Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ТЪРГОВСКИЯТ ЗАКОН СВИ НОМЕР НА АГРОБИОХИМ

Мощностите на фалиралия старозагорски торов завод Агробиохим ще бездействат поне до края на годината. И това е оптимистичният сценарий за развитието на завода, който на 28 февруари се гмурна в процедура за обявяване в несъстоятелност. Според назначения преди две седмици за синдик на дружеството Димитър Смиленов (синдик и на Варненската корабостроителница), поне до септември съдът ще доуточнява окончателния списък на кредиторите на комбината. След това трябва да се изчака един месец, за да се види дали няма да бъде предложен план за оздравяването на старозагорския завод. Тъй като за инсталацията за амониева селитра от дълго време не се е интересувал нито един инвеститор, предполага се, че този план ще бъде съставен трудно. По-нататък, вероятно през ноември, трябва да се проведе общо събрание на кредиторите на Агробиохим.
Според последните промени в Търговския закон (ТЗ), влезли в сила през миналия октомври, този форум е длъжен да определи методите за оценка на активите на фалиралото предприятие. И точно тук, според Смиленов, е основният проблем на завода сега. Защото се оказва, че до събранието той и неговият колега Кирил Карагьозов нямат никакви правомощия или задължения, освен да опазят имуществото на повереното им дружество. Тъй като съгласно промените в ТЗ до кредиторския форум те не могат дори да изберат оценители за активите на Агробиохим. Според Търговския закон това трябва да стане именно на събранието. Така продажбата и на най-незначителните активи на практика се отлага с над половин година.
Едва след събранието на кредиторите ще се пристъпи към определянето на стойността на имуществото на завода. А самите търгове за продажба едва ли ще започнат до края на тази година. Проблемът е, че старозагорският комбинат бездейства от 5 май 1999 година. Забавянето на разпродажбата ще отложи натоварването на мощностите на предприятието още дълго време. Така че промените в Търговския закон в крайна сметка доведоха до забавяне на осребряването на активи, които в момента бездействат.
Всъщност синдиците на дружеството едва ли ще скучаят до есента. Основните проблеми датират още от 1999 г., когато Агенцията за приватизация започна раздържавяването на обособените части от комбината. Оказва се, твърди Смиленов, че когато цехът за производство на капролактам е продаден на фирмата Фолбек, складовете му са били пълни с продукция на Агробиохим. Става въпрос главно за стотици тонове амоняк. И сега, тъй като инсталацията за капролактам не работи, собствениците й от Фолбек разпродават амоняка, за да погасят задълженията си, заяви за в. БАНКЕРЪ Смиленов. В четвъртък на територията на цеха влезе съдия-изпълнител, който трябва да опази активите на торовия завод от разграбване.
На шията на Агробиохим виси и инфраструктурата на завода, която е предимно негова собственост. Така например акционерното дружество се явява като посредник между местната електроразпределителна компания и частните цехове на територията на комбината. Токът преминава през неговата територия и достига до крайните потребители. Те обаче плащат директно на старозагорското Енерго. Докато за Агробиохим остават разходите за поддръжка на мощностите, които са около 15 хил. лв. месечно. Възможните разрешения на този проблем са две: преносните системи да станат собственост на Електроразпределение - Стара Загора или на приватизираните през последните две години цехове на територията на торовия завод.
Естествено нито едно от тези дружества не се натиска да поеме такъв товар. Ако обаче проблемът не бъде решен в близките месеци, синдиците са склонни да предприемат крайни действия за опазването на интересите на Агробиохим. Като например да унищожат инсталациите. Всъщност смяната на собствеността не може да се осъществи поне до общото събрание на кредиторите наесен. Така че компромисен вариант би бил потребителите на енергия да си плащат за транзита на ток.
Продажбата на активите на Агробиохим започна в края на 1999 година. Агенцията за приватизация се пребори с продажбата на 12 обособени части. Тя получи за тях общо малко над 2 млн. лв., които отидоха за изплащане на заплати и за погасяване на дълга към Булгаргаз. Освен това чрез съдия-изпълнител бяха продадени още 63 обекта за 946 190 лева. Сред тях са например вагони, автомобили Мерцедес, апартаменти, магазини, ледена пързалка, а също автоспирка и детска градина.
Основните мощности на комбината все още са си негова собственост. Но почти всички са излезли от строя и стават само за вторични суровини. Така например преди броени години е било взето неофициално решение на високо държавно ниво да спре амонячното производство поради високата му себестойност. От 1999 г. е в ход нарязването на четирите цеха за амоняк. Единият от тях вече е в небитието. Съвсем скоро неговата съдба ще последват и останалите.
Най-голямата ценност на Агробиохим е линията за производство на амониева селитра, която е построена още през 50-те години. Тя е и единственото съоръжение, на което би могло да се вдъхне живот. Преди време към нея дори прояви интерес Асид енд фъртилайзърс (собственици на девненския завод Агрополихим), но до сделка не се стигна. От дълго време обаче кандидати за покупката на азотната инсталация липсват. Това накара Агенцията за приватизация да закрие процедурата за продажбата й.
Според изготвения счетоводен отчет, дълготрайните материални активи на завода са оценени на общо 25.973 млн. лева. Вероятно обаче в касата на комбината ще влязат доста по-малко пари, тъй като повечето активи няма да се използват за производство, а ще бъдат претопени. Изключение прави може би само почивната база в Шкорпиловци. От производствените мощности притежание на Агробиохим все още са инсталацията за азотна киселина, за амонит, както и складове, административни сгради и инфраструктура.
Срещу тези незначителни активи стоят кредиторски претенции за 95.073 млн. лева. И това са само предварителните изчисления. Докато съдът приеме окончателния списък на кредиторите, размерът на техните вземания може да набъбне значително. Нормално Агробиохим дължи най-много на основния си доставчик - Булгаргаз, почти 49 млн. лева. Около 14 млн. лв. има да взема НЕК. По-малки суми трябва да получат Марбас - Димитровград, Асид енд фъртилайзърс, ЛУКойл Нефтохим, мини Марица-Изток. Задълженията на старозагорския торов комбинат към персонала са 2.7 млн. лв., а към бюджета и социалното осигуряване - около 3 млн. лева.
Интересното е, че Агробиохим няма обезпечени кредитори. Така че първи при продажбата на активите му ще получат парите си работниците. След това наред идват държавните вземания. Кредиторите от четвърти клас (всички останали) ще вземат нещо само ако приходите от продажба на имуществото на завода надхвърлят 5.7 млн. лева. Това обаче е много съмнително, тъй като за повече от половината от тези пари ще претендира Булгаргаз.
Животът на територията на някогашната гордост на старозагорската индустрия ще си остане замрял и тази година. В момента на работа в Агробиохим са 207 души помощен персонал - противопожарна охрана, пазачи, счетоводители, склададжии. Не са повече и работещите във вече приватизираните обособени части.
При този дълъг списък на кредиторите акционерите в Агробиохим не могат да се надяват на някакви пари. Министерството на икономиката държи над 79% от дяловете на комбината. По-дребни пакети притежават кипърската офшорка Розин инвестмънт лимитед (която всъщност е дъщерна фирма на английски инвестиционен фонд) и Примекс 89 ЕООД. Като се има предвид, че акциите на Агробиохим през 1998 г. струваха на фондовата борса почти 20 лв. едната, излиза, че загубите на частните притежатели на книжа от завода ще загубят милиони левове.

Facebook logo
Бъдете с нас и във