Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ТЕРЕМ НЕ Е МРЪСНА ДУМА

НЕКОМПЕТЕНТНИЯТ МЕНИДЖМЪНТ УБИВА ДРУЖЕСТВОТОКрасимир Ангелов, изпълнителен директор на Терем от януари 2000-а до юли 2001 годинаСкандалната сделка на търговищкия завод Хан Крум е тъжно, но закономерно следствие от безхаберното отношение към преструктурирането на един уникален комплекс с огромни производствени мощности и с 38-годишна история. Дванадесетте завода от системата на днешния Терем, които бяха военноремонтната работилница на бившия Варшавски договор, сега безславно загиват. Защото по необясними за мен причини приетата през 2000 г. план-програма за тяхното преструктуриране, получила стопроцентното одобрение на натовските експерти, вече година и половина стои във фризера. А крайната цел на тази програма бе до 2003 г. петте основни военноремонтни завода - в Пловдив, Търговище, Божурище и Провадия, да поемат цялата гама от ремонтна дейност на въоръжение и бойна техника, да поддържат логистиката на българската армия и да гарантират националната сигурност.Днешните управници би трябвало да знаят, че през юни 2001 г. у нас пристигнаха представители на Атлантическия съвет на САЩ, които изготвиха доклад за Българската отбранителна индустрия - стратегически възможности за трансформиране, преориентиране и интеграция в НАТО. Тъкмо в този доклад бе дадена положителна оценка както на споменатата план-програма за преструктурирането на Терем, така и на самото дружество. Терем е нужен на НАТО - това бе категоричното заключение на експертите от Алианса.В периода 2000-2001 г. по-голямата част от военноремонтните заводи бяха сертифицирани по ИСО 2001 и по натовския стандарт АКАП 110. Сегашното състояние на предприятията от системата обаче е трагично. При бизнесплан за 2002 г. - 54 млн. лв., към края на октомври изпълнението е едва 29 млн. лева. За първото тримесечие на тази година Терем отчита загуба от 1.5 млн. лв., за второто - 2.5 млн. лв., а за третото загубата скача на 3.6 млн. лева. Краткосрочните задължения на дружеството са около 30 млн. лв., а задълженията към персонала възлизат на 4 млн. лева.На този фон основателно възникват въпросите: дали системата умишлено не се води към фалит и къде е мястото и ролята на принципала, изпълняващ волята на държавата чрез Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията? Каква е ролята на съвета на директорите, който се назначава с договор от Министерството на отбраната?Бяха предприети козметични мерки за смяна на директорите на заводите, без в обявата за конкурсите да бъдат формулирани точно изискванията към кандидатите за ценз, образование, трудов стаж в съответната област и т.н.Така се стигна до парадокса в централното управление на Терем да се яви кандидат за шефски пост, без претенции за конкретен завод - авиационен, танков, радиолокационен. Все едно му беше на човека, уверен в качествата си на дялан камък, пасващ където и да е. Така през юни 2002-ра се стигна и до назначаването на Пламен Петров за директор на злополучния танковоремонтен завод Хан Крум в Търговище. И само след три месеца стратегическо мениджиране заводът произведе стратегически скандал.За мен той има причинно-следствена връзка и тя е в издадената през лятото на миналата година заповед на министър Свинаров, с която на Терем бе забранено да продава въоръжение и бойна техника, които армията е освободила от щатовете си. След като държавата е дала официално лиценз на това дружество да търгува, е повече от интересно защо тези права му бяха отнети и дадени на другото търговско дружество от системата на отбранителното министерство - Снабдяване и търговия, в състав около 20 човека, което пряко се наблюдава от заместник военния министър Георги Пасков?При този модел на работа Терем става преподчинен на Снабдяване и търговия, става негов подизпълнител и тук автоматично се появяват 20-те процента ДДС между двете дружества. Това затвори вратите на България за външните търговци. Питам се дали спецовете от Снабдяване и търговия са наясно какво ще се прави с излишната военна техника в нашата армия - над 800 танка, над 1000 самолета и 4 вертолета. Нарязването на един танк за скрап струва около 5000 лв., а парите от продажбата на нарязаната техника не надвишават и 3000 лева. Аналогично стоят нещата и с нарязването на един боен самолет - 1900 щ. долара за разпарчетосването му срещу 1200 щ. долара за произведения скрап. Както се казва, къде е Киро на кирия? Пак ли бюджетът ще плаща и покрива загубите от подобна ефективна армейска реформа?Междувременно, случайно или не, Терем се държи на разстояние от държави с огромни пазари, които са били и могат да бъдат клиенти на дружеството - Египет, който разполага с над 200 самолета и над 1000 танка, които без съмнение имат нужда от поддръжка и ремонт, или Индия със своите над 3000 танка и над 500 бойни самолета. Възможности за съвсем законна и ползотворна търговия предлагат и армиите на страни като Гърция, Кувейт, Виетнам, Венецуела, Перу, Гвинея, Литва, Латвия и Естония.Място за 3500-те високвалифицирани специалисти от Терем под слънцето има, въпросът е дали то ще ги огрее. Отговорът е в ръцете на разнокалибрените шефове от Министерството на отбраната. Те би трябвало да си дават сметка какво ще се случи, ако дружеството фалира и част от работещите там си сложат в джоба задграничните паспорти и да отидат в други държави, за да поддържат например ракетните комплекси на Ирак и да свалят натовските самолети? Кой може да контролира този процес - засега май никой.

Facebook logo
Бъдете с нас и във