Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ТОРОВИТЕ ЗАВОДИ ИСКАТ ЗАТВАРЯНЕ НА СЕВЕРНАТА ГРАНИЦА

Ограничаването на вноса на торове е основна цел на новата Българска асоциация на торовата индустрия. Това обявиха учредителите й в сряда, 14 ноември. Сдружението засега обединява трите работещи завода - девненския Агрополихим, димитровградския Неохим и врачанския Химко. Техните мениджъри отдавна отстояват заедно позициите си пред държавните органи, така че възникването на новата структура е по-скоро формалност. Според изпълнителния директор на Агрополихим Васил Александров, у нас трябва да се създаде регулиран пазар на торове, а най-важните му характеристики трябва да са качеството и сигурността. Шефовете на заводите от отрасъла директно повториха своето заявление, че румънската продукция е с ниско нитратно съдържание и изтощава почвата. Затова е наложително вносните торове да се подлагат на контрол от съответните лаборатории и ХЕИ. Това е и единственият начин за намаляване или дори за спиране на вноса на некачествени торове от северната ни съседка, тъй като и България, и Румъния са членове на ЦЕФТА и не могат да си налагат постоянни мита. Проблемът с руската продукция пък е, че себестойността й е много ниска, защото тамошните заводи купуват природен газ, който е основната суровина при производството на торове, срещу 11 щ. долара за 1000 куб. м - близо 10 пъти по-евтино от плащаните у нас 300 лв. с ДДС за същото количество. Дружествата от отрасъла се надяват икономическото министерство да въведе такси от порядъка на 30-40 евро за тон селитра или карбамид. Процедурата за това обаче ще приключи чак през януари, а тогава свършва активният сезон за производство или продажба на торове, коментира председателят на управителния съвет на Химко Мартин Макариев. Тогава вече ефектът от нея ще е половинчат, допълни той. Александров твърди, че за торовите заводи не възниква икономически проблем от това, дали ще пласират продукцията си у нас, или в чужбина. Половината от продажбите на Неохим и 92% от продажбите на Агрополихим са зад граница. За тях няма затруднения да експортират и останалата си продукция. Така че не торовите заводи зависят от земеделците, а обратното, твърдят мениджърите им. Ситуацията обаче не е точно такава и това си проличава при внимателно вглеждане в цените на амониевата селитра, която е основният продукт, произвеждан от димитровградския и девненския комбинат. Международните котировки са спаднали изключително ниско - до 100 щ. долара за тон. Освен във връзка с терористичните актове са засилени мерките за сигурност по европейските пристанища. Сега се изисква селитрата да мине през допълнителни изследвания, тъй като е силно избухлива. От това нашенската продукция поскъпва още. Така че българските дружества продават в чужбина около и под себестойността си. Загубите от експорта очевидно трябва да се покриват на вътрешния пазар. Търговските представители на Неохим и Агрополихим пласират селитрата по 250 лв. за тон. При курс на долара от 2.20 лв. цената й в България излиза с 30 лв. за тон по-скъпа, отколкото в чужбина. Лансираната от години идея за диференцирани цени за природния газ, когато го купуват големи потребители като торовите заводи, като че ли пропада за пореден път. Депутатът от НДСВ Димитър Ламбовски потвърди, че предложението, което той направи преди повече от месец пред парламентарните комисии по икономическата политика и по енергетика, не е било разглеждано. Причината е, че народните представители сега са твърде заети с данъчните закони и с бюджета. Според източници на в. БАНКЕРЪ обаче, въпреки активното лобиране на Ламбовски по-ниските цени на газта за торовите заводи няма да бъдат приети. Шефовете на дружествата от бранша с нетърпение чакат и предстоящото либерализиране на пазара на природен газ. Надеждите им са да се промени Законът за енергетиката и енергийната ефективност в тази му част. Според експерти обаче, това може да се случи най-рано в средата на 2002 година. А откога промените ще влязат в сила също е въпрос без отговор. Пълното освобождаване на пазара пък ще стане чак през 2005-2006 година. Васил Александров се надява, че след либерализацията торовите заводи ще успеят да договорят с 30-35% по-ниски цени за суровината. Другата основна задача на новоучредената асоциация ще бъде да защитава интересите на нейните членове в чужбина. Пресният пример за такава нужда е парадоксалната ситуация със започналата преди година антидъмпингова процедура срещу Химко, въпреки че закъсалият комбинат бе изнесъл едва 3000 т. карбамид за Европейския съюз. В крайна сметка Химко подписа споразумение с Европейската комисия за минимални цени, по които ще може да продава продукцията си, и така избегна наказателните мита. Но организацията на торовите ни заводи трябва да предотвратява именно такива недоразумения.

Facebook logo
Бъдете с нас и във