Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ТРЪБАТА ОТ БУРГАС ДО АЛЕКСАНДРУПОЛИС ПРОДЪЛЖАВА ДА ВИСИ

Споразумението за политическа подкрепа на проекта за петролопровода Бургас - Александруполис бе подписано на 12 април на официална церемония в София от руския министър на промишлеността Виктор Христенко, гръцкият му колега Димитриос Сюфас и българският строителен министър Валентин Церовски. Руската държава не дава гаранции за доставките на нефт по трасето, нито ще го финансира с бюджетни средства. Те трябва да бъдат осигурени от частни компании, обясни Христенко. Според него, меморандумът ще постави началото на преговорите между участниците в проекта. Основните въпроси, които тепърва ще се изясняват, са колко ще струва преносът на петрол от Бургас до Александруполис, как ще се финансира строителството на съоръжението и какви задължения ще поемат транзитните страни.По предварителните разчети за изграждането на петролопровода ще са необходими около 700 млн. щ. долара. Дължината му ще е около 312 км, а капацитетът му ще бъде между 35 и 50 млн. т нефт годишно (на първия етап до 15 млн. тона). -------------------Тържественото подписване на тристранния нефтен меморандум в столицата бе съпътствано от купища гафове. Първият бе чисто протоколен - церемонията бе обявена първо на гръцки език, после на руски и на английски и най-накрая на езика на страната домакин - т.е. на български. Представители на външното министерство определиха това като прецедент в световната дипломация. Подобна практика имало при международни срещи на корпоративно ниво в страните от третия свят. Дали на България наистина не й е там мястото, се питаха присъстващите на тържеството и след официалните изявления на руския и гръцкия министър. Пратеникът на Кремъл и на правителството в Атина публично формулираха своите национални интереси, записани в меморандума, докато за защитата на българските интереси в него така и не стана дума. Затова пък се разбраха пределно ясно отстъпленията на кабинета в София - по отношение на размера на транзитната такса, на данъчните и митническите ставки и по въпроса за предоставянето на земите по трасето. Най-много (и най-разностранно) в документа са защитени интересите на Москва. Според подписания във вторник текст, руските фирми ще плащат минимални транзитни такси за транспорта на собствения си петрол, които няма да се променят през времето на живот на самото съоръжение. Уточнено е още, че таксата за преминаването на руската суровина по тръбата плюс сумите за претоварване в началната и изходната й точка ще са по-ниски от таксата за преминаване през турските проливи. Не са за пренебрегване и политическите дивиденти, които Кремъл тепърва ще извлича от тристранния меморандум. Тихомълком и само за броени месеци трасето Бургас - Александруполис, известно през последните тринайсет години като българо-гръцко, бе продължено до Новоросийск. Така Русия вече разполага със свой проект за заобикаляне на Босфора, и то без каквито и да е ангажименти (нито финансови, нито за запълване на петролопровода). Въпросният проект може никога да не се осъществи, но това не пречи да бъде размахван при споровете за пътищата на каспийския нефт. Със същия успех може да се използва и за натиск върху правителството в Анкара за облекчаване на режима за преминаване през Босфора. Руснаците нееднократно настояваха Турция да спазва морската конвенция от Монтрьо. Проблемът бе и един от основните, поставени от президента Владимир Путин при посещението му в Анкара през есента на 2004-а. Че тези възможности за натиск са една от основните причини Москва да парафира меморандума, е признал и Виктор Христенко веднага след подписването му, съобщиха руските медии. Пред руски журналисти в София той е заявил, че е необходимо да се предприемат всякакви действия, за да се направи ефективен пътят на руските съдове през Босфора И че това трябва да е основната задача на руското транспортно министерство. Именно новият нефтопровод, позволяващ на руския нефт да достигне до Европа, заобикаляйки Босфора, може да принуди Анкара да направи определени отстъпки. И не само Анкара, е казал още Христенко. Според него, нефтопроводът Бургас - Александруполис ще даде допълнителни козове на руското правителство и в трудния диалог с Киев. Оказва се, че подписването на меморандума, предварително обявено за 15 април, е било ускорено най-вече заради първото официално посещение в руската столица на украинския премиер Юлия Тимошенко в края седмицата.Облагодетелствана от тристранното политическо споразумение е и Гърция. Ако тръбата бъде изградена, геополитическите ползи за южната ни съседка ще са безспорни, и то най-вече като нефтен фактор в региона. Паралелно с това Гърция ще печели от транзитни такси, ще си осигури достъп до по-евтин петрол и многократно ще увеличи приходите си от превоза на суровината с танкери през Черно море. Съдейки по предварителните договорености, гърците, които притежават най-големия танкерен флот в света, ще поемат транспортирането от Новоросийск до Бургас, както и от Александруполис до рафинерии в Западна Европа. Допълнителен бонус ще са донорските пари, които Атина ще си издейства от Евросъюза за проекта (по неофициална информация не е изключено сумата да достигне 100 млн. евро). Даже и той да не се реализира, Гърция ще може да разчита на средства от ЕС за порта в Александруполис.