Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ТРОЙНИЯТ ОМАГЬОСАН КРЪГ ОКОЛО ПЛАМА ОСТАВА

Демонстративното пукане на жълти балони пред парламента, което направиха през тази седмица злощастните нефтопреработватели от Плама, едва ли ще им реши проблема. Рафинерията продължава да не работи, а нейните собственици от регистрирания в Кипър Плама консорциум лимитед - да чакат разрешението на трите им основни проблема. Първият е свързан с т. нар. куха печалба, формирана в резултат на приетата през 1999 г. оздравителна програма на плевенското предприятие и записаното в нея разсрочено погасяване на неговите дългове. Върху печалбата пък се начисляват данъци в размер на 42 млн. лева. В края на миналата година законотворците най-сетне уредиха този нонсенс и в Закона за корпоративното подоходно облагане бе записано: Данъкът върху печалбата и данъкът за общините се преотстъпват на юридическите лица, чието производство по несъстоятелност е прекратено с влязло в сила съдебно решение за утвърждаване на план за оздравяване.На 21 май 2002-а обаче председателят на парламентарната бюджетна комисия Иван Искров и колежката му Нина Чилова внесоха предложение за отмяна на цитирания текст. Мотивът им бе, че Плама консорциум лимитид е постъпил некоректно. Става дума за заведения съдебен иск за 6 хил. щ. долара срещу банка БИОХИМ за това, че навремето е кредитирала с 62 млн. лв. рафинерията, знаейки че тези пари няма да се върнат, а предприятието ще фалира. На 24 май Иван Искров заяви пред в. БАНКЕРЪ, че ако този иск не бъде оттеглен, собствениците на Плама ще видят голям зор.Явно оценили рисковете, на 31 май от консорциума оттеглиха претенциите си. Очакваше се същото да сторят и депутатите Искров и Чилова, но както поясни през тази седмица намиращият се в Турция председател на бюджетната комисия, предложението за промяна в Закона за корпоративното подоходно облагане е само почти оттеглено.Във същото висящо положение е и вторият проблем на рафинерията, свързан с изплащането на минали екологични щети. Според приватизационния договор от 1998 г., сключен с Плама консорциум лимитид, заварените екощети, нанесени от предприятието, се поемат от държавата. По време на управлението на кабинета Костов екологичният закон бе променен и отговорността на държавата към приватизираните до началото на 1999 г. дружества отпадна. От началото на тази година новите управници внесоха чисто нов законопроект за опазване на околната среда. Колкото и да е странно обаче, в чл. 7 от неговите преходни и заключителни разпоредби отново се казва, че покриването на старите екощети е държавна грижа само за предприятията, продадени след 1 февруари 1999 година. Мотивът на вносителите е, че хазната няма пари да плати за всички вреди, нанесени на екосредата от времето на плановата икономика до днес.Контрапредложение, създаващо равнопоставеност на всички дружества, внесе депутатът от НДСВ Димитър Стефанов. Но парламентарната комисия по околната среда и водите, председателствана от народния представител от ДПС д-р Джевдет Чакъров, не прие неговата идея. Този петък законопроектът трябваше да мине на второ четене в пленарната зала, само че до тази точка не се стигна. Така на плевенските нефтопреработватели не им остава нищо друго, освен да чакат дали през следващата седмица депутатите ще гласуват за или против предложението на Стефанов. В не по-малко неудобно положение е и третият пламаджийски проблем - ползването на петролния терминал в пристанище Петрол Варна. Сега то се държи от частната компания Нафтекс и от рафинерията смятат, че сключването на договор с нея крие рискове. Какво ще се случи - пита изпълнителният директор на плевенското предприятие Росен Софрониев, - ако ние сме уредили доставка на нефт, а тя не може да е под 10 млн. лв., но на собствениците на пристанището им хрумне да ни откажат или да променят условията на обслужване? В крайна сметка тройният омагьосан кръг около Плама засега си остава неразкъсан.

Facebook logo
Бъдете с нас и във