Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ТРИ МИНИ ПРЕД ПРОДАЖБАТА НА БТК

Десет месеца преди да отпадне монополът на БТК, подготовката за продажбата й започна да набира скорост. Във вторник парламентарните групи на НДСВ и ДПС обсъдиха стратегията за приватизация на националния телеком, после пък правителството прие документа. Очаква се той да бъде одобрен и от парламента, след което може да бъде даден старт на поредната приватизационна процедура за телекома.Разработената от консултантите от Дойче Банк и допълнена от членовете на работната група стратегия за БТК до голяма степен повтаря предишните документи, описани подробно във в. БАНКЕРЬ. Повечето от разликите са дописвани в София, някои от тях обаче още отсега залагат мощни мини пред предстоящата продажба на БТК. И пред продавача в лицето на правителството на Симеон Сакскобургготски.Първата от тях е липсата на какъвто и да е времеви график на сделката Така че за истинските й срокове може само да се гадае. Простата сметка сочи, че стратегията за приватизация на БТК технологично не би могла да получи одобрение от парламента преди 15 март. Най-ранният период за стартиране на процедурата е 18-22 март. Следват минимум 30 дни, през които евентуалните кандидат-купувачи ще направят своя предварителен технико-икономически анализ на телекома. Така че датата за подаване на първите оферти най-вероятно ще бъде между 22 и 26 април. Оценката и класацията им ще отнеме поне седмица, после влезлите в шортлистата кандидати ще правят пълен правен и финансов анализ на БТК. А това не може да стане за по-малко от месец. Което означава, че повторното офериране няма да е възможно преди 27-31 май, а това отлага финализирането на сделката най-рано за 10-14 юни. Струва си да се припомни, че описаният времеви график може да се изпълни само при единна политическа воля и при максимална синхронизация на действията на всички институции по сделката - парламент, Министерски съвет, министерства на транспорта и съобщенията и на финансите, агенция за приватизация, БТК. Което звучи повече от абсурдно, отнесено към България от края на февруари 2002 година. Но дори и чудо да стане и сроковете да се изпълнят, избраният кандидат-купувач не може ефективно да влезе в БТК по-рано от средата на юли. Следващите два месеца (традиционно ваканционни в Европа и у нас) ще са потребни на новите собственици да проверят истинското състояние на националния ни телеком. Първи реални действия по преструктурирането и предприемането на каквито и да е инвестиционни решения могат да се очакват едва след 15 септември. И тук влизаме в приложното поле на Закона за обществените поръчки, изискващ поне 45-дневен срок от обявяването до сключването на каквато и да е сделка от страна на БТК с изпълнителите на нейни проекти. Всички тези сметки сочат, че новите собственици на компанията ще могат например да положат първите кабели чак след 1 ноември. И ще имат само два месеца - до падането на монопола, за да направят телекома ни конкурентен играч на отворения вече пазар. В същото това време ще трябва да отстранят и слабостите на БТК, пунктуално изведени в приватизационната й стратегия:* небалансирани тарифи, които ще позволят на конкурентите й да предоставят много по-евтини услуги и да отнемат голяма част от приходите на компанията;* лошо състояние на мрежата - ниска степен на цифровизация и голям дял на дуплексни линии;* свръхперсонал - само след намаляването му компанията ще може да намали разходите си и да запази пазарния си дял.Впрочем стратегията еднозначно предупреждава, че ако в БТК не бъдат направени нови инвестиции, след либерализацията на пазара конкурентите й ще влязат в печелившите за нея дейности и с течение на времето компанията ще губи все повече способността си да предоставя съвременни услуги. В резултат на това изпълнението на задължението на БТК да обслужва определени провинциални райони, които понастоящем не генерират достатъчно приходи, ще бъде до голяма степен затруднено.Втората мина пред правителството е цената на която ще бъде продаден националния телеком. Основните цели на приватизацията, записани в стратегията, са максимални постъпления в държавния бюджет и привличане на нови инвестиции в компанията. Любопитно е кой ще е този кандидат-купувач, който ще се ангажира с големи инвестиции в БТК, след като знае, че монополът й пада два месеца след продажбата. Оттук е и огромната въпросителна пред първата цел - цената, на която ще бъде продаден мажоритарният дял от компанията. В приватизационната програма на правителството тя бе определена на 200 млн. лв, което никой у нас не прие сериозно. Само за сравнение, нетната печалба на БТК за 2000 г. е близо 168.5 млн. лв., а очакванията за 2001 г. са тя да надхвърли 200 млн. лева. От тях 80%, или над 160 млн. лв., държавата прибира като дивидент, и то само за една година. Така че правителството ще има сериозни затруднения да обясни като как цената на БТК ще е равна на едно- или двугодишния дивидент от компанията.Третата мина е в изискванията към кандидат-купувачитеАко кандидатите са телекомуникационни оператори, трябва да имат приходи от дейност от фиксирани линии за 2000 г. над 500 млн. евро или да оперират фиксирана мрежа с повече от 2 млн. потребители (през 2000 г. показателите на БТК са съответно над 813 млн. лв. общи приходи и над 2.8 млн. главни абонатни линии).Ако кандидат-купувачът е финансов инвеститор, трябва да докаже, че управлява фонд от над 300 млн. евро (при общи активи на българския телеком за 2000 г. над 883.5 млн. лв., т.е. над 440 млн. евро). Условията са валидни и за участници, които ще се явят в консорциум - например между оператор и финансова институция.Очевидно е, че изискванията към телекомуникационните оператори, желаещи да закупят българската компания, са професионални и са съобразени с показателите на БТК. Летвата, поставена пред финансовите инвеститори обаче, е крайно ниска и едва ли е определена от Дойче Банк. В разработения от Лондон вариант като евентуални участници в консорциум за приватизацията на БТК се визира Международната финансова корпорация, която е част от Световната банка и ЕБВР. Определеният от София праг не може да се дължи на чиновническа некомпетентност или непознаване на ситуацията в страната (цитираното по-горе цифрово сравнение могат да направят и ученици от гимназиалния курс). Единственото обяснение, според запознати, са намеренията на определени среди БТК да бъде продадена на финансова институция, управляваща фонд малко над 300 млн. евро. Такива инвеститори не от вчера заявяват интересите си към БТК и са не един или двама. Малко вероятно обаче е те да могат да докажат произхода на средствата, които управляват. Както и да легитимират реалните им собственици. Впрочем подобно изискване към кандидат-купувачите изобщо не е заложено в стратегията. А то би трябвало да бъде определящо.

Facebook logo
Бъдете с нас и във