Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ТОРОВИТЕ ЗАВОДИ ВИКАТ НЕВОЛЯТА

Идва лято, а с него и мъртвият период за торовите производители. Двата работещи завода от този бранш у нас - девненският Агрополихим и димитровградският Неохим, могат да отдъхнат - и през този сезон оцеляха. И сигурно ще използват паузата, за да измислят как да го сторят и през есента. Това означава най-вече заводските мениджъри да намерят начин да намалят себестойността на продукцията си, а оттам и нейната цена. Всички торови производители са единодушни, че високата цена на основната суровина при производството на тор - газът, е главната причина за тяхното незавидно положение. Те отдавна се опитват да изтръгнат преференции от поредното правителство, но синьото гориво периодично поскъпва. От 1 април вместо по 233 лв. за 1000 куб. метра газ клиентите на Булгаргаз ще трябва да плащат по 239 лв., и то без ДДС. Поне поскъпването стана непосредствено след приключване на усилената торова търговия и не се отрази на цената на крайната продукция, която и бездруго не е никак ниска. Амониевата селитра, предлагана от Неохим, се продава по 255 лв. за тон без ДДС, докато световната цена е около 100-110 щ. долара. В резултат на това печалбата на димитровградския комбинат за първото тримесечие е едва 2.7 млн. лв., докато за същия период миналата година тя е била 9 млн. лева. По принцип торовите производители реализират печалба най-вече в началото на годината. През летните месеци те имат само разходи, които постепенно изяждат натрупаното до пролетта. Затова споменатата печалба на Неохим от 9 млн. лв. за първите три месеца на 2002 г. до края на същата година е намаляла до 2.6 млн. лева. Държавната намеса на този пазар не е ефективна. Просто защото се получава омагьосан кръг, в който най-потърпевши са съвестните данъкоплатци. Държавата хем поддържа високите цени на вносните азотни торове, хем субсидира земеделските производители, за да ги купуват по-евтино. Бедата е, че в резултат на тази политика печеливши няма. Похвални бяха например мерките, които икономическото министерство взе през декември миналата година, когато въведе защитни мита от 40% за амониевата селитра и определи квоти за внос на азотния тор. До 30 април тази година обаче квотите не бяха усвоени. Румъния, която има право да внесе у нас 25 хил. т амониева селитра, досега е пуснала на нашия пазар само 10.2 хил. тона. Останалите страни, с които България има преференциални споразумения за търговия, са изпълнили квотите си за внос на селитра, които са общо 7 хил. тона. На държавите, с които нямаме преференциални споразумения, е предоставено право да внесат 8.9 хил. тона. Те са доставили 2872 тона. Още през есента на миналата година изпълнителният директор на Агрополихим Филип Ромбаут заяви за в. БАНКЕРЪ, че не се страхува от румънския внос, тъй като вътрешното потребление в Румъния е доста високо, а и зимните условия затрудняват значително превоза на продукцията по р. Дунав. Според члена на директорския борд на Неохим Тошо Димов обаче чуждестранните конкуренти не са изпълнили квотите, защото нямат достатъчно клиенти у нас. Както е известно, финансите на земеделските производители никак не са големи. Митническите преференции удрят допълнително точно по техните джобове. Тази година нямаше никаква опашка за торове. Това се случва за първи път от доста години насам, казва Димов. - И причината не е само в цената, а и в оттеглянето на значителна част от селските стопани от земеделието, уточни той. Заради ниската изкупна цена на зърното през миналата година засетите с пшеница площи са намалели почти двойно - за 2002 г. те са били 14 млн. дка, докато за 2003 г. са само 7-8 млн. декара. Дори преференциите, които Министерството на земеделието и горите даде през февруари тази година на селските стопани, не ги задържа в зърнопроизводството. Ведомството на Дикме предостави възможност на земеделците да получат по 6 лв. за покупката на тор, необходим за 1 дка слънчоглед, царевица или зърно, от които 4.5 лв. кредит и 1.5 лв. субсидия. Заемните средства обаче могат да се получат само срещу обезпечение от 120% и трябва да се върнат до 10 декември тази година с 3% лихва. Крайният срок за усвояване на кредита и субсидията е 15 май. Така предвидените средства за цялата линия са 6 млн лв., а парите, взети от данъкоплатците, са 1.5 млн. лева.Преференциите за българските земеделци и бездруго не стоплят много българските торови заводи, защото едва 30% от произведения тор се продават в България, а останалите 70% се изнасят главно за Западна Европа. Затова и комбинатите работят върху собствени проекти, които да подобрят тяхната ефективност. Изготвянето на програми и проекти за разширяване на асортимента струват на димитровградския завод 500 хил. щ. долара. Те са отпуснати безвъзмездно от Американската агенция за международно развитие. Тошо Димов заяви пред в.БАНКЕРЪ, че в края на този месец представители на Неохим ще се срещнат в Москва с хора от Газпром и ще се опитат да се договорят за доставката на по-евтин газ за димитровградския комбинат. При посещението си у нас в началото на годината шефът на руския газов гигант Алексей Милер подхвърли, че е готов да преговаря с големи потребители на синьото гориво у нас. Неговото предложение беше да се разменя евтин газ срещу акции от български предприятия. Тогава мениджърите на торовите дружества (включително и Химко) се изпълниха с надежда, че те ще бъдат избраниците. След като самолетът на Милер отлетя от България, този въпрос повече не бе повдигнат. Агрополихим пък взе кредит от БУЛБАНК, с който да изпълни плановете си. Заемът е в размер на 15 млн. щ. долара и ще се използва за модернизация на инсталациите за производство на фосфорни торове и за увеличаване на техния капацитет. Той би трябвало да достигне до производството на 1100 т. фосфорен тор дневно. Част от средствата ще бъдат вложени и за подобряването на складовата база и дистрибуцията. Съществуват и намерения производствените инсталации за карбамид на изправения пред фалит Химко да бъдат прехвърлени в Агрополихим. Така според експертите на девненската компания карбамидът, използван като суровина, ще намали значително разходите на Агрополихим. Торовите заводи имат още един враг, който тепърва ще става силен, и той се нарича екоземеделие. Преориентирането към него означава земеделците да използват най-вече животински тор. Бъдещето на химическото наторяване се поставя под въпрос и от още един фактор - приемането ни в Европейския съюз. В глава Земеделие от преговорите ни с ЕС се предвижда българското селскостопанско производство да се развива по правилата на биологичното земеделие. От 2001 г. действа и наредба в тази насока. Естествените правила на пазара също ще накарат зеленчукопроизводителите да намалят употребата на химическите торове, за да вкарат продукцията си в графата екопродукти. Още повече че в България има благоприятни условия за развитието на биологично земеделие и това е предимство, което може да ни отвори място на претенциозния европейски пазар. Екоземеделието е мит. Производство без изкуствени торове може би ще е възможно едва след 30-50 години, така Тошо Димов коментира предполагаемата заплаха.

Facebook logo
Бъдете с нас и във