Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ТРИСТРАНКАТА КАТО КИТАЙСКИ ПАРАВАН

Правителството започна социалния диалог, но напълно формално. През тази седмица Националният съвет за тристранно сътрудничество - прословутата тристранка, се събра на първото си за новия управленски мандат заседание, за да гласува нещо, отдавна решено и явно забравено. Точно месец след като правителството обяви, че вдига минималната работна заплата на 100 лв., пак правителството реши да обсъжда тези пари с работодателите и синдикатите. Представителите на труда и капитала трябваше да одобрят вдигането на платения минимум. Имаше ли смисъл от това занятие? Интересно, можеха ли социалните партньори да имат възражения, след като правителството го обяви като своя спешна мярка? А какво ли пък щеше да стане, ако социалните партньори не се бяха съгласили с този размер? Да не би в такъв случай два дни по-късно, в четвъртък, кабинетът щеше да се съобрази с тях и нямаше да приеме постановлението за новата минимална заплата?Интересно, когато (все пак) правителството представи в социалния съвет проектобюджета за 2002 г., дали финансовият министър Милен Велчев, който е член на същия този съвет, изведнъж след дебатите ще промени сумите по отделните пера на държавата? Използването на тристранката формално, просто като параван за взети вече решения, няма да е новост. Практиката от последните години го показа. Всяко от предишните правителства свикваше тристранката ентусиазирано и с оптимизъм - както направи и сегашното. В началото представителите им издържаха с часове да изслушват синдикатите и работодатели - какъвто стоицизъм показа и Лидия Шулева тази седмица. След което заседанията се разреждаха до по-малко от пръстите на едната ръка годишно. Схемата е ясна, остава... да не се повтори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във