Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ТРИ НОВИ ДЪРЖАВИ В ПРЕДДВЕРИЕТО НА ЕВРОЗОНАТА

ЛАТВИЯ, МАЛТА И КИПЪР НАПРАВИХА ПРЕДПОСЛЕДНАТА КРАЧКА КЪМ ВЪВЕЖДАНЕТО НА ЕВРОТОСедмица след подписването на присъединителния договор с България и Румъния Евросъюзът направи още една решителна крачка към пълната интеграция на новите членки от централната и източната част на Стария континент. На 1 май, година след приемането на държавите от т. нар. десетка, бе обявено, че Малта, Кипър и Латвия се присъединяват към Механизма на валутните курсове (ERM II). Същевременно Европейската комисия оповести и котировките, при които валутите на тези три страни се фиксират спрямо еврото. Кипърският паунд ще се разменя при курс 0.585274 за едно евро, малтийската лира - за 0.429300 евро, и латвийският лат - за 0.702804 евро. През лятото на 2004-а към Механизма на валутните курсове се присъединиха Естония, Литва и Словения. В договора, подписан от десетте нови страни с общността през март 2003 г. в Атина, се отбелязва, че от момента на влизането им в ЕС те се смятат за членове на Икономическия и валутен съюз с преходен период. Минималната продължителност на този срок е две години. Включването в Механизма на валутните курсове се приема като последна подготвителна фаза преди въвеждането на единната европейска валута. През този етап държавите се задължават да поддържат най-малко две години своите национални валути в определени граници на отклонение спрямо еврото. Към момента максимално допустимото отклонение е плюс-минус 15 на сто от курса, при който съответната страна влиза в Механизма на валутните курсове. Освен това е необходимо претендентите за еврозоната да изпълнят в подготвителния период и критериите за конвергенция, които са залегнали в Договора за Европейския съюз от Маастрихт. Конкретно това означава средногодишният темп на инфлация да не надвишава с повече от 1.5% равнището на поскъпване на цените в трите най-добре представящи се икономики в рамките на единния пазар. По данни на Европейската комисия държавите, чиято инфлация сега ще служи за база при оценяването на новите кандидатки, са Финландия, Дания и Швеция. Средното равнище на поскъпване при тях е 2.1 на сто.Вторият критерий от Маастрихт изисква дефицитът по консолидирания държавен бюджет да е под 3% от БВП, а съотношението между държавния дълг и брутния вътрешен продукт да не надвишава 60 на сто. Размерът на лихвите по дългосрочните кредити пък не бива да превишава с повече от 2% този в трите страни членки на ЕС с най-добри показатели на инфлация. Прогнозите на Брюксел са, че еврото може да бъде въведено в Естония, Литва и Словения най-рано през 2007-а. Година по-късно се очаква това да сторят и Малта, Кипър и Латвия. В публикувания през есента на миналата година от експертите на Жозе Барозу Доклад за конвергенция, присъединяването на Словакия към еврозоната се предвижда за 2009 г., а на Чехия, Полша и Унгария - не по-рано от началото на 2010-а. При това положение малко странно изглежда декларираното от България намерение страната ни да въведе еврото до края на 2009 година. Този срок бе записан в сключеното през ноември 2004-а специално споразумение между Министерството на финансите и Българската народна банка.Данните на Евростат показват, че най-близко до покриване на критериите за конвергенция действително са Естония, Литва и Словения. През 2004 г. инфлацията в Естония е била 3%,а по предварителни данни за 2005-а тя ще е 4.8 на сто. За миналата година републиката има бюджетен излишък - 0.5% от БВП, а брутният й публичен дълг е бил едва 4.8% от съвкупния продукт. Литва може да се похвали с инфлация от 1.1 на сто за 2004 г. и прогнозирано поскъпване за тази около 2.8 на сто. Оценките са добри и по отношение на критерия за бюджетния дефицит, който през миналата година е възлизал на 2.6 на сто. Брутният й публичен дълг тогава е бил 21.1% от БВП. Колкото до Словения тя очаква инфлация от 2.9% за тази година при 3.6% за миналата. Любляна е предвидила в края на декември бюджетен дефицит от 2.2% от БВП и държавен дълг - 30.8 на сто от съвкупния продукт.Доста повече работа по изпълнението на критериите за конвергенция предстои на присъединилите се в началото на май към Механизма на валутните курсове Латвия, Малта и Кипър. Латвия например ще има грижи със свалянето на инфлацията. В края на 2004-а тя е надхвърляла 6 на сто. Освен това правителството й ще трябва да положи допълнителни усилия за намаляване на търговския дефицит.Малта пък има сериозни проблеми с бюджетния дефицит и съотношението между държавния дълг и БВП. Според Евростат дефицитът в малтийската хазна през миналата година е възлизал на 5.2% от БВП, а публичните задължения са били 73.2% от съвкупния продукт на страната. За да приведат до края на 2006 г. макроикономическите си показатели в съответствие с Пакта за стабилност и растеж в еврозоната, управляващите в бившата британска колония са разработили специален план за действие.От своя страна Кипър, който е на опашката с дефицит от 5.2% и държавен дълг около 75 на сто от БВП, ще увеличи възрастта за пенсиониране. Прилагането на тази мярка би трябвало да доведе до подобряване на състоянието на публичните финанси.

Facebook logo
Бъдете с нас и във