Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ТЕМИДА ОСЪДИ МАШИНАЦИЯ НА ЕВРОЕНЕРДЖИ В ПЛАМА

Не е изненада, че в инфарктните дни на предизборния сезон някои политически сили се опитаха да изкарат дивиденти от злощастията на прословутата плевенска рафинерия. Бившият кмет на града и сегашен секретар на БСП по въпросите на коалиционната политика Румен Петков хвърли камък в царската градина, заявявайки през миналата седмица, че един от кандидат-депутатите на НДСВ в плевенската листа носел отговорност за нечистата приватизация на Плама. По-важен от халосния гърмеж на подобни предизборни фишеци обаче е фактът, че плевенската сляпа Темида най-сетне отвори поне едното си око за погромаджийските операции, потопили рафинерията. На 1 юни 2001 г. Окръжният съд в Плевен уважи иска на един от нейните дребни преференциални акционери и обяви за нищожни решенията на общото събрание на дружеството от 6 октомври 1997 г. за увеличение на капитала му под условие. Благодарение на тази хватка, извъртяна преди четири години, капиталът на Плама от 6 635 169 000 лв. набъбна на... 51 496 641 000, а държавният 25-процентен дял се стопи до 0.64 процента. От капиталовото увеличение пък солидно намазва тогавашният мажоритарен собственик на рафинерията - прословутият Евроенерджи холдинг. Той получава на тепсия, срещу едно кухо задължение на предприятието, цялата нова емисия акции на стойност... 44 861 472 000 стари лева. Може би от скромност видният финансист и бивш подуправител на БНБ Емил Хърсев, който сега е сред обвиняемите по делото МИНЕРАЛБАНК, не вади на показ личните си заслуги за ефектния удар на Евроенерджи. Управляващият съдружник на Хърсев и Ко Емил Хърсев обаче най-добре може да светне

прокурори, съдии и следователи

за сложните финансови схеми, навързали в едно неговото собствено дружество, Евроенерджи холдинг, фалиралата вече австрийска Централ Вексел унд Кредит Банк, българската МИНЕРАЛБАНК, изпаднала в същото незавидно положение, и злополучната Плама. На магистратите, които разследват нейните патила, не липсват документи, показващи, че тъкмо Емил Хърсев е принесъл плевенската рафинерия в жертва пред олтара на австрийската Централ Вексел унд Кредит Банк и така е уредил опрощаването на дълговите грехове на своите клиенти от Евроенерджи холдинг и на техния съакционер Сауд Ал Джабер Лимитед - компания, базирана в офшорния американски щат Делауеър. По неофициална информация досега Емил Хърсев е отървал двете фирми от плащането на 12 млн. щ. долара дългове към австрийската банка. Освен това по специфична финансова схема той е успял да прехвърли вземания на Хърсев и Ко от Евроенерджи холдинг за около 1.29 млн. щ. долара на австрийската Централ Вексел. Срещу това тя пък се е ангажирала да му плаща определена сума, а той да събере вземанията й от новия кипърски собственик на Плама, който през 1998 г. има неблагоразумието да поеме тежкото наследство от Евроенерджи холдинг. При такава доволно сложна дори за печените финансисти схема не е чудно защо бившият подуправител на БНБ атакува вече повече от две години с незатихващ плам плевенската рафинерия. Още в началото на 2000 г. той влезе в ожесточен сблъсък с нейния нов собственик - регистрирания на острова на Афродита Плама консорциум. А както навсякъде под небето, така и в този случай

залогът за битката са многото пари и интереси

В основата й са бизнесвзаимоотношенията между Евроенерджи холдинг, Хърсев и Ко и Централ Вексел Банк. Всичко започва през 1992 г., когато австрийската банка отпуска заем от 5 млн. щ. долара на регистрираната в щата Делауеър фирма Сауд Ал Джабер Лимитед. През същата година тя заедно с Джи Би Ем Холдинг и с офшорните фирми Ги Ги енд Ти и Мълуей Инвестмънт Лимитед създава Евроенерджи холдинг. Четири години след неговата поява на българския бизнесхоризонт, през септември 1996 г., правителството на Жан Виденов му продаде плевенската рафинерия, а шефовете на холдинга Васил Генчев, Атанас Коларов и Иван Михайлов, първоначално горди от сделката, впоследствие добиха лоша слава. При приватизацията на Плама се говореше, че единият от собствениците й - Атанас Коларов, е женен за арабска принцеса, носеща популярната фамилия Сауд Ал Джабер, което трябваше да се обясни на простосмъртните за произхода на парите на Евроенерджи холдинг.

