Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ТРИ ЦЕНТРАЛИ В МАРИЦА ИЗТОК ЩЕ ЗАМЕСТВАТ КОЗЛОДУЙ

Реалният дефицит на електричество на Балканите достига до 1700 мегавата, като 70% от него компенсира нашата страна. Около 15% от произведената у нас електроенергия ще отива за износ поне до края на отоплителния сезон. Договорите за първото тримесечие на тази година вече са сключени и за тяхното изпълнение енергийната ни система разчита на атомните блокове в Козлодуй. Ако при пиковите натоварвания изключи някой от двата 1000-мегаватови реактора, той ще бъде заместен от резервни мощности в термичните централи, уточниха от Централното диспечерско управление на НЕК. Главно това ще е от ТЕЦ Варна и ТЕЦ Бобов дол, чието производство е с най-висока цена. Така е сега, но през 2007 г., когато България ще влезе в ЕС, вътрешната консумация ще е най-малко с 12 - 15 на сто по-голяма (през 2003-а вътрешното потребление е нараснало с 3.1%), а мощностите ще са намалели с 880 мегавата след спирането на III и IV блок на Козлодуй. Тогава страната ни не само че няма да може да изнася ток, но ще се наложи и да внасяме, призна през седмицата главният инженер на НЕК Митю Христозов. Вносът може да бъде избегнат единствено ако модернизацията и изграждането на нови мощности в Марица изток за около 1.2 млрд. евро приключи в срок - уточни той. Три от четирите 220 мегаватови турбини на ТЕЦ Марица изток 3 днес работят на пълна мощност. В края на миналата година за рехабилитация бе спрян втори енергоблок. Модернизацията му ще продължи седем месеца. Плановете на чуждестранните инвеститори - италианската компания Енел Продуционе и американската Ентърджи , са през това време да се извърши цялостна подмяна на системите на управление с нови. След приключването на рехабилитацията мощностите на Марица изток 3 ще се увеличат с 60 мегавата. Този проект (на обща стойност 580 млн. евро) е изготвен в края на 1997 г., но реализацията му започна едва през април 2003-а. Десет банки финансираха начинанието с 348 млн. евро. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) участва със 112.1 млн. евро, а френските Креди Агрикол и Сосиете Женерал, италианската Банка Мидиокредито и Банк Аустрия осигуряват общо 140.7 млн. евро. Още 75 млн. евро предоставят БУЛБАНК, ОББ, БИОХИМ и SG ЕКСПРЕСБАНК, а регионалната Черноморска банка за търговия и развитие отпуска 20 млн. евро. Заемът е с четиринадесетгодишен срок на погасяване и лихва, съпоставима с тази за реномирани западноевропейски фирми. Сумите по него бяха застраховани срещу политически риск от Международната агенция за гарантиране на инвестициите (MIGA). Като гаранция по кредитите пък е учреден залог върху активите на ТЕЦ-а и върху вземанията на НЕК по договорите за изкупуване на електроенергия. С набирането на останалите над 130 млн. евро се ангажираха Енел и Ентърджи. В ход е модернизацията и на Марица изток 2 - най-голямата въглищна електроцентрала на Балканите. Тя разполага с осем блока за производство на електроенергия с обща мощност 1440 мегавата (четири по 150 мегавата и четири по 210 мегавата). Но поради влошеното им състояние след 30-годишна експлоатация и заради липсата на очистващи съоръжения централата става все трудноизползваема и в момента част от блоковете й работят с намалена мощност. През април 2003 г. японската компания Митсуи Ко (Mitsui CO) се ангажира с проекта за рехабилитация на първите й четири турбини. Ремонтът ще глътне общо 280 млн. евро и ще се осъществи за 47 месеца при поетапно спиране на блоковете. Японската банка за задгранично сътрудничество (JBIC) пое ангажимент да финансира с кредит от 226 млн. евро основната част от реконструкцията. Срокът за обслужване на заема е 15 години, отпуснат е при минимални лихвени равнища и ниска застрахователна полица. Останалите пари ще бъдат осигурени от НЕК (6.6 млн. евро) и от кредити по програма ИСПА. С европари ще се изградят и сероочистващите инсталации на пети и шести блок в ТЕЦ Марица изток 2, чиято обща стойност е 80 млн. евро. За изграждането им поне 50% от средствата ще се вземат от ИСПА, 10 на сто ще осигури централата, а останалите ще бъдат заем от Европейската банка за възстановяване и развитие. По официална информация в момента тази схема за финансиране се разглежда от ЕБВР и от Европейската комисия. Трябва да се напомни, че изричното изискване на банката е да има гарантирано споразумение за доставка на въглища от мини Марица изток, както и поне петгодишен договор НЕК да изкупи електроенергията. Според плановете на централата, търгът за избор на изпълнител на доставката и монтажа на съоръженията ще се обяви през март, а пускането им в експлоатация трябва да стане за 30 месеца.Ако и двата проекта бъдат изпълнени в срок, през 2007 г. ТЕЦ Марица изток 2 ще разполага с напълно подновени мощности с капацитет 1440 мегавата, отговарящи на европейските екологични изисквания.Най-проблемни са мощностите в ТЕЦ Марица изток 1Проектът на американската компания Ей И Ес (AES) изостана сериозно от предварително оповестените графици и изграждането на две мощности с общ капацитет 650 мегавата не можа да започне и през 2003 година. По този повод енергийният министър Милко Ковачев обяви пред журналисти, че във ведомството му се разглеждат и други варианти за осъществяване на проекта, ако изпълнителите не са готови да започнат реализацията му и през тази година. Като алтернатива се спрягат японската компания Мицуи и италианската Енел. Цената на строителството на новата централа се оценява от експертите на 850 млн. евро. В края на 2003-а Ей И Ес все пак потвърди ангажимента си към новите мощности в ТЕЦ Марица изток 1. В съобщение до медиите бе оповестено, че финансовото състояние на американското дружество се е подобрило значително през последната година. Доказвал го и независимият анализ на престижната финансово-консултантска компания Голдман Сакс. Правителството настоява Ей И Ес да завърши проекта за ТЕЦ Марица изток 1 до края на 2004 година. Но по преценка на енергийни експерти и при най-добро развитие на дейностите по него новите мощности в централата ще тръгнат най-рано в началото на 2007 година.Ако пък и трите проекта за въглищните централи в Маришкия басейн бъдат изпълнени в срок, след три години в комплекса ще функционират напълно рехабилитирани 2930 мегавата мощности , които не само ще покрият нарасналото вътрешно енергопотребление и ще компенсират дефицита от затворените ядрени блокове, но и отново ще осигурят възможност за износ на ток.

Facebook logo
Бъдете с нас и във