Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ТРАНЗИТЪТ НА ПРИРОДЕН ГАЗ ДОСТИГНА 13.5 МЛРД. КУБИЧЕСКИ МЕТРА

Счетоводната печалба на Булгаргаз за 2002 г. е 163 млн. лв., което е над пет пъти повече, отколкото отчетените през предишната година 28.82 млн. лв., съобщиха от енергийното ведомство. В резултат на оптимизиране на дейността на дружеството значително са съкратени и разходите му - с над 100 млн. лева. Краткосрочните му задължения са паднали до 106.2 млн. лв., което е с 26.41 на сто по-малко от 2001 година. Вземанията на газовото дружество обаче са увеличени с малко повече от 9% - до 377.61 млн. лева. През 2002 г. дружеството е транзитирало 13.5 млрд. куб. м природен газ към Турция, Гърция и Македония. Това е с 5 на сто повече от преминалите през страната ни количества през предишната година и с 14% над тези от 2000-а. Миналата година в националната газопреносна мрежа са вложени 12.64 млн. лв., а плюс тях са направени инвестиции в транзитните газопроводи. Впрочем те се изграждат главно със средства от транзитната такса, получавана от Булгаргаз за преноса на суровината през страната ни. Годишният размер на тази транзитна такса, която засега изцяло прибира държавата, е от порядъка на 200 млн. щ. долара. Именно към тях през последната година са насочени апетитите както на играчите на газовия пазар в страната, така и на различни институции. Част от клиентите на Булгаргаз - основно Топлофикациите и Химко, настояват тази транзитна такса да бъде използвана за намаляване на вътрешните цени на природния газ. Високите им нива, според шефовете на врачанския комбинат, били основната причина за фалита на Химко. Към исканията за преференциална цена на природния газ се присъединиха и колегите им от останалите химически заводи в страната. Но това не им попречи да приключат и тази година (както последните две години) с печалба. Това, а и фактът, че вътрешните цени на газа са под средните за Европа, охладиха намеренията на част от управниците за нови преференции. Транзитната такса и тази година бе вписана в приходната част на бюджета. От него обаче ще бъдат извадени всички суми, които Булгаргаз е вложил в транзитната газопроводна мрежа. Впрочем гарантираните годишни приходи от над 200 млн. щ. долара са добре разиграни от шефовете на енергийното ведомство. В плановете на ведомството за развитието на газовия сектор до 2005 г. са вписани мащабни инвестиции - от 300 млн. до 1.5 млрд. щ. долара. Те ще бъдат насочени главно към увеличаването на капацитета на транзитната газопреносна мрежа в страната. Всички параметри по пренасянето на руски природен газ бяха уговорени още в дългосрочния договор за транзит, подписан между Булгаргаз и външнотърговското дружество на руския газов монополист Газекспорт в края на май 1998 година. Според документа, Газпром плаща таксата за целия капацитет на транзитната тръба независимо от реално транспортираните количества. След като завърши работата по тригодишната инвестиционна програма (в края на 2001 г.), която погълна около 350 млн. лв., Булгаргаз вече може да транзитира до 18 млрд. куб. м природен газ годишно по трите изградени досега направления. Капацитетът на тръбата към Турция е 14 млрд. куб. м годишно, на този към Гърция - 3.2 млрд. куб. м, а към Македония - 500 млн. куб. метра. През 2002 г. Булгаргаз е транзитирал по-малки количества (едва 13.5 млрд. куб. м), защото заявките от страна на Турция и Гърция са били по-ниски.В картата на транзитната газопреносна мрежа на страната е планирано още едно направление - към Сърбия. То обаче все още виси, въпреки че сравнително късата 90-километрова отсечка може да бъде прокарана за около година. Съдбата на участъка зависи пряко от Газпром и от договора му със Сърбия за износ на руски природен газ. Има възможност капацитетът на тръбата към Гърция да нарасне до 5.2 млрд. куб. м годишно, и то само с известни реконструкции на действащата в момента система. Но това зависи от волята на газова Москва.