Дивидентите за България безспорно са най-малки. Като кандидат-член на Европейския съюз страната ни доста трудно ще се добере до еврофондовете за изграждане на нефтеното съоръжение. Нямаме и танкерен флот, нито пък претенции към Турция за режима през проливите. А и икономическите условия, залегнали в документа, правят доста съмнителна българската изгода от цялото начинание. Нивата на транзитната такса (т.нар. роялти или такса отворена врата), за които е отстъпила София, ще са доста по-ниски от сумите, които прибира Анкара за преминаване през Босфора. Привържениците на трасето опонират, че дори и по-ниски, таксите от транзита ще влязат директно в хазната, а и България ще има достъп до по-евтин нефт. Колкото до последното, нека все пак да не забравяме, че единствената българска рафинерия в Бургас е собственост на руския петролен гигант Лукойл, и за нея суровината изобщо не е проблем (със или без нефтопровода). Според експерти, твърде спорни са и бюджетните постъпления от транзитни такси, които ще бъдат изядени от обещаните данъчни облекчения. Нещо повече - отстъпките на София са от такъв порядък, че най-вероятно трасето ще отвори нова бюджетна дупка Освобождаването на тръбите, помпените станции и нефтената арматура от косвени данъци и изобщо всички преференции към богатите нефтени компании никак не стоят добре на фона на нежеланието на кабинета да намали ДДС за някои основни хранителни продукти и за лекарствата например. Не на последно място е и фактът, ча нефтените преференции могат да създадат на България сериозни проблеми със Световната търговска организация и с Евросъюза. Съгласно действащите европейски регулации, освобождаването от ДДС, мита и акцизи еднозначно се определя като държавна помощ. Ако петролопроводът бъде реализиран, страната ще се лиши от няколко хиляди хектара гори в Странджа и ще се сдобие с нефтено стопанство за около 50 млн. т край Бургас, коментираха специалистите. Представители на туристическия бизнес пък не пропуснаха да отбележат, че ползите от нефтеното стопанство ще са чисто корпоративни - за фирмата, стопанисваща петролния порт край Бургас. Плановете на министър Церовски са това да е учреденото през миналата година акционерно дружество Универсален терминал Бургас. Съдружници в него са държавната компания Техностройекспорт (с 55%) и частното Фронтиер АД (с 45 на сто), което работи по различни инвестиционни проекти в енергетиката. Универсален терминал Бургас представлява България и в работната група по проекта за нефтопровода, сформирана в края на януари в Москва. В нея участваха още руските Стройтрансгаз, Софкомфлот и Промишлено-инвестиционна компания ТИСЕ. Гръцките представители са държавната Хеленик Петролеум (Hellenic Petroleum), частната Латцис Груп (Latsis Group) и гръцко-руското дружество Прометеус Газ (Prometeus Gas) - съдружие между Латцис и Газпром. От трасето до Александруполис ще се облагодетелстват преди всичко руските петролни компании и фирмите, които ще го изградят и експлоатират. Кои ще са те и през тази седмица не стана ясно. Уточнено бе само, че те ще бъдат определени от съответните правителства. Министър Церовски информира, че се предвижда създаването на международна проектна компания, която да разработи и предложи на потенциалните инвеститори варианти за структуриране и финансиране на строежа на нефтопровода. Най-вероятно строителството на съоръжението ще бъде поето от друга компания, а трета ще е оператор, подчерта Церовски. Руският му колега Христенко спомена само за една компания и допълни, че тя трябва да осигури и договорите на входа и на изхода на тръбата. Той посочи, че от руска страна най-вероятно в нея ще се включат ТНК - ВР (Тюменска нефтена компания - Бритиш Петролеум), Лукойл и Транснефт. На 12 април обаче, в деня на подписването на тристранния меморандум, авторитетното лондонско издание Файненшъл Таймс писа, че Бритиш Петролеум не предвижда използването на петролопровода Бургас - Александруполис за нарастващата си каспийска продукция. Тя смята да заобикали Босфора през петролопровода Баку - Джейхан, който ще заработи през септември и ще доставя до турското Средиземноморско крайбрежие около 1 млн. барела дневно каспийски нефт. Ангажирането на TNK-BP с трасето до Александруполис е било на неформален координатор, съветващ трите правителства за търговските аспекти на сделката, съобщава още Файнешъл Таймс. От Лукойл и Транснефт също нееднократно са заявявали, че нямат интерес към нашето трасе. Така след подписването на втория меморандум (първият бе парафиран през 1995 г. от правителството на Жан Виденов) проектът за нефтопровода Бургас - Александруполис все още не може да отговори на основния въпрос: кой ще осигури суровината за него? А без нефт тръба просто няма да има.

Facebook logo
Бъдете с нас и във