Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ТОРОВАТА ИНДУСТРИЯ ОЩЕ Е НА ИЗКУСТВЕНО ДИШАНЕ

Временните защитни мита в торовия бранш да станат постоянни, е предложило Министерството на икономиката. Преди да бъде въведена антидъмпинговата мярка, чуждестранните торове влизаха в България с 25% мито. От средата на тази година химическият продукт се облага на границата с 40 процента. Временната защитна мярка бе въведена за шест месеца, които изтичат в края на годината. Отдавна се говори между хората от този бранш, че някои търговци са внесли такива торове на временен внос и чакат митото отново да намалее, за да ги пласират. Но ако правителството приеме предложението, търговците или трябва да си платят митото от 40% или да изнесат обратно внесените торове - но и двата варианта са еднакво неизгодни за вносителите. Сигурно е, че земеделското министерство ще се възпротиви остро срещу предложението на икономическото ведомство, тъй като така се увеличават разходите на фермерите.Никой не се и заблуждава, че митата са временна мярка, която не отстранява причините за кризата в бранша. Той се крепи само на девненския комбинат Агрополихим и на Неохим, Димитровград.Основна причина за високата себестойност на азотните торове, както многократно е коментирал в.БАНКЕРЪ, е цената на природния газ, който формира 80% от нея. Българските фирми купуват газа на цена от 116 долара на 1000 куб. метра, докато производителите в страните от Черноморския регион си го доставят срещу 80-85 долара. Именно Булгаргаз е един от най-големите кредитори на торовите предприятия. Но газовият монопол има и друга тъмна страна. Според главния изпълнителен директор на Агрополихим Филип Ромбо, Булгаргаз през юни не е намалил цената в левове, независимо че доларът е поевтинял. Заради това девненският комбинат е бил принуден да удължи плановия си престой през лятото с 40 дни.Бедата никога не идва сама. Ниските цени, на които се изкупуваше пшеницата през това лято, свиха доходите на земеделските стопани, които едва смогват да подготвят следващата реколта. Малкото пари, с които разполагат купувачите, принудиха някои от заводите да продават продукцията си под себестойността й. Така например димитровградското предприятие Неохим намали цената на своите продукти с 15 процента. И в момента амониевата селитра се продава за около 230 лв. на тон, а преди седмици тон азотен тор е струвал 265 лева. На по-ниска цена предлага своите продукти и Агрополихим. Девненският завод продава амониевия нитрат на цена от 219 лв./т, а тройния суперфосфат - за 261 лв./тон. За сравнение - украинската селитра се оферира за около 65 щ. долара/т (с доставка на черноморско пристанище).Удължаването на срока на действие на защитните мита не е наложително, смятат някои мениджъри. По това време на годината, според ръководството на Неохим, вносът е най-малкият проблем. Миналия есенно-зимен сезон вносът не надвишаваше 60 хил. тона, припомня Тошо Димов, член на съвета на директорите на димитровградския завод. Според него няма заплаха за българските производители от страна на Русия, чиято продукция е с най-ниска себестойност. През януари вътрешното потребление в руската държава било високо, което предполага, че няма да остане кой знае колко за износ. Освен това придвижването по море през зимния сезон също затруднява вноса в България от тази страна. Румъния също ще намали производството си на торове, тъй като по-голяма част от газа там ще бъде пренасочена за отопление. Димитровградският завод, чиито инсталации работят от края на септември със 70% от капацитета си, произвежда 240 хил. тона торове за вътрешния пазар и почти още толкова за външния пазар. Агрополихим също изнася около 250 хил. тона. Девненският завод изглежда най-готов да затвори ножицата между високите цени на газа и ниските международни цени. По-евтино е да се внася амоняк, а ефектът от това ще бъде същият, както ако ни позволят директен внос на газ, без посредничеството на Булгаргаз, добавя Филип Ромбо. Девненският торов завод в момента строи терминал за внос на амоняк. Той се ориентира и към производство на фосфатни торове, които в по-малка степен зависят от цените на газа. Проблемът е, че засега това производство разчита само на износ, тъй като българските земеделци не са свикнали да използват фосфати и ще им трябва време да възприемат в практиката си този вид тор.Неохим, който разчита само на азотното производство, е лишен от тази гъвкавост. Все по-неизгодната позиция, в която изпадат торовите ни заводи, ясно проличава, когато се проследи износът на продукцията им от 2000 г. насам. Преди две години българските торове на чуждестранния пазар са над 1 млн. тона, докато до август тази година износът ни е едва 350 хил. тона. Вносът също е намалял значително от миналата година, когато е бил в размер на 168 хил. тона, а до седмия месец на тази година той е 62 хил. тона. Изявлението на Ромбо навежда на мисълта, че е загубена и последната надежда за възобновяване на производството на амониева селитра в Агробиохим, про положение че толкова дълго време заводът не е поддържан, заяви изпълнителният директор на девненския завод, който беше проявил принципен интерес към цеха за амониева селитра Капролактам на старозагорското предприятие.На 19 ноември Висшият административен съд отхвърли жалбата на фирма Брит АД срещу постановлението на Министерския съвет от 15 април тази година, с което се въвежда временната защитна мярка по вноса на амониев нитрат. Дружеството обжалваше и две постановления на МС от 1996 г., които уреждат антидъмпинговите процедури.

Facebook logo
Бъдете с нас и във