Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ТРАКИЯ РМ ЩЕ ПРИБЕРЕ ОТ ДЪРЖАВАТА 9 МЛН. ЛЕВА

БИВШЕТО УРАНОДОБИВНО ПРЕДПРИЯТИЕ ИСКА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА СТАРИ ЕКОЛОГИЧНИ ЩЕТИКаква е икономическата изгода на държавата да продаде едно предприятие за 1.488 млн. лв. и после да брои на собственика му 9.045 млн. или шест пъти повече? Никаква, биха отговорили здравомислещите и ще са напълно прави. Държавата обаче има намерение да направи точно това в близките няколко седмици. На 18 април Висшият експертен екологичен съвет към Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е одобрил доклад за оценката на екологичните щети, нанесени на бившето уранодобивно предприятие Тракия РМ. Иначе казано, новият му собственик - Колло ООД (в което равни дялове притежават жълтият депутат Димитър Пейчев и съпругата му Халина), е на една ръка разстояние от споменатото солидно обезщетение.На пръв поглед всичко изглежда в реда на нещатаВ Преходните и заключителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда е записано, че държавата носи отговорността за екологичните щети в предприятията, приватизирани след 1 февруари 1999 година. В тази връзка през 1999-а бе приета съответната наредба, преработена впоследствие през 2004-а, която по-детайлно регламентира условията и реда за определяне на обезщетенията, плащани за отстраняването на старите замърсявания. И според първия, и според втория вариант на разпоредбата дейностите по ликвидирането им се финансират от бюджета или чрез средства, предоставени от дарители, предназначени за опазване на околната среда в Република България. Оценката се извършва от оторизирани и регистрирани експерти. Те изготвят доклад, който се внася в МОСВ в шестмесечен срок от датата на придобиване на собствеността. Така е според нормативите, но е по-интересно какви са били основанията на Тракия РМ да поиска от държавата девет милиона лева обезщетениеза нанесени екощети на пет бетонови (сорбционни) площадки - Царимир, Момино, Раковски, Белозем и Дебър, върху които е бил събиран извлеченият от сондите уран? Налага се да започнем по-отдалеко и да припомним, че уранодобивът бе прекратен с Постановление № 163 на Министерския съвет от 20 август 1992-ра. С последвалото го ПМС № 56 от 29 март 1994 г. бе поставено началото на ликвидацията на съоръженията и на техническата и биологичната рекултивация на обектите на съществуващите до 1992 г. девет уранодобивни предприятия: Редки метали - Бухово, Тракия РМ - Момино село, Геостройкомплект - с. Калековец, Георесурс - Симитли, Подземно строителство - Бухово, Балкан - с. Церово, Злата - Трън, Звезда - Елешница, и Георедмет - Бухово. С втория норматив бяха определени и редът и начинът за очистването на замърсените води и почви, както и последващият постоянен контрол (мониторинг). Програмите за ликвидирането на последствията от добива и преработката на уран се одобряваха от специален междуведомствен експертен съвет към бившия Комитет по енергетика и се финансираха от специална извънбюджетна сметка на Министерството на финансите. От 1998 г. (и по-точно след приемането на ПМС № 74) с тази дейност се заема създаденото за целта държавно ЕООД Екоинженеринг РМ. Справка от това дружество показва, че до 1997-а е приключила техническата ликвидация на 18-те участъка на Тракия РМ. До 2001-ва споменатата междуведомствена комисия е разрешила предаването на общо 11 435 дка земеделски земи на поземлените комисии, тъй като е доказано, че те са очистени от радиоактивно замърсяване. От тях 560 дка са били бивши промишлени площадки с бетонови фундаменти като цитираните по-горе. За почистването им от тежки метали и за извозването на отпадъците до хвостохранилището в Елешница са били усвоени около 500 хил. лв., подчертаха специалисти от отдел Проектантски на Екоинженеринг. Те увериха, че за всеки обект има протокол от замерванията на Диал (частна акредитирана лаборатория, базирана в Бухово - б.а.). Любопитни са и твърденията на колегите им от отдел Мониторинг, които два или три пъти годишно правят замервания на компонентите на околната среда на 120 пункта на бившите уранови полета на Тракия РМ в Пловдивско, Хасковско и Димитровградско. Техните наблюдения показват, че няма замърсявания със сулфати и с тежки метали на почвите, водите и въздуха, особено в участъците Царимир, Момино, Раковски, Белозем и Дебър. За полевите замервания, за вземането на проби, за лабораторните анализи и за командировъчните на специалистите годишно са усвоявани около 200-250 хил. лв., изтъкна управителят на Екоинженеринг ЕООД инж. Иван Христов. Пред в. БАНКЕРЪ той уточни, че държавното дружество нямат повече ангажименти към бившите уранови площадки на Тракия РМ, освен на участък Селище, където по план биологичната рекултивация ще приключи до края на тази година. Информацията ви не е точна, въобще не разбирам за какво ме питате. Има някаква неточност, която можем да изясним, ако дойдете в Пловдив, отвърна на това управителят на Тракия РМ Нейко Ангелов. БАНКЕРЪ поиска да се запознае с основните моменти в доклада, внесен в екологичното министерство, за екологичните щети на пловдивското предприятие и потърси неговия автор - собственика на ЕТ БТ Инженеринг Ботьо Трендафилов. Той обаче обясни, че не може да говори с репортери без