а не като при нас - със срочни договори за по шест и повече месеци. Отсъствието на подобно отношение към нашите търговски представители и дейността им го отдавам на липсата на административен и управленски опит в хората, ръководещи този ресор. Аз се чувствах и бях възприеман като търговски посланик на България. Със следните пояснения бих желал да припомня някои неща на заместник-министъра Керемедчиев и да внеса по-голяма яснота във Вашия материал.В публикацията БГ- ТЪРГОВСКИ СТРАСТИ СЕ ИЗЛЯХА В НЮ ЙОРК споменавате за приложен двоен стандарт от г-н Керемедчиев към мен. Лошото е, че отсъства какъвто и да е стандарт или писана технология на тази дейност, липсва какъвто и да е подход, а в моя случай има и куриозни ситуации. Първо, върнах се в България в средата на юни 2002г. в отпуск не за друго, а да оправям нерешени проблеми на собственото си министерство. Беше ми сбъркана дипломатическата виза в паспорта и не получих от американските власти нужната акредититация (нотификация за дипломат). Междувременно г-н Керемедчиев с факс от 12.07.2002 г. нарежда на всички търговски представители да бъдат в София за Работна среща на 12.08.2002г., а мен направо ме задължи след изтичане на редовно разрешения ми отпуск и болничните на 21 юли да работя в министерството до провеждане на работната среща. Изказах съображения, че имам започнати неща в САЩ и отсъствието ми ще предизвика усложнения по поети ангажименти и плащания, че е възможно да имам проблеми с резервацията на билета си, но ще изпълня разпореждането. На четвъртия ми работен ден се оказа, че г-н Керемдчиев не е запознат с нормативните документи и тъй като нареждането му противоречеше на статута ми на дългосрочно командирован в Ню Йорк, САЩ, от Личен състав на министерството ме помолиха да си пусна молба за отпуск за периода от 21.07.2002 до отпътуването ми обратно в Ню Йорк, или още около 21 дни отсъствие. Г-н Керемедчиев, изглежда, е забравил, че тогава той сбърка, и аз направих компромис. Може би за благодарност той ми подари и споменатото в публикацията Ви супер секретно мъмрене, защото аз не съм уведомяван за такова. Същата степен на секретност има и прословутата атестация, с която и до ден днешен не съм запознат, и мисля, че беше редно първо да ми се поиска отчета и след това да заседава атестационната комисия, а не обратното. Не оспорвам правото на работодателя да създава комисии и да прави атестации, но истинска атестация за мен са писмата с благодарност, изпратени ми от много американски и български фирми, които продължават контактите си с мен. Втори път бях в отпуск през септември 2002 г.благодарение и с личното разрешение на министъра. Сватбата на сина ми беше насрочена далеч преди да замина като търговски представител. Отсъствах от работното си място само един работен ден - петък, което не попречи на организацията на посещението и срещите на заместник-министър-председателя в САЩ.Вместо цитираните в публикацията 65 дни платен отпуск по болест съм ползвал общо двадесет дни поради хирургическа намеса и е много жалко, ако подобно отсъствие се възприема от г-н Керемедчиев и членовете на атестационната комисия като аргумент за освобождаване. Не пожелавам на никого да прави подобно лечение в чужбина и особено в САЩ. На критиката по отношение на слабия ръст в стокообмена между България и САЩ и американските инвестиции в България ще отговоря, че те се влияят от едно обстоятелство, върху което не само Стамен Тасев, но който и да е не може да въздейства. И то е географското положение на страната ни. Изводът е в контекста на войната, в която се намира САЩ след трагичния 11 септември, и ще е странно, ако г-н Керемедчиев не отчита тази подробност. Влиянието й ще продължи до приключване на конфликта. И накрая, между мен и заместник-министър Керемедчиев няма никакво разчистване на сметки, защото такова обикновено се прави между престъпници, а аз не съм такъв.С уважение,Стамен Тасев

Facebook logo
Бъдете с нас и във