Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ТОКЪТ ЗА ПРОМИШЛЕНОСТТА СКАЧА С 16 ПРОЦЕНТА

Само 10% е делът на свободния енергиен пазар у нас. Към края на април 2005-а малко повече от 1/10 от сделките в отрасъла са се осъществили на конкурентни начала и на цени, които не подлежат на регулация от ДКЕВР. Прогнозите са до края на годината този дял да достигне 12-13 на сто. Но и това е доста нисък процент на фона на изискването от 1 юли 2007-а енергийният пазар на страната да е изцяло освободен от държавна намеса.През 2004-а печалбата на електроразпределителните предприятия се е увеличила с 48% в сравнение с 2003 г. и е достигнала 48.281 млн. лева. Постигнатата средна възвръщаемост на собствения капитал на ЕРП-ата е 5.05%, а средната рентабилност в сектора възлиза на 4 на сто.Из доклада на ДКЕВР за състоянието на сектора Електроенергетика------------------Токът за битови нужди няма да поскъпне през задаващия се отоплителен сезон. Увеличаване на тарифите ще има чак след година. Евтините 75 киловатчаса засега се запазват, но отпада бонусът от 50-те киловатчаса евтина нощна енергия за битовите потребители, които нямат парно. Стопански потребители обаче, вързани към мрежата ниско напрежение, ще плащат от 1 октомври за киловатчас с 16% повече. За промишлените консуматори на ток средно напрежение поскъпването ще е едва 5 на сто. Това съобщи председателят на ДКЕВР проф. Константин Шушулов. Според доклада на комисията за регулацията на електроенергийния пазар тарифите на тока за битовите потребители ще запазят сегашните си нива до октомври 2006-а. Дотогава ще бъдат максимално орязани разходите и инвестиционните програми на електропроизводствените централи и на електроразпределителните предприятия. Те ще могат да поискат промяна на цените едва след година, като представят пред ДКЕВР подробни финансово икономически разчети и обосноват необходимостта от инвестиции. Ако комисията прецени, че исканията са основателни, може и да одобри по-скъпите тарифи, но това не е задължително, обясни проф. Шушулов. Според него обаче е много вероятно през октомври 2006-а да има ново поскъпване на тока, и то не само за битовите потребители, като със сигурност тогава ще отпаднат и евтините 75 киловатчаса. Инак при влизането на страната ни в Евросъюза можем да се окажем с едни от най-ниските електроенергийни цени, а наличието на свободни мощности да предизвика дъмпинг в общия енергиен пазар на общността.Както се очакваше, шефовете на енергийните дружества изразиха крайно недоволство от тези решения. Представител на чешката компания СЕZ, собственик на ЕРП-тата в София, София-област и Плевен, заяви, че намаляването на признатите разходи ще ги принуди да въведат строги икономии, което пък създавало предпоставки за рискове по доставката на електроенергията и влошаване на качеството. Електроразпределителните предприятия имат нужда от инвестиции и особено софийското, което се развива най-бурно. От една страна, вложенията са необходими за разширяването на мрежата, тъй като всеки нов абонат сега плаща едва 50% от разходите за неговото присъединяване. От друга, трябва да се въведат нови технологии, които ще подобрят качеството. Огромни суми са потребни и за намаляване на технологичните загуби по българската електроразпределителна мрежа, които са сред най-високите в Европа.Оправданието на Шушулов бе, че при формирането на новите разходи на ЕРП-тата регулаторната комисия е признала по-високи технологични загуби от реалните и е запазила процента от 2003 г., независимо че този тип разходи вече са намалени. Това давало възможност на всяка от фирмите да формира реална печалба, равняваща се средно на 3 млн. киловатчаса. Мениджърите на частните ЕРП-та протестираха и срещу определената крайно ниска амортизация на активите и най-вече срещу непризнаването от ДКЕВР за разходи на несъбраните им вземания. От регулатора пък отбелязаха, че нито едно от електроразпределенията не е представило анализ на вземанията си основно от ромските махали, нито са предложени начини за тяхното събиране. Недоволни бяха и представителите на производствените централи. От АЕЦ Козлодуй за пореден път се оплакаха, че при определянето на производствените им цени в регулаторната комисия не са отразили всички разходи. По-голямата част от тях били направени след 30 юни, тоест след като комисията е разгледала финансовото състояние на дружеството. Но оттогава печалбата му е паднала с 16 млн. лв. и са направени допълнителни плащания за втори превоз на отработено ядрено гориво. Орязаните разходи ще принудят централата да не извозва отработеното гориво, което противоречи на международните конвенции за ядрена безопасност, заявиха от Козлодуй. По-голямата опасност обаче била, че определените от ДКЕВР приходи на централата няма да й позволят да обслужи лихвите в размер на 33 млн. лв. по кредитите й, гарантирани солидарно и от НЕК, и от държавата (финансовото министерство). Впрочем токът, произведен от АЕЦ Козлодуй, ще се продава на 13.68 лв. за мегаватчас, а не на исканите 15.28 лева. С близо 3 лв. е намалена и исканата цена на разполагаемост на мощностите - вместо заявените 24.06 лв .на мегават ДКЕВР одобри 21.26 лева. В по-тежка ситуация е Топлофикация Русе, на която регулаторът не само че отказа исканото поскъпване, но и намали продажната цена. Тя искаше да продава тока си на едро не по 45.52 лв., а по 49.51 лв. за мегаватчас, но комисията определи цена от 39.74 лева. На ТЕЦ Марица 3 също бе отказано исканото поскъпване до 49.82 лв. за мегаватчас и бе запазена сегашната цена от 45.35 лева. А електроенергията от ТЕЦ Варна поскъпва само с една стотинка спрямо сегашните 43.10 лв. на мегаватчас. Колкото до топлоцентралата в Бобов дол, тя е поискала продажна цена на тока от 48.70 лв. за мегаватчас и е получила разрешение за 48.56 лева.Проф. Шушулов разкритикува дружествата от електроенергийния сектор, че е време да започнат да привличат повече чуждестранен капитал с евтини лихви, а не да използват основно собствени средства за финансиране на дейностите си. В момента енергийните компании оперират с близо 90% собствени пари срещу 10% привлечени. Ако съотношението се промени 50:50, нормата им на възвръщаемост ще се качи до 8%, подчерта Константин Шушулов.

Facebook logo
Бъдете с нас и във