Заливът, петролът, принцесата

- каква по-добра легенда за бизнесмени, чиято фирма от 1992 до 1998 г. се опитва да се легитимира като един от лидерите на петролния пазар у нас. Но за Сауд Ал Джабер Лимитед и Евроенерджи холдинг доларите не идват от Персийския залив, а от австрийската Централ Вексел Банк, която пък е собственост на Унгарската национална банка. Хора, които претендират да са познавачи, твърдят, че през австрийската Централ Вексел Банк са минали доста пари от и за комунистическите режими на страните от бившия СИВ. Както и че след разпадането на соцлагера Централ Вексел обслужва операции на новоизлюпилите се големи частни структури в тези държави и дава капиталистически имидж на т. нар. червени пари.
На 4 март 1992 г. базираната в Австрия банка отпуска заем на Сауд Ал Джабер Лимитед от 5 млн. щ. долара. А месец по-късно увеличава размера му на 7 млн. щ. долара. Твърди се, че Атанас Коларов, Васил Генчев, Александър Найденов и Иван Михайлов лично са гарантирали заема. Но не е ясно какво са заложили въпросните граждани. Кредитът от Централ Вексел Банк е гарантиран и от една от най-могъщите кредитни институции в България по онова време - МИНЕРАЛБАНК. Дребна подробност в случая е, че тогава Хърсев е подуправител на БНБ и член на съвета на директорите на МИНЕРАЛБАНК.

Звездата на Емил Хърсев изгрява

още през 1990 година. След това е избран за подуправител на БНБ, но дори когато я напуска, запазва огромното си влияние в банковите среди и остава в съвета на директорите на МИНЕРАЛБАНК. А създаденото от него дружество Хърсев и Ко бързо се превръща в една от най-големите финансово-консултантски фирми в страната. Факт е, че около Хърсев винаги кръжат големи пари. А Евроенерджи холдинг определено е имала нужда от него. Така интересите им се преплитат. И няма да е чудно, ако именно той е автор на идеята за съвместните действия на Евроенерджи - Централ Вексел Банк - Плама, свързани с огромни парични обороти. При това положение логично се стига до 27 май 1994 г., когато

МИНЕРАЛБАНК спонсорира Евроенерджи Ойл

сключвайки с фирмата специално споразумение за финансиране, по което гарант е Хърсев и Ко. Според договорките Евроенерджи Ойл (фирма в структурата на холдинга) трябва да учреди ипотеки и залози на свое имущество, да прехвърли свои вземания (между които и тези от плевенската рафинерия за 400 млн. стари лева) в полза на Хърсев и Ко, който става техен държател и издава гаранции в полза на МИНЕРАЛБАНК. Евроенерджи холдинг пък декларира пред българската банка, че се е споразумял с австрийската Централ Вексел Банк тя да освободи гаранция на стойност 5 млн. щ. долара, с която МИНЕРАЛБАНК още през 1992 г. е обезпечила дълга на Сауд Ал Джабер Лимитед към австрийската банка.
На 23 август 1995 г. Централ Вексел Банк и Евроенерджи холдинг се договарят

Евроенерджи да встъпи в дълга на Сауд Ал Джабер Лимитед

към австрийската банка. Страна по споменатия договор е и Хърсев и Ко в качеството му на агент, който ще управлява дълга. Освен това с договора Евроенерджи холдинг поема задължение да заложи пред австрийската банка три броя записи на заповед, издадени от Плама в полза на Евроенерджи Ойл ЕООД. Уговорено е те да бъдат джиросани на Хърсев и Ко, който поема задължението да събере сумите по тях от Плама.
Така Евроенерджи холдинг, освен на МИНЕРАЛБАНК става длъжник на Хърсев и Ко и на Централ Вексел Банк.

Холдингът се оплита във финансова паяжина

която все повече го задушава. Той започва да води дела срещу плевенската рафинерия, като предявява срещу нея искове за над 48 млрд. стари лева. През 1996 г. икономическата криза в България допълнително утежнява положението както на холдинга, така и на Плама. Техният основен кредитор МИНЕРАЛБАНК е затворен на 17 май 1996 г. и дълговете на двете дружества стават незабавно изискуеми. Евроенерджи се опитва да намери разрешение на проблема и през септември същата година купува Плама. Агонията на холдинга и на рафинерията продължава през цялата 1997 и началото на 1998 г., но през този период Евроенерджи успява да спечели делото по иска срещу вече собственото си дружество Плама за 48 млрд. стари лева. От тях около 25 млрд. стари лева холдингът записва като увеличение на капитала на Плама под условие, за което вече стана въпрос. Другите 23 млрд. стари лева остават като вземане на холдинга от собствената му рафинерия. Това обаче не подобрява финансовото състояние на двете дружества.