санкцията на клиента. Докладът е в два тома. В него подробно са описани щетите и как ще бъдат отстранени, лаконичен бе инж. Трендафилов. След последвалия разговор с двамата управители на Тракия РМ - Халина Пейчева и Нейко Ангелов - експертът заяви, че възложителят му е забранил да дава каквато и да било информация. Висшият екологичен експертен съвет е взел решение въз основа на становищата на редица инстанции като Районната инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) в Пловдив , Басейнова дирекция и Националния център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ). На площадките е регистрирано замърсяване с тежки метали. Предстои междуведомственият експертен екологичен съвет да приеме оздравителната програма, отбеляза на свой ред началникът на отдел Предотвратяване на промишлените замърсявания в МОСВ Бойко Малинов. Той обаче не можа да обясни как така РИОСВ-Пловдив е дала положително становище за доклада (т.е. признала е, че има радиоактивно замърсяване), а в същото време не е издала нито едно предписание и не е наложила нито една глоба на предприятието. Вижте, досега наистина няма наложени санкции. Колкото до обезщетението за стари екологични щети - този въпрос се решава от междуведомствена комисия, изтъкна директорът на инспекцията Ивайло Йотков. Очебийно е и разминаването в позициите на Националния център по радиобиология и радиационна защита преди една година и сега. В информационния меморандум на Тракия РМ от май 2004-а четем, че вследствие на проведените рекултивационни, дезактивационни и ликвидационни работи са установени показатели за радиоактивно замърсяванев границите на допустимитеза вторично ползване норми. От НЦРРЗ са проведени радиометрични и дозиметрични измервания. Установени са конкретните стойности и са дадени конкретните препоръки за бъдещото ползване.... Съгласно тях сорбционните площадки на участъци Момино, Белозем и Дебър и бетоновите на участъци Царимир и Раковски могат да се ползват за вторично изграждане на зелени площи (паркове), без детски площадки и спортни съоръжения. От РИОСВ-Пловдив няма наложени санкции. Така че въпросът е преди или сега са точни и искрени в оценките си двете инстанции? Не мога да ви отговоря веднага. Трябва да проверим в протоколите от замерванията. Обадете се на инж. Переклиева, която участва в експертния екологичен съвет, препоръча директорът на НЦРРЗ доц. Радостина Георгиева. За пръв път участвам в този съвет и трябва да ви кажа, че подписах доклада с особено мнение, защото имаше нещо много странно в него. Колегите от Диал, правили замерванията, са установили високи концентрации на торий 230 на тези пет площадки, каза инж. Магда Переклиева. Мистерията според специалистите е как радиоактивният метал е попаднал там и защо не е бил открит преди няколко години от същата акредитирана лаборатория, която е издала сертификати на уранодобивните участъци, рекултивирани от Екоинженеринг ЕООД? Торий не се добива у нас. Може би само в лабораторни условия. Не се използва и при добива на уран. Просто нямам обяснение, освен ако някой нарочно не го е поставил там, посочи бивш служител на закрития Комитет по енергетика. И по времето на Иван Шиляшки (последният председател на комитета - б.а.) Тракия РМ беше като красива мома, която всички искаха - тъкмо заради евентуалните обезщетения за минали екологични замърсявания, спомня си специалистът, пожелал анонимност. Всъщност логично е да попитаме защо дружеството бе продадено на фондовата борса на 23 юни миналата година, щом рекултивацията на площадките му не е приключила? Още повече като се знае, че възможностите на държавата да контролира правилното и целесъобразно усвояване на бюджетните средства в едно частно предприятие са твърде ограничени. Не е ясно и защо в приватизационния договор АП някак е пропуснала да запише, че новите собственици на Тракия РМ нямат право да претендират за обезщетения за стари екологични замърсявания, въпреки че такова е било становището на енергийното министерство. Изобщо въпросите без отговор май стават критично много. За деветте месеца от обнародването на Наредбата за условията и реда за определяне на отговорността на държавата за отстраняване на екологични щети, причинени от минали действия или бездействия (бр. 66 на Държавен вестник от 30 юли 2004-а) от тази възможност, освен Тракия РМ, са се възползвали и редица други предприятия. Това са ТЕЦ Марица 2 ЕАД - Димитровград, мина Черно море - Бургас ЕАД - Поморие, Проучване и добив на нефт и газ АД - Плевен, Индустриална зона Варна - запад АД - Девня (за площадката на Стар содов завод АД - гр. Девня), Брикел ЕАД - Гълъбово, и Мина Балкан - 2000 АД - Твърдица. По информация на МОСВ общата стойност на отпуснатите обезщетения по сключените досега 18 договора за отстраняване на стари екощети възлиза на 268 млн. лева. Средствата са били разпределени между Кремиковци АД - София, Асарел Медет АД - Панагюрище, Нефтохим АД - Бургас, Софарма АД - София, Неохим АД - Димитровград, Агрополихим АД - Девня, Геосол АД - Провадия, Осогово АД - Кюстендил, Биовет АД - Пещера, КЦМ АД - Пловдив, ОЦК АД - Кърджали, Елаците Мед АД - с. Мирково, Пирел АД - Гоце Делчев, Горубсо Лъки АД, Рудник Димов дол (обособена част на Горубсо Рудозем АД) и Горубсо Мадан АД.

Facebook logo
Бъдете с нас и във