Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННИЯТ ЗАКОН - УДОБЕН ЗА ВСИЧКИ

Едногодишните спорове по над 200-те предложения за нови текстове и редакции в проектозакона за далекосъобщенията бяха подновени още в началото на новата парламентарна сесия. В четвъртък (4 септември) депутатите приеха на второ четене частта от нормативния акт, регламентираща конституирането и дейността на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Комисията ще провежда политиката в областта на далекосъобщенията и пощенските услуги и ще се занимава с планирането и разпределението на радиочестотния спектър за граждански нужди. Тя ще издава лицензи и разрешителни на всички телекомуникационни и пощенски оператори и ще следи за изпълнението на условията, залегнали в тях. Ще регистрира и контролира също така всички дейности, свързани с електронния подпис. Членовете на КРС на практика ще са висшите арбитри, които не само ще определят правилата в сектора, но и ще решават споровете между отделните играчи на пазара, заяви след гласуването депутатът от ОДС Благой Димитров. Рамката на съответните дейности - допълни той - ще бъде разписана в обсъждания закон. Според Димитров значението на КРС се илюстрира и от факта, че тя ще е първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Както е и сега, комисията ще има петима членове, чийто мандат отново ще е петгодишен. Председателят й ще се определя с решение на кабинета и ще се назначава от премиера. Парламентът пък ще избира заместник-председателя и още трима от далекосъобщителните комисари. Петият ще се назначава с указ на президента. Членовете на комисията не могат да бъдат собственици, съдружници, управители (прокуристи), консултанти или членове на управителни органи на предприятия, сдружения и фондации, решиха още депутатите. Сред другите изисквания към тях най-любопитно е това, че ще им се наложи да декларират писмено всеки свой и на хората от семейството си търговски, финансов или друг делови интерес към решенията на КРС, които се отнасят до получаване на лиценз за далекосъобщителна или пощенска дейност.Докато цитираните формулировки бяха приети почти без възражения, записаните в проектозакона възнаграждения на комисарите предизвикаха депутатското недоволствоПленарната зала отхвърли предложението председателят на КРС да получава почти колкото президентът на страната. Решено бе заплатата му да е съизмерима с тази на шефовете на парламентарни комисии.Някои народни представители са на мнение, че далекосъобщителният закон едва ли ще бъде приет до края на тази година. Ако обаче посрещнем новата 2004 г. без нов нормативен документ, най-вероятно ще трябва да се подготвим и за сериозни критики от ЕС. Забавянето, според сини депутати, се дължи на факта, че внесеният в парламента проект не бил подготвен добре, което довело до множеството корекции по време на дебатите в парламентарните комисии. Като друга причина за размотаването се посочва липсата на опит и трудното ориентиране на парламентарното мнозинство в материята.Впрочем проектът на далекосъобщителния закон, скалъпен набързо от експерти на транспортното ведомство и сегашната Комисия за регулиране на съобщенията, бе одобрен от Министерския съвет още през август миналата година и почти веднага бе внесен в Народното събрание. Спешните действия на изпълнителната власт бяха предизвикани от евроангажимента на страната ни новият нормативен документ да влезе в сила до края на 2002-ра, от отпадането на монопола на БТК и набиращата уж ускорение приватизация на държавния телеком. Година по-късно нито законът е факт, нито телекомуникационна компания е продадена. Колкото до отпадналия монополтой предизвика само медиен шум - играчите на пазара се договориха помежду си, а практиката замени липсващите регулации. Затова и кандидат-купувачите на БТК поставиха изрични условия за гласуването на новия нормативен акт. Единият от тях дори включи определени текстове от него в нарочен анекс, станал неразделна част от документите по продажбата. Изненади в доста променения от депутатите проект сега почти няма. Липсват и внушения от определени икономически среди и лобита, белязали повечето от приетите напоследък нови закони. Публичните дискусии, организирани от транспортното ведомство и Комисията за регулиране на съобщенията не само огладиха неясните моменти, но и примириха конкурентите на пазара - най-вече БТК и алтернативните оператори на ИНТЕРНЕТ-телефония. Алтернативните оператори настояваха законът да бъде синхронизиран с последните промени в европейското законодателство. Тоест да регламентира напълно отворен и либерализиран телекомуникационен пазар. Почти същото поискаха в нарочно писмо в края на миналата година и от Еврокомисията. Последвалата оживена кореспонденция и многобройни разговори в София и в Брюксел смекчиха европейските изисквания и законопроектът за далекосъобщенията влезе в предначертаното си русло. По-точно в макрорамката, договорена с ЕС още при затварянето на глава 19 Телекомуникации и информационни технологии през 2001 г. от предишния кабинет. БАНКЕРЪ вече писа, че еврочиновниците направиха тогава значителни компромиси, като не само удължиха срока за цифровизация на националната фиксирана телефонна мрежа до края на 2006 г., но и се съгласиха телекомуникационният ни пазар да се отваря постепенно, в зависимост от етапите на модернизация на телефонната инфраструктура. Така още от края на 2001 г. бе ясно, че през следващите няколко години в българския далекосъобщителен сектор ще господства развързан монопол. Де юре в новия закон БТК вече няма да има никакви особени права. Но де факто отместените във времето ангажименти на телекома ще продължат монопола му в отделни сегменти. От опозицията се опасяват, че от Европейския съюз може да поискат глава Телекомуникации да бъде отворена отново, тъй като голяма част от сроковете, записани в нея, вече са просрочени. И че това ще повлияе на цялостния преговорен процес по присъединяването на България към общността. Засега обаче реакция от Брюксел няма. Едни от най-сериозните критики към проектозакона от страна на синята опозиция (заради което тя не го подкрепи на първо четене) бяха свързани със забележките в споменатото вече писмо на Европейската комисия от края на миналата година. Но от КРС отбелязаха, че всички основни европейски препоръки са отразени преди второто четене. В интерес на истината освен в парламентарната Комисия по транспорт и далекосъобщения проектът бе обсъждан на четири заседания и в Комисията по евроинтеграция. Най-фрапиращото разминаване с новата европейска рамка е начинът на финансиране на Комисията за регулиране на съобщенията, твърди Благой Димитров. В държавите от ЕС, подчертава той, парите от лицензионни такси може да се разходват само за административните нужди на самата комисия, докато у нас се предвижда около 20 на сто от тях да отиват в агенцията за Развитие на съобщенията и информационните и комуникационните технологии към транспортното ведомство. От КРС казаха за в. БАНКЕРЪ , че подобно разпределение на лицензионните такси няма да попречи на нормалното й функциониране. Не се очакват пречки и за създаването на конкурентна среда в телекомуникациите, което е и една от основните цели на новия законопроект. Още повече че конкуренцията в тази сфера е налице още от края на 2000 година. В началото на лятото регулаторната комисия издаде лицензи за гласова фиксирана телефония на ИНТЕРНЕТ-компаниите Орбител, Нет плюс и Глобалтех. Както и досега, частниците ще конкурират БТК главно в международните разговори. Но ще им е много трудно да й подбият цената при вътрешната телефония, тъй като ще ползват мрежата на държавната компания и допълнително ще плащат и наем. Наемните цени няма да се определят произволно от телекома, а ще трябва да съответстват на разходите за предоставянето на съответните услуги. КРС пък ще следи за коректността на тарифите. Ето защо по-големият проблем пред частните фирми ще е достъпът до самата централа и по-точно необходимостта да имат собствено помещение там. В него ще бъде разположена апаратурата, с която алтернативният оператор ще обслужва вече собствените си абонати, като сигналите ще стигат до тях по мрежата на БТК. Изграждането на отделни зали е скъпо удоволствие, а и почти невъзможно в голяма част от централите у нас, които трудно могат да бъдат пригодени за ползване от двама или повече оператори. Що се отнася до достъпа до ИНТЕРНЕТ чрез аналоговата мрежа (каквато все още е по-голямата част от инфраструктурата на БТК), той се предава само по т.нар. медна усукана двойка кабели, повечето от които са служили над 20 години.Остарялата аналогова инфраструктура на националната компания може да се превърне в най-сериозния проблем на телекомункационния пазар. Просто защото изграждането на алтернативна фиксирана телефонна мрежа с достъп до крайните клиенти е толкова скъпо начинание, че едва ли нов оператор би си позволил да го предприеме. Много пари са необходими и за модернизацията на остарялата инфраструктура. Грижата за нея обаче ще е на новия собственик на БТК (или на самия телеком).Всяка от изброените възможности, разписана като законов текст, тепърва ще се дискутира на второ четене в пленарната зала. Заинтересованите страни (представителите на управляващото мнозинство, на опозицията, на транспортното ведомство, на експертите от самата БТК, на мобилните оператори и на ИНТЕРНЕТ-доставчиците) единодушно заявиха, че новият закон отразява и се съобразява до голяма степен с исканията на всички участници на пазара.

Facebook logo
Бъдете с нас и във