Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ТЕМИДА Е ГОЛА! И... ВИЖДА!

Повече от десет години под и около полите на Темида бушува борба за власт и надмощие. В момента никой не е в състояние да каже кой и срещу колко подпали тогата на богинята през 1991 година. Ярко лумналите пламъци обаче така захапаха държавната черга, че накараха обикновения човечец да изпълзи панически изпод собствения си юрган и да се опита да угаси онова, що не гасне. С каквото му попадне под ръка - самочувствие, рушвети, имоти, наследствени бижута, дъщери и внучки... В крайна сметка се стигна дотам, че единствените, които продължават и днес да си седят кротко около огъня и да потриват доволно ръце, са си все обичайните заподозрени. Чиито имена всички знаят, независимо дали ще ги наричаме мутри, спекуланти, бели якички, сенчести бизнесмени, или Бог знае как.
Няколко са причините, заради които си струва горещият картоф да се извади от пазвата на Темида. Те са съвсем прозаични и произтичат от един неоспорим факт - тези дни се навършиха две петилетки от приемането на Конституцията на България, която е виновна най-малко за три неща:
- съдебната власт е независима, а магистратите (съдии, следователи и прокурори) са несменяеми и недосегаеми;
- имаме главен прокурор, който се избира по определена процедура и в продължение на седем години по никакъв начин не е длъжен да дава обяснения на когото и да било;
- имаме Висш съдебен съвет, в който единайсет от неговите членове се избират от парламента. Тоест - от парламентарното мнозинство. Нещо, което дава достатъчно основания да си зададем въпроса: Какво толкова й е независимото на съдебната ни власт, след като и парите на Темида се определят от финансовия министър, който пак е от управляващата партия?
Според досегашното правителство на ОДС, едно от постиженията му през изминалите четири години е прекършването на гръбнака на организираната престъпност. Това бе изтъквано толкова често, че в един момент даже ексминистърът на правосъдието Теодосий Симеонов изплува от самоизолацията си, за да се похвали, че мандатът му, макар и от година и половина, е повече от успешен.
Един поглед обаче върху тъй дълго чакания Годишен доклад за 2000 г. на Европейската комисия за напредъка на България в процеса на присъединяване е достатъчен, за да се види как оценките на евронаблюдателите в него съвсем не навеждат на мисълта, че Старият континент е навел глава в знак на почит към нашенските борци с октопода. Висш магистрат дори се засегна и нахока преди няколко месеца Гюнтер Ферхойген, че там, в Европа, си нямат хабер как се борим ние с престъпността и как се използват статистическите данни за обобщения и анализи. Само че това е друга тема. Целият доклад е около 120-130 страници, но в случая ще се спрем само на два раздела - за състоянието на съдебната ни система и борбата с корупцията.
В съдебната система бяха извършени някои по-нататъшни реформи - отбелязват евронаблюдателите. - Един от двата краткосрочни приоритета на Партньорство за присъединяване беше да се засили независимостта на магистратите, съдиите и ефективността на съдебната система - малък е напредъкът, който може да се отбележи в тази връзка от времето на предходния доклад.
Поправките към Наказателнопроцесуалния кодекс бяха внесени на 1 януари 2000 г. (извиняваме се за някои особености на словореда, но на такива преводачи е случил докладът - бел. авт.). Те са предназначени да засилят съдебния контрол при всички фази на гледане на делото, да утвърдят съдебната фаза като централен етап от процеса и да отстранят редица ненужни формалности по време на предварителното следствие. Също така следствието беше прехвърлено към полицията за всички маловажни дела, които се оценяват на около 60% от общия брой на делата....
Тук се налага едно кратко обяснение. С въпросните поправки в НПК за пореден път бе ликвидирана професията помощник-следовател и бе създаден т.нар. полицейски дознател. В цифри нещата изглеждат така: до 1 януари 2000 г. е имало 740 помощник-следователи, след тази светла дата - около 12 000 полицейски дознатели. Престъпленията, които са от тяхната компетентност, са си все в порядъка на 100-130 хиляди. Да сте чули броят на осъдените апаши и квартални разбойници също да се е увеличил над 15 пъти?
... Въпреки че реформата на съдебната власт се отчита като приоритет от правителството и започна с приемането на правни промени - продължават евронаблюдателите - необходими са значителни по-нататъшни усилия и ресурси, за да стане съдебната система силна, независима, ефективна и професионална система, способна да гарантира пълно зачитане на правовия ред, както и ефективно участие във вътрешния пазар.
Необходимо е да се решат още няколко важни въпроса, за да може съдебната реформа да доведе до устойчиви резултати в цялата съдебна система и във всички кътчета на страната (как да не му се стопли сърцето на човек от този мил и чистосърдечен превод - бел. авт.).
Първо - финансирането за българските съдебни институции е недостатъчно. Независимо че бюджетът за 2000 г. за оперативни разходи беше увеличен за по-голяма част от сферите на управлението, бюджетът на съдебната система получи относително малко увеличение, въпреки факта, както се споменава в миналогодишния доклад, че съществуват съществени и сериозни проблеми по отношение на материалните условия на съдебните органи. Сградите на съдилищата често са твърде малки и трудовите условия, както за съдиите, така и за административния персонал, са в много случаи незадоволителни (макар евронаблюдателите да визират предимно съдиите, оценките им са валидни и за останалите две институции в съдебната система - следствие и прокуратура - бел. авт.). В много случаи съдиите нямат възможност за самостоятелни кабинети. Условията, свързани с физическата сигурност, са различни при отделните съдилища, но, общо взето, са много лоши.
Второ - администрацията в съдилищата е неефективна. В по-голямата част от съдилищата процедурите за управляване обема на делата са тромави. Там, където се използват компютърни системи, те са разработени и внедрени като местни инициативи без координация помежду си.
Трето - положението на съдиите и другия персонал в съдебната система е незадоволително. Съдиите се назначават в даден съд от Висшия съдебен съвет по предложение на председателя на съответния съд. Критериите, прилагани по отношение на техния подбор - освен чисто формалните изисквания за университетско образование и завършена правна практика - невинаги са прозрачни, не се провежда и национален конкурс за набиране на кадри. Имунитетът на съдиите също трябва да бъде изяснен, особено когато се касае за малки нарушения, за които те не могат да бъда обвинени, както и за нарушения, несвързани с работата им, при които Висшият съдебен съвет решава дали съдебният имунитет трябва или не трябва да бъде отнет.
Обучението на персонала в съдебната система е много малко (тоест - лошо - бел. авт.). Няма изискване за задължителна специфична подготовка при навлизане в професията, нито докато се заема постът. Подготовката на съдиите (а и на останалите магистрати - бел. авт.) не включва въпроси, свързани с функционирането на пазарната икономика, нито с правото на Европейската общност....
Колкото до положението с корупцията, за която всички се кълнат, че сред магистратите такова животно няма - малко по-нататък в доклада на евронаблюдателите четем:
... Корупцията остава много сериозен проблем за България... Според няколко проучвания в периода след представяне на предходния Редовен доклад, митницата, полицията и съдебната система се считат за най-корумпираните професии в България. Други цитирани професии включват преподавателския състав в университетите и служители от държавния сектор, които имат тесни контакти с широката общественост....
Та такава е удовлетвореността на Европа от т. нар. реформа в съдебната ни система.

Facebook logo
Бъдете с нас и във