Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ТРУДНАТА РАЗДЯЛА НА ФИСКА С ОБЩИНСКИТЕ КАСИ

ФИНАНСОВАТА АВТОНОМНОСТ НА МЕСТНАТА ВЛАСТ СИ ОСТАВА САМО ПОЖЕЛАНИЕВечните дуели за пари между кметове и правителствени финансисти отдавна не са изненада за никого. А споровете им на тема Що е то фискална децентрализация и има ли тя почва у нас? вече са се превърнали в скучен трилър с предизвестен край. На финала винаги се оказва, че общинарите и изпълнителната власт, в частност Министерството на финансите, са разговаряли на различни езици. И бюджетните средства отново не са били разпределени по относително адекватен и приемлив за двете страни начин. Причината е повече от прозаична - истинската крачка към фискалната децентрализация у нас просто не е направена. Трудната раздяла на фиска с общинските каси ясно личи и от аритметиката на постигнатото - през последните няколко години делът на общинските разходи в общите бюджетни разходи се е движел в границите между 13 и 16 процента. По отношение на републиканския бюджет този дял е към 24-25 процента. Данните показват, че чрез общинските бюджети са се преразпределяли не повече от 5-6% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната.Логиката на финансовата реформа тъне в противоречиятъй като собствената приходна база на общините непрекъснато се свива, констатира Националното сдружение на общините на Република България (НСОРБ).Повече от скромни са постиженията по отношение на дела на местните данъци в собствените приходи на общинските бюджети. Въпреки дръзновения поход към автономност се оказва, че местната власт събира все по-малко пари от налози - 28.6% през 2003 г., 26.5% за 2004 г. и едва 25.6%, заложени за 2005 г. от всички приходи на общините. В същото време, за да покрият недостига си на средства (структурните си дефицити), по-голяма част от българските общини вече са разпродали недвижимата собственост, с която са разполагали, и са на път да се декапитализират. Особено тъжна изглежда статистиката, свързана с изграждането на местната инфраструктура. Международната практика показва, че инвестициите в нея са средно 15-20% от общите общински разходи. Данните за България сочат, че за годините след 1998 г. нашите общини са успели да заделят средно едва 9-10% от общите си разходи за инвестиции, като близо половината от този дял се дължи на инвестициите на Столична община.Иначе недостигът на средства за финансиране на заложените за 2005 г. от общините проекти е между 80 и 120 млн. лева. Петдесет и една големи общини очакват 70 млн. лв. за инфраструктурни проекти, а 33 малки общини - 48 млн. лв. за изграждане на междуселски пътища.От намалените данъчни приходи на местно ниво страда и бюджетът заради по-ниските приходи по това перо. Драстична е разликата между България и останалите европейски държави по отношение на общинските вноски в националната хазна. В Дания например местните налози осигуряват 53% от приходите в централния бюджет на кралството, а средно за държавите от ЕС този показател е 36 процента. България пак е на опашката, като през 2005 г. се очертава дял от едва 8.4 процента. Липсата на местни данъчни правомощия и големият дял на държавните трансфери в местните бюджетни приходи са показателни за изключително централизирания характер на местните финанси в България, констатират експертите от Центъра за икономическо развитие.В България, в сравнение с останалите страни от ЕС, делът на субсидиите e 39.9%, което се приближава до средните за Европа стойности, а най-голям дял в приходите на общините имат данъците - 46.3 процента. Проблемът е, че на практика основната част - 75.3% от приходите на общините в България, идва от средствата, които й превежда централната власт. По-голямата част от останали попълнения са от местни данъци (върху недвижимите имоти, превозните средства, наследствата и т. н.). Конституцията обаче не позволява на общините да определят както данъчната основа, така и ставките, което също орязва финансовата им зависимост.На този фон като единствено възможно решение се очертава бъдеща промяна на конституциятакоято да позволи на общините сами да могат да определят размера на местните данъци и такси. Т.