Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ТРИ РИСКА ПРЕД ИКОНОМИКАТА

ДОБЛИЖАВАНЕТО ДО ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТАНДАРТИ Е ИЗПИТАНИЕ, ЗА КОЕТО БНБ И ПРАВИТЕЛСТВОТО ТРЯБВА ДА СЕ ПОДГОТВЯТ ОТРАНОНай-голямото постижение на икономиката през 2003-а, - преките чуждестранни инвестиции, трасира пътя и към едно от най-сериозните й изпитания през следващата. Очакванията са в края на изтичащата година те да надхвърлят 1.3 млрд. щ. долара, което се оценява като абсолютен рекорд за България. Повечето вложения на зелено са осигурени от чуждестранни компании или чрез заеми от тях към дъщерните им фирми, регистрирани у нас. Ако се направи дисекция на въпросния рекорд, ще се види, че най-голям принос за постигането му имат вложенията в търговията, в недвижимите имоти и в преработващата промишленост. Струва си да се подчертае, че в първите два случая увеличението на инвестициите има по-скоро спекулативен характер. Манията за покупка на недвижими имоти например е мода, която ще бъде изживяна далеч преди приемането ни в ЕС. Жалкото е, че преди да е отминал този моден сезон, мнозина строителни предприемачи ще изпаднат в криза и ще повлекат след себе си банките.Следващият важен момент, върху който трябва да се акцентира, е, че ръстът на преките инвестиции не носи само плюсове. Защото именно напливът на чуждестранни инвеститори е една от причините за напрежението около външнотърговския дефицит. Обяснението е, че чужденците, които влагат пари у нас на зелено, внасяли оборудване за бъдещите си предприятия и така увеличавали дупката във външната търговия. Само че данните не потвърждават напълно това обяснение, поне засега. Според статистиката, която може да бъде открита на ИНТЕРНЕТ-страницата на БНБ, най-много нараства вносът на потребителски стоки (по-точно на обзавеждане и облекло) и на суровини. Инвестиционните стоки (т.е. тези, свързани с възпроизводството на икономиката) запазват дела си от 25% от целия внос. Увеличение на вноса на машини наистина има (с около 12%), но то е доста по-слабо от общия ръст на импорта (39%) и вероятно се дължи на курсови разлики (тъй като данните на БНБ са в долари, а щатската валута поевтиня).Проектите, започнати от чуждестранните инвеститори, вероятно ще поддържат високи нивата на вноса и през следващата година. Благоприятният ефект от тези вложения върху износа на местната индустрия обаче едва ли ще се усети през 2004-а. Българският експорт ще може да разчита по-скоро на започналото възстановяване на европейската икономика, където се пласират голямата част от нашите стоки (основно текстил, облекла и цветни метали).Въпреки всичките негативни прогнози за дефицита по текущата сметка големият валутен и фискален резерв смекчават подобни очаквания. Следващият дремещ риск е инфлацията, която според сметките на правителството през 2004-а няма да надхвърли 4-4.2%, или, с други думи - ще запази тазгодишните си стойности. Но поне две са причините, които ни карат да се съмняваме в тази прогноза. Първата е поредицата от повишения на цените, регулирани от правителството, както и ефектът от наложените чрез закон по-високи акцизи. Между 4 и 12% ще се вдигнат цените на различните видове горива - което означава поскъпване и на всички стоки и услуги (свързани поп един или друг начин с тези горива). Неизбежно ще се стигне например до покачване на цените на билетите за градския и железопътния транспорт. Очаква се поскъпване и на телефонните услуги, както и вече традиционното повишение на цените на електро- и топлоенергията. Което означава... на всички стоки.Ще поскъпнат с около 30-40% догодина и най-масовите български цигари. Е, при тази ситуация какво му остава на българина, освен да си вари тайно ракийка в домашни казани и да наблегне в пушенето на марките Родопи и Мелник от времето на ранния социализъм.Ръстът на кредититекойто ще продължи и догодина, според обещанията на банките, също ще подклажда повишението на цените - както на потребителски, така и на инвестиционни стоки. През деветте месеца на тази година средният курс на долара бе 1.76 лв., а през последното тримесечие (според усреднените му стойности), той ще е под 1.65 лв. (т.е. среден курс за годината от 1.74 лева). В правителствената прогноза за бюджет 2004 този курс е 1.8 лева. Предвижданията на Международния валутен фонд (МВФ) за среден курс на долара към лева пък е 1.75 лв. за долар. Досега евтиният долар поддържаше ниски цените на вносните стоки, но тази спирачка вероятно ще отпадне. Не така стои въпросът със стоките и услугите, които не участват в международната търговия и чиито цени у нас значително изостават от равнищата им в Европейския съюз и дори от нивата, достигнати в страните, които догодина ще се присъединят към Общността. Тазгодишното изпреварващо поскъпване на недвижимите имоти бе ясен предупредителен знак за това, до какви безразсъдства води фриволното тълкуване на главата свободно движение на стоки и капитали. Оказа се на практика, че перачите на пари си свършиха най-безпроблемно работата през строителните предприемачи. През 2004-а ситуацията няма да е същата.Едно изследване отпреди три години показа ясно секторите, в които българските цени изостават от европейските (при това с отчитане на големите различия в покупателната способност). Например цените на образователните услуги са едва 8% от тези в ЕС, на съобщенията - 12% от европейските, на електроенергията - 13%, на лекарските услуги - също 13%, но пък цените на лекарствата у нас още тогава са били със 133% по-високи от нивата в Евросъюза.Засега проучванията на БНБ не са категорични дали приближаването ни до ЕС ще направи и цените ни европейски. Все пак експертите на Централната банка допускат по-бързо нарастване на цените на услугите и нетъргуемите стоки (тези, които не участват в международната търговия). Което е сериозен повод за размисъл, особено като се има предвид, че бъдещето ни членство в Съюза още не се е отразило на изоставащите цени. Подготовката на България за присъединяване към общността ще увеличи и разходите на фирмите, които ще трябва да инвестират допълнителни средства за покриването на евростандартите. Тази операция също няма как да не се отрази и на цените. Така стигаме до следващия риск пред икономиката, свързан с колебливото преструктуриране на монополните отрасли и финансирането на инфраструктурни проекти. Постоянните проблеми, съпътстващи съществуването на БДЖ, са един от красноречивите примери за това, как дълго отлаганите реформи и опитът те да се проведат формално отварят големи пробойни в бюджета. На опашката за бюджетни пари са наредени и други нереформирани сектори - от двайсетината общински топлофикационни дружества до Български морски флот. Споровете около строителството на магистрали и въвеждането на винетките разкриха още рискове. Неприетият на 21 декември 2003 г. Закон за пътищата отложи само временно саморазправата на финансовото ведомство с общините. Защото въвеждането на въпросните винетки е поредният законов акт, чрез който държавната хазна цели да прибере парите на кметствата от пътен данък. За сметка на това амбициите на Ахмед Доган, свързани с финансирането на държавното дружество Автомагистрали, срещнаха неподозирана щедрост, изразяваща се в 500 млн. лева. Тези пари бяха предвидени в бюджета, без да са представени никакви доказателства, че проектът за изграждане на аутобаните е ефективен.Какво да кажат на този фон протестиращите в края на годината служители на Пътни строежи? Нищо! Освен да останат непреклонни!

Facebook logo
Бъдете с нас и във