Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ТРЕТАТА ПОПРАВКА ИЗГРЯ НА ХОРИЗОНТА

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗАВЕЩА СЪДЕБНАТА РЕФОРМА НА СЛЕДВАЩИЯ ПАРЛАМЕНТЗададе ли се визита на комисар по разширяването на ЕС у нас, управляващите вкупом започват да говорят за съдебна реформа и промени в конституцията. Изключение от това правило няма и в навечерието на посещението на еврокомисаря по разширяването Оли Рен, който е в екипа на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо. Както в. БАНКЕРЪ писа, Оли Рен идва в България на 17 и 18 март (след като посети Румъния и Турция) за последен преглед на готовността на страната ни за членство в Евросъюза. В рамките само на няколко дни българската Темида пак бе ожалена от министри, парламентаристи, юристи и представители на неправителствени организации. Все пак този път новият председател на парламента Борислав Великов реши да приложи новаторски подход и стана инициатор на дискусия за подписване на консенсусна декларация между основните политически сили. Тя би трябвало да отразява основните принципи на съдебната реформа, които да следва 40-ото Народно събрание след парламентарните избори през юни.Такъв документ вече бе подписан в рамките на този парламент още през април 2003 година. Една от малкото идеи, залегнали в него, която бе реализирана, е обнародваната през септември 2003-а поправка в основния закон, засягаща несменяемостта, мандатността и имунитета на магистратите. Предложенията за структурни и функционални промени в правораздавателните органи (съд, прокуратура, следствие) и за постигането на бързо и качествено разследване в досъдебната фаза по наказателни дела обаче и до днес си остават химера. Независимо от това идеята на Борислав Великов за поредната тържествена декларация бе възприета скептично от политическите сили в парламента. Елиана Масева от ОДС се усъмни в ползата от нов документ, в който липсват конкретни ангажименти. А според Валентин Василев от СДС не е уместно сегашният парламент да поставя задачи на следващия. Уместно или не, но при всички положения съдебната реформа ще бъде завещана на 40-ото Народно събрание. И въпросът, който пръв трябва да намери конституционно решение, като че ли е този за мястото на следствиетоПо тази тема през последните няколко години се изговориха достатъчно приказки и се написаха не един и два проекта. Демократи за силна България (ДСБ) дори подготвиха свой законопроект за изменение на конституцията. В него се предлага следствието да премине изцяло на подчинение на Министерството на вътрешните работи. Сред радикалните идеи на ДСБ е прокуратурата също да бъде извадена от състава на съдебната власт и да премине към изпълнителната, а главният прокурор да се избира от Народното събрание по предложение на премиера и мандатът му да е от четири години. Предвижда се също той да може да бъде освобождаван предсрочно по искане на министър-председателя или на една пета от депутатите. Така, според ДСБ, ще се постигне по-пълен баланс между трите власти. Някои юристи обаче са на мнение, че този модел има два съществени недостатъка. Първият е, че за да бъдат извадени следствието и прокуратурата от съдебната власт, е необходимо свикване на Велико народно събрание, както гласи Решение №3 на Конституционния съд от 10 април 2003 година. Тогава по искане на главния прокурор Никола Филчев конституционните съдии разтълкуваха какво трябва да се разбира под промени във формата на държавно устройство и на държавно управление (бел.ред. - основният закон предвижда те да се правят единствено от Велико народно събрание). Местенето на следствието попада точно в тази графа, смятат юристите.Вторият и може би по-съществен недостатък на предложението на Демократи за силна България е, че ако то се осъществи, изпълнителната власт ще стане почти недосегаема по дела за корупция или злоупотреба със служебно положение. Трудно е да си представим, че главен прокурор, който е зависим от волята на премиера, ще разпореди да се образува наказателно производство срещу представител на кабинета.По-реалистичен на този етапизглежда подходът, който залегна в одобрената в края на 2004-а от правителството Концепция за реформа на наказателното правораздаване. Според нея в подготвяния в момента нов НПК ще бъде записано, че следствието ще се раздели на две структури. Едната ще продължи, както и досега, да работи под надзора на прокуратурата, а другата ще упражнява контрол върху действията на полицейското дознание. Подобно решение на въпроса за мястото на следствието бе подсказан и от експертите на ЕС, участвали в партньорската проверка по главата Правосъдие и вътрешен ред през юни 2004 година.БСП също не остана назад. На организираната тази седмица от Института по европейско право дискусия на тема Европа и националната конституция депутатът от Коалиция за България Янаки Стоилов лансира идеята за конституционна поправка, която да позволи на инспектората на Министерството на правосъдието да налага наказания на провинили се магистрати от Върховния касационен съд, Върховния административен съд и Върховната касационна прокуратура. По думите му едно такова изменение в основния закон би довело до по-бързо насрочване на наказателни и граждански дела и до намаляване на корупцията сред магистратите.Сериозен дебат предстоии за начина на излъчване на Висшия съдебен съвет (ВСС) и неговите правомощия. По сегашната уредба основният кадрови орган на съдебната власт се състои от 25 членове. От тях 11 се избират с обикновено мнозинство от Народното събрание. Други 11 се посочват от съдиите, следователите и прокурорите. Председателите на двете върховни съдилища и главният прокурор участват по право в работата на Висшия съдебен съвет. Но в юридическите среди все повече се налага възгледът, че е необходима промяна в мнозинството, с което се избират членовете от квотата на парламента. В становище на Върховния касационен съд, подписано от председателя му Иван Григоров и изпратено до временната парламентарна комисия за промени в конституцията, се предлага въвеждане на квалифицирано мнозинство от две трети при избор на членове на ВСС в Народното събрание. Такова предложение има и в проекта на Демократи за силна България за изменение на основния закон. Сред привържениците на квалифицираното мнозинство е и заместник-председателят на парламента Камелия Касабова. А неотдавна Иван Григоров лансира и идеята от състава на Висшия съдебен съвет да отпаднат следователите, прокурорите и адвокатите. Според него е недопустимо съдиите да бъдат атестирани от комисии към ВСС, в които са включени и представители на двете страни в един съдебен процес (бел.ред. - обвинение и защита).От Върховния административен съд (ВАС) на свой ред предлагат промяна в чл.120, ал.(1) на конституцията, която да даде възможност да се обжалват по съдебен ред всички актове, издавани от правителството и местните власти. Подобна практика съществува в Германия. Алтернативният вариант, смятат от ВАС, е в основния закон да бъде записано, че на съдебно обжалване не подлежат единствено административните актове, свързани с националната сигурност, отбраната и външната сигурност на страната. В момента с гласуването на отделен закон би могло да се ограничи обжалването на всякакви решения на министрите.Извън сферата на съдебната система любопитство буди изложената от Камелия Касабова хипотеза за премахването на Великото народно събраниеЕдин от мотивите й е, че то е отживелица и ако бъде въведен достатъчно висок праг за парламентарното мнозинство при промяна в конституцията, харченето на пари за избори за Велико събрание ще е ненужно разточителство. В случая обаче се получава нещо като Параграф 22. По силата на българската конституция единственият орган, който може да реши Великото народно събрание да отпадне от основния закон, е... Великото народно събрание.Доста по-безпроблемно изглежда приемането на друго предложение на Камелия Касабова за конституционна промяна. Тя ще настоява на общините да се даде правото сами да определят размера на събираните от тях местни данъци и такси. (Сега това може да става само със закон, приет от парламента.) Друг е въпросът, че от тази промяна като че ли биха се възползвали единствено някои от по-големите общини в страната. Причината е, че местните налози формират едва между 5 и 8 на сто от бюджетите на кметствата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във