нар. трета поправка на основния закон, за която настоява Националното сдружение на общините на Република България, беше предложена и от страна на заместник-председателя на Народното събрание Камелия Касабова. Аргументът й бе, че след приемането на страната като пълноправен член на ЕС местните власти ще могат да кандидатстват за проекти от Кохезионния фонд, които да съфинансират проектите им. Приемането на поправката обаче ще се случи в неопределено бъдеще време.Особено впечатляващи са и констатациите от наскоро проведено изследване на НСОРБ. Обобщените данни показват, че при запазване на темповете, с които в момента се изпълнява реформата в местните финанси, на България ще са нужни 33 годиниза да достигне сегашното средно ниво на финансова самостоятелност на местната власт в Европа. И около 47 години, за да достигне нивото, което в момента имат европейските държави с децентрализирани системи като Дания, Германия, Гърция.Всъщност през последните три години в България не е направено нищо друго, освен да се осигури по-голяма прозрачност на една централизирана система на финансиране на местната власт. Наистина, системата на държавните трансфери към общинските власти е много по-ясна, но това не означава, че вървим към децентрализация, твърди изпълнителният директор на НСОРБ в България Гинка Чавдарова. Неразплатените разходи на общините в края на миналата година са достигнали 40-50 млн. лв., като това е най-ниската сума от 1998 г. насам. Това означава, че финансовата дисциплина на местно ниво се подобрява, обяснява Чавдарова.Сдружението ще изготви общинско послание към предизборните платформи на всички политически сили в страната, в което ще се настоява за повече местна демокрация. Иначе казано, за изграждане на силно развита собствена приходна система на местните власти. А за да има равнопоставеност по места, преразпределението на парите ще се извършва на хоризонтален принцип - чрез трансфери на пари от по-богатите към по-бедните общини, предлагат от НСОРБ.Представителите на местната власт имат и по-конкретни идеи за излизане от финансовия батак, в който са затънали някои общини. Едно от исканията към политиците е да бъдат увеличени данъчните оценки на всички имоти в страната и те да бъдат изравнени с реалните им пазарни цени. Последната актуализация на цените на имотите е правена преди пет години, като оттогава насам има значително поскъпване на недвижимата собственост. Но ако тази крачка бъде направена от управляващите, то със сигурност нагласите на избирателите ще бъдат доста негативни.Според експертите актуализацията автоматично ще доведе до увеличаване на данък сгради и такса смет, тъй като те се изчисляват върху данъчната оценка. Ще има и увеличение на местните данъци и такси, които се плащат при покупко-продажба на имоти. Сега купувачите на имоти се възползват точно от разликата между данъчната оценка и пазарната стойност. Масова практика е в договорите за покупко-продажба да се записва данъчната оценка вместо реалната цена, като по този начин се плащат по-ниски данъци и такси при сделките. Брокери обясняват, че в столицата разликата между данъчна оценка и пазарна цена е средно 200-300%, което естествено води до загуби за общинските каси.Каре:Концепцията и Програмата за фискална децентрализация в България е приета с решение на Министерския съвет от 2002 година. Създадена е и работна група по финансова децентрализация (РГФД). Разпоредбите в документа обаче не се изпълняват, тъй като според конституцията общините нямат право да влияят при определяне на размера на местните данъци, както и на вида на местните такси.Преговорите и подготовката за членство на България в Европейския съюз фокусираха вниманието върху тясната връзка между децентрализацията и регионалното развитие. В страните от Централна и Източна Европа процесите на децентрализация се намират в различен етап на развитие. Независимо от това всяка една от тях следва да проведе реформи главно в три направления:- Създаване и развитие на управлението на местно ниво;- Общинските власти да заместят успешно държавната администрация в предоставянето на редица публични услуги на населението; - Развитие на капацитета на общинските власти сами да определят и администрират местните данъци и такси, да осигуряват финансиране на все повече общински услуги и да привличат инвестиции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във