Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ТЪРГОВСКА РЕФОРМА ИЗПРЕВАРИ НАКАЗАТЕЛНАТА

Ако някой мисли, че проблемите на съдебната реформа у нас се свеждат само до приемането на нов Наказателнопроцесуален кодекс, жестоко се лъже. Покрай многото приказки, които се изприказваха по време на отминалия мандат на НДСВ за неефективността на досъдебната фаза по разследването на престъпления, встрани от прожекторите остана реформата в търговското право. А обективността изисква да се спомене, че с колкото и мудни темпове да се движат промените в търговското законодателството те са в доста по-напреднала фаза от наказателните нормативи. Достатъчно е да се посочи основният ремонт на Търговския закон (в частта му за несъстоятелността и преобразуването на дружества) през пролетта на 2003-а и последвалите козметични поправки през тази година. Междувременно предишното 39-о Народно събрание успя да гласува и два модерни норматива, които малко или много доближиха търговското ни право до това на Евросъюза. Става въпрос за предизвикалия толкова много страсти в юридическите и бизнес среди Закон за частните съдия-изпълнители, както и този за търговската медиация. Това, което е радващо, е, че противно на утвърдилата се у нас практика, добри законодателни решения нерядко да си остават само на хартия, споменатите два закона имат пълни шансове да бъдат приложени и на практика. Може би защото пръст в това има не само държавната ни администрация, но и българският офис на Американската агенция за международно развитие (по-конкретно експертите от проекта за реформа на търговското право, финансиран от щатската организация). По информация на вестник БАНКЕРЪ най-късно до 23 август тази година ще бъде проведено Учредителното събрание на Камарата на частните съдия-изпълнители В него ще участват всички изпълнители, които досега са работили на държавна заплата към районните съдилища и са подали в срок молба до министъра на правосъдието (в оставка) Антон Станков да преминат на частна практика. Както е известно, те ще бъдат освободени от задължението да се явяват на специален конкурс за придобиване на правоспособност. В работата на учредителния форум ще се включат и кандидатите за частни съдия-изпълнители, които не практикуват професията към момента, но са заявили намерението си да се явят на конкурс. Разбира се, ще се изисква кандидатите да отговарят на посочените в закона критерии. Предстоящото първо общо събрание на камарата ще избере петчленен съвет на директорите, чийто мандат ще бъде три години. Освен това бъдещите частници ще гласуват и за свои представители в така наречената Дисциплинарна комисия, която ще следи за изпълнението на задълженията на изпълнителите. Министърът на правосъдието (който и да е той в следващото правителство) пък ще трябва да подготви максимално бързо съвместно с управата на камарата специална наредба за реда, по който ще се проведат първите конкурси за частни съдия-изпълнители. Скорост набира и прилагането на обнародвания в края на миналата година Закон за медиацията Макар че все още не са много компаниите у нас, които са наясно какво точно означава този извънсъдебен способ за уреждане на търговски ( и не само) спорове. Най-общо казано, медиацията е постигане на споразумение между бизнес партньори с помощта на посредничеството на трето лице (бел.а - модератор). За разлика от арбитража обаче при медиацията липсва налагане на едно решение, а се търси компромис и съгласуване на позициите на спорещите. Според председателя на пловдивския окръжен съд Сотир Цацаров именно в това се крие и едно от предимствата на търговската медиация пред съдебните казуси и тези, гледани от различните арбитражни съдилища. Не е за подценяване и фактът, че при медиацията страните сами определят формата на споразумението, което да сключат. Така то може да бъде както писмена спогодба, така и... устна джентълменска уговорка. Според юристи сред другите плюсове на медиацията са и тези, че тя включва само една инстанция (за разлика от трите съдебни), както и значително по-ниските разходи за дружествата в сравнение с таксите, които се плащат за завеждането на искове пред Темида. Съдии, които гледат търговски дела, са на мнение, че едно от достойнствата на Закона за медиацията е предвидената в неговия чл. 11, ал. 2 възможност магистратите да пренасочват спорещите компании към разрешаване на казуса чрез посредничеството на модератор. Така наместниците на Темида, които и бездруго са затрупани от затлачени дела, биха могли да се отърват от нетолкова значимите случаи и да разглеждат само по-сложните от тях. Едни от най-активните в това отношение са съдилищата в Стара Загора и Пловдив, които са включени в пилотен проект на Американската агенция за международно развитие. В скоро време към инициативата ще бъдат приобщени и фирмените отделения на окръжния съд във Велико Търново и Варна, както и на Софийски градски съд. Впрочем по-активното прилагане на медиацията по търговски дела може да се прочете и като препоръка на Европейската комисия за напредъка на страната в доклада й от ноември миналата година. Шансовете да изпълним това изискване на Брюксел се увеличиха, след като в началото на юли тази година министър Антон Станков подписа поредица от поднорамативни документи към Закона за медиацията. Става въпрос за въвеждането на процедурни и етични правила за поведение на модераторите, както и за реда, по който те ще бъдат вписвани в специален регистър към правосъдното ведомство. С парафа на Антон Станков бяха уточнени и стандартите за обучение и придобиване на право за упражняване на дейност като модератор. Така всеки, които иска да се пробва като посредник в решаването на спорове на две фирми, ще трябва да премине през курс на обучение (от минимум 60 учебни часа), както и да положи изпит. Любопитна подробност е, че търговски посредници могат да бъдат не само лица с юридическо образование. Сертификатите за модератори ще се издават от лицензирани за целта организации. По данни на Министерството на правосъдието в момента в страната работят 12 центъра, които подготвят търговски посредници. Може би най-големият от тях е този към Търговско-промишлената палата в Стара Загора.Реформата в търговското право обаче не би могла да приключи без довеждането до край на идеята за прехвърляне на търговския регистър от окръжните съдилища към Агенцията по вписванията към правосъдното министерство. Както в. БАНКЕРЪ вече писа, с решение на Министерския съвет от края на април тази година бе одобрена прословутата Стратегия за създаване на централен регистър на юридическите лица. Всъщност първата стъпка към изграждането му ще бе поставена на 8 август тази година, когато влиза в сила новият Закон за БУЛСТАТ. С него този регистър бе прехвърлен от Националния статистически институт към цитираната по-горе агенция по вписванията във ведомството на Антон Станков.За да бъде доведено до край цялостното изграждане на новия единен фирмен регистър обаче, е необходимо сегашното Народно събрание да гласува изменения в няколко нормативни акта, като Гражданско-процесуалния кодекс (в частта му за охранителните производства), Търговския закон, Закона за юридическите лица с нестопанска цел, този за кооперациите и други. При очертаващата се политическа нестабилност засега не е много ясно дали народните избраници от 40-ия парламент ще се справят с тази своя задача.

Facebook logo
Бъдете с нас и във