Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Терените на "Агробиохим" се продават ...два за лев

Усмивки от старите ленти

Тъмните сенки, които хвърли  престъпната нашенска приватизация, не могат да се  разсеят  вече четвърт век. Последствията от разпарчетосването и последвалите бързи фалити на предприятията в  една  в  водещите индустрии у нас преди промените – азотно-торовите заводи - все още не могат да бъдат преодолени.

Синдиците на обявените в несъстоятелност дружества и досега се опитват да съберат последните мижави средства от бившите предприятия от този бранш. За пореден път синдикът на бившата старозагорска гордост “Агробиохим” АД  Димитър Смиленов е обявил

 осем търга за продажба на имоти,

които са били собственост на комбината.

Цената им   след десетките  опити за продажба вече е станала направо смехотворна. Така например терените, които се предлагат на първия от тях са близо 17 дка, а определената от съда цена е 201 520 лв. или малко над  4 лв. за квадратен метър. Други близо 8 дка се търгуват едва  за  15 040 лева.

Синдикът е изложил на сергията още  петнадесетина други терени.  Повечето от тях са отредени за улици и пътища, но има и доста земеделски имоти. Цените на всички тях са сходни с  цитираните по-горе.

Странно защо при тези нива на търговия, все още не може да се намери купувач за имотите, като се има  предвид, че от доста време насам, управляващите твърдят, че интересът към индустриалните зони у нас е по-голям отколкото са  възможностите, които може да предостави държавното предприятие „Индустриални зони“ .Нима  държавата няма интерес да изкупи -  реално на безценица  -  тези  на практика урбанизирани територии? Още повече , че би трябвало чиновниците й да са наясно, че от години на тези места има изградена инженерна инфраструктура, която в повечето случаи включва дори релсови пътища . А и независимо, че състоянието й може и да не е съвсем на ниво, но тя със сигурност би могла лесно да бъде рехабилитирана.  

Допълнителна сложност внася фактът, че  при тези нива на търговия   дълговете за десетки милиони на предприятията от бившата химическа индустрия на страната, които бяха натрупани през годините на прехода главно към държавните дружества „Булгаргаз“ НЕК и Мини „Марица Изток“, посмъртно няма как да бъдат върнати.

Тук е моментът да припомним, че в този случай специално задълженията, за които става дума към  30 септември 2000-а, когато

комбинатът се отправи по пътя на фалита

надхвърлят   90 млн. лева. А само задълженията   към работниците бяха  на стойност 5 млн. лева.

Освен това не бива да се  забравя , че през годините се е налагало  държавната хазна   да  отпуска   допълнителни средства за „обезопасяването“ на района от остатъчни опасни химикали и токсични вещества. А  само  преди месец за пореден път се наложи хазната да олекне с близо 500 хил.лв, които трябваше да бъдат дадени , за да бъдат изкупети 83 дка, частни улици на територията на бившия азотно –торов завод, за да може фирмите,  които работят на тази територия, да разширят производствата си и в крайна сметка да работят нормално.

Чрез тези

продажби на парче

през годините проблемите не само не се решаваха, а напротив задълбочаваха се. Преди няколко години стана ясно, че  фирмите , които работят на площадка на “Агробиохим” изпитват остър недостиг от електроенергия заради ниския капацитет на съществуващата кабелна мрежа. Тогава общината и обслужващият региона търговец на електрическа енергия - ЕВН България Електроразпределение” АД, бяха принудени да правят всякакви гимнастики , за да могат да изградят нужните им съоръжения.

Не е ли време, днешните управници  да престанат да се оправдават за несгодите само с безспорно безумните решения на предшествениците си за приватизация и полуприватизация на подобни дружества. И  да решат какво може да бъде  спасено  днес и сега. Още повече, че в случая с „Агробиохим“, макар, че повече от 20 на сто от акциите „прелетяха“ към всякакъв вид приватизационни фондове и офшорки от цял свят, все пак контролният пакет остана в Министерството на икономиката...

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във