Неплатежоспособността на Евроенерджи

изнервя дори и Централ Вексел Банк, която на 9 юни 1998 г. предявява частичен иск за 6 млн. австрийски шилинга срещу шефовете на холдинга Атанас Коларов, Васил Генчев и Иван Михайлов. Австрийците и представителят им у нас Хърсев и Ко са наясно, че трудно ще си съберат парите от Евроенерджи. Затова Централ Вексел Банк се прицелва в рафинерията - идеята е да замени вземанията си от Евроенерджи холдинг с вземания от Плама. Възможност за осъществяването на такава сделка се открива в средата на 1998 г., когато интерес към покупката на рафинерията проявяват група инвеститори от Андре и Сие и Нордуиджънт Ойл, представлявани у нас от Бони Бонев. Емил Хърсев активно подкрепя кандидат-купувачите и им обещава финансиране от Централ Вексел Банк, ако те станат собственици на рафинерията. На 18 септември 1998 г. Плама консорциум купува от Евроенерджи холдинг акциите на рафинерията. Холдингът се съгласява да не си търси от рафинерията вземането за 23 млрд. стари лева, но постъпва доста йезуитски, като през 1999 г. го прехвърля на фалиралата МИНЕРАЛБАНК. Срещу това синдиците на банката се отказват от вземанията й от Евроенерджи и от дъщерните му фирми. Така схемата се затваря - Евроенерджи се спасява от дълговете си към МИНЕРАЛБАНК, които се струпват на гърба на плевенската рафинерия.
По подобна схема се процедира и със

задълженията на холдинга към австрийската банка

Тя оттегля всички свои претенции към Евроенерджи холдинг и Сауд Ал Джабер Лимитед, след като Плама консорциум става собственик на плевенската рафинерия.
Централ Вексел Банк отпуска на Плама консорциум и на дъщерната му фирма Рексойл, която е доставчик на петрол за рафинерията, едногодишен заем от 8 млн. щ. долара. Заемът е обезпечен с особен залог на предприятието Рексойл като цяло и на петролните продукти, които са негова собственост. Договорът е придружен със споразумение, според което Плама консорциум и дъщерните му дружества се задължават да плащат допълнителна премия на своя кредитор за всеки преработен метричен тон суров петрол. Точно заради тази клауза в договора австрийската банка освобождава Евроенерджи холдинг от задълженията му към нея. С допълнителната премия Централ Вексел е планирала да покрие загубените пари, които не е успяла да си събере от холдинга. По същото време, когато сключва

договора за кредит с Плама консорциум

австрийската банка сключва договор и с Хърсев и Ко. С този документ Хърсев й прехвърля всичките си вземания от Евроенерджи холдинг, чиято номинална стойност е 1.29 млн. щ. долара. Австрийците пък се задължават да му платят тази сума на етапи, като заделят за целта една седма част от постъпленията от допълнителната премия, договорена с Плама консорциум. Така Централ Вексел Банк и Хърсев и Ко осъществяват крайната си цел - заменят несигурния длъжник Евроенерджи холдинг с далеч по-надеждните Плама консорциум и нейната фирма у нас Рексойл, създадена специално да обслужва търговските операции на рафинерията. Междувременно обаче дълговете им станаха незабавно изискуеми, след като преди повече от година Централ Вексел бе обявена в ликвидация. Тя назначи за свой управител в Рексойл Емил Хърсев и го задължи незабавно да осребри вземанията й от Плама. Разривът между Хърсев и новите собственици на рафинерията бе последван от серия съдебни екшъни. Жертва на тези отношения станаха и синдиците на МИНЕРАЛБАНК, които станаха клиенти на следствените органи. И дано поне след тези парламентарни избори да се разбере как ще завърши тази красива финансово-икономическа приказка. Състезателите в тях издигат кой от кой по-прекрасни лозунги, ама както се знае, с тях не се живее - нито в Плевен, нито другаде.

Facebook logo
Бъдете с нас и във