Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ТЕКСТИЛНАТА ВОЙНА МЕЖДУ САЩ И КИТАЙ НАВЛЕЗЕ В ПОСЛЕДНИЯ РУНД

Агресивното нахлуване на китайски стоки в Съединените щати опъва нервите на местните индустриалци. В края на юли 2003 г. коалиция от щатски компании за производство на текстил и облекла отправи поредната настойчива молба към федералното правителство да им осигури допълнителна търговска защита срещу (по техните думи) нелоялната китайска конкуренция. В петицията щатските индустриалци призовават администрацията на президента Буш да ограничи вноса на определен набор от стоки от Китай. Възможността за налагането на подобни мерки е договорена още през 2001 г., когато азиатската страна най-сетне е приета за член на Световната търговска организация (СТО).Водещи представители на щатската текстилна индустрия твърдят, че неконтролируемият поток от евтини китайски стоки е изтласкал редица американски компании извън бизнеса и е довел до уволнението на хиляди работници, заети в сектора. Този търговски спор е само един от поредицата проблеми, възникнали след приемането на Китай за член на Световната търговска организацияСпоред щатските индустриалци администрацията на Буш приема неохотно идеята да противодейства на китайските търговци. В Белия дом все още възприемат азиатската страна като важен търговски партньор и по-важното - като потенциално ценен съюзник в спора около ядреното въоръжаване на Северна Корея. Ето защо не е учудващо, че на пресконференцията, последвала подаването на официалната петиция на текстилните производители на 24 юли, индустриалците бяха подкрепени и от група опозиционно настроени конгресмени, които използваха случая, за да протестират срещу политиката на президента Буш. Естествено повечето законодатели бяха предимно от южните щати, където текстилната индустрия е най-развита и които икономически са най-пострадали от търговската война между местните и