В програмата на енергийното ни ведомство за развитие на транзитната мрежа е залегнало и изграждането на магистрален газопровод за пренос на природен газ от Средна Азия през Турция и България към Централна и Западна Европа. Началото на това трасе ще бъде в прикаспийския шелф на Иран и за него се заговори още през 1997-1998 година. Инициатор на този проект тогава бе европейският газов гигант Шел, с който Булгаргаз подписа договор за предпроектно проучване. Идеята замря още на предварителния етап. Според експерти, трасето е трудно и скъпо и в крайна сметка цените за преноса на иранския газ до Централна и Западна Европа се оказаха много високи. Но един от приоритетите за Турция е диверсификацията на доставките на природен газ и тя изгради тръбопровод за ирански доставки до Анкара. През миналата година идеята за това трасе бе възродена. Този път сред инициаторите бе и Гърция, чиято национална компания Депа сключи споразумение с турския монополист БОТАШ за изграждане на газопровод с капацитет 600 млн. куб. метра. Булгаргаз пък подписа поредното споразумение за проучвания по проекта - този път с представители на Турция, Унгария и Австрия.Булгаргаз е собственик и на вътрешната газопреносна мрежа на страната ни. Тя е изградена пръстеновидно, което гарантира непрекъснато подаване на природен газ, и е с дължина 870 километра. От тях северният полупръстен заема 383 км, а южният - 424 километра. В имота влиза и 200-километровата тръба, преминаваща през територията на Румъния, по която на практика се осъществяват доставките на синьо гориво за страната ни. Тръбата е изградена по времето, когато съществуваше Съветът за икономическа взаимопомощ (СИВ) с материали и средства на българската страна. Но според законодателството на северната ни съседка сега Булгаргаз хем поддържа съоръженията, хем плаща транзитна такса.За модернизацията и рехабилитацията на националната газопреносна мрежа българското дружество разчита основно на собствени средства и на пари по програмата ФАР. В необходимите дейности само за поддръжката на газопровода, преминаващ през територията на Румъния, Булгаргаз е вложил 1 млн. евро собствени инвестиции, а по програмата ФАР са усвоени допълнително 1.6 млн. евро. Булгаргаз доставя природен газ предимно за промишлени предприятия в отраслите енергетика, химия и металургия. През 2001-2002 г. в газопреносната му мрежа са се включили 43-ма потребители, а дружеството очаква през 2003-а да се регистрират още 37 клиенти, сред които Ален мак АД, Фикосота ООД и акционерно дружество Чипита. Регионите в Югозападна България обаче, където единствената газова тръба е тази за транзит до Гърция, са лишени от синьо гориво - целият капацитет на тръбата предварително е закупен и се плаща от Газпром.Според действащото до момента законодателство и съгласно получения през 2001 г. лиценз, Булгаргаз е единствен вносител на природен газ у нас. Единствен засега е и доставчикът, от който се купува природният газ за страната ни. Това е българското дружество Топенерджи, което изцяло е собственост на Газпром. Контролът върху вноса се осъществява чрез газоизмервателните станции Исакча (Украйна) и Негру водъ (Румъния). Собствените находища в България дават под 1% от потребяваното в страната ни синьо гориво. След 2004 г. обаче този процент ще се увеличи доста с доставки от находището Галата край Варна. Газовият монополист е сключил договор с Петреко (концесионер на морското находище) и, според осведомени, параметрите в документа са много сходни с тези за доставките на руския природен газ.Проектът на новия закон за енергетиката предвижда режимът за внос на газ да бъде либерализиран, а монополното досега дружество само да пренася заявените количества срещу т.нар. транспортна такса. Дали ще има алтернативни доставчици и колко ще са те, може да отговори само Газпром, който е собственик на основната част от идващата към страната ни газова тръба. Размерът на преносната такса пък ще се одобрява от Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР). Нейни служители уточниха, че тя трябва да съответства на действителните транспортни разходи на Булгаргаз плюс малка надценка, която обаче нямало да надхвърля 7 на сто. Сашо Дончев, шеф на другата голяма българска газова фирма - Овергаз инк, коментира, че тази такса не трябва да надхвърля стойностите, плащани от Газпром за транзитираните през страната ни количества. Съгласно новия законопроект за енергетиката всяко юридическо лице у нас може да кандидатства за изграждане на мрежа за разпределение на природен газ и за битова газификация. Разрешението ще издава ДКЕР и то ще гарантира местен монопол. Досега енергийният регулатор е получил заявки от 49 фирми, но е издал тридесет и четири лиценза. От тях 19 са на Овергаз инк (по 50% от капитала на това дружество държат руският Газпром и ямболската компания Овергаз Холдинг, собственик на която са 11 физически лица). През седмицата компанията настоя за по-голяма либерализация на енергийния пазар и представи конкретни предложения за поправки в проекта на новия енергиен закон.

Facebook logo
Бъдете с нас и във