Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ТРЕСКА ЗА ЗЛАТО, ТРЕСКА ЗА ХАПЧЕТА

Търговската марка на Фармахим върху лекарствата, които произвеждат Балканфарма и Софарма, не е продадена при сделките за фармацевтичните заводи. В договорите на новите им собственици с Агенцията за приватизация няма вписана цена срещу марката, както изисква патентното право. Не може и да има такава цена, защото марката е собственост на Фармахим, съобщиха за в. БАНКЕРЪ патентни специалисти. Затова и самите заводи са продадени на безценица. Заводът в Разград, който в момента притежава марката на Фармахим за Русия, струва на Балканфарма 5 млн. щ. долара, което е абсурдна цена, ако в нея наистина влиза и стойността на търговската марка, коментираха експерти от бранша.
Липсата на такава сделка на пръв поглед обезсмисля хода на разгорялата се война във фармацията ни. Това като че ли предопределя и очакваното през следващата седмица становище на специално създадената със заповед на вицепремиера Петър Жотев от 8 май правителствена работна група. На 19 май тя се срещна с представители на потърпевшите - Фармахим, а на 23 май - с хората на Балканфарма. Но разумният ход, който може да се избере, за да не се наруши взетото вече веднъж решение от правителството, е твърде ограничен. Всъщност два кабинета, при това с различен политически цвят - на Виденов (през 1994 г.) и на Костов (през 1997 г.), са утвърдили с постановления, че търговската марка и всички регистрации в Русия и в другите страни принадлежат на Фармахим.
Излиза, че със своята регистрация в Русия частната Балканфарма нарушава това изрично разпореждане на държавата. И Жотев просто трябва да изпрати на колегата си в Москва правителственото постановление със становище, че не може руска институция да прехвърля чужда собственост на когото тя реши - такова е мнението на фармацевтични експерти.
Предполага се обаче, че спорът по-скоро ще бъде отпратен към следващия кабинет. А месеците, които ще минат, докато той се произнесе по случая, само ще затвърдят сегашното статукво. Казано с други думи, Балканфарма ще успее да запази позициите си, а за Фармахим остава да пие една студена вода. Това ще позволи и самият Фармахим холдинг да бъде приватизиран на безценица, защото ценното в него са именно търговските марки и регистрации, които държи. Неслучайно един от кандидатите за холдинга е Балканфарма. След като тя регистрира на свое име част от марките в Русия, останалите ще й излязат още по-евтино.
Засега битката е само за няколко от основните лекарства в листата на фирмите производителки, които носят голямата печалба от руския пазар - бронхолитин, темпалгин, аналгин, троксевазин. Факт е, че след приватизацията на трите завода - в Троян, Дупница и Разград, Балканфарма направи няколко опита да наложи в Русия същите лекарства като тези с утвърдената марка на Фармахим, но със своето име. Само че всичките й опити завършват неуспешно. Точно след последния, през миналата година, казват хора от фармацевтичната търговия, Балканфарма започна атаката да вземе марките на Фармахим.
Ходовете в сценария на Балканфарма са изчислени с математическа точност, а моментът е подбран перфектно - между две правителства. Пресметнато е и защо точно заводът в Разград трябва да стане собственик на търговската марка на Фармахим в Русия. Просто защото само той от предприятията на Балканфарма... няма лицензионен договор с Фармахим, научи в. БАНКЕРЪ. Заводите в Троян и Дупница признават върховенството на Фармахим и имат лицензионни договори да ползват неговата марка, за което си плащат. А си плащат, защото правят лекарствата, които са печеливши на руския пазар, докато разградският носи на Балканфарма само 1% от износа. Така по заобиколен начин регистрацията в Русия, оспорвана сега от Фармахим, се разпростира върху цялата Балканфарма.
За създалата се каша заслуга имат и държавните чиновници, които - умишлено или не, са проспали възможността да уточнят чия трябва да бъде интелектуалната собственост след преструктурирането на фирмите във фармацията ни.
Предизвиканият хаос с неколкократните преобразувания на Фармахим и проточилата се с години сделка за фармацевтичните завода създадоха условия за нашенски златен Клондайк - този път лекарствен. Балканфарма, изглежда, първа успя да забие колчетата и да си очертае своята територия.
Ситуацията се усложнява още повече и от разминаването на двете необходими за пазара регистрации на препаратите: като лекарство и като търговска марка. Правото да произвежда в България оспорвания днес темпалгин например има Софарма. Правото да продава темпалгин в Полша обаче има Медика, Сандански. Само че тя не може да го прекара като опакован темпалгин през границата на страната ни, защото ще бъде обвинена, че го произвежда незаконно. Но може спокойно да си го произвежда като субстанция.
Марковата война е във вреда и на двете страни, е становището на бизнесмени, защото резултатът ще е загубата на голяма част от руския пазар. А ако Балканфарма атакува марката на Фармахим и на територията на България - както шефовете й заплашиха, нещата ще стигнат до пълен абсурд.

Facebook logo
Бъдете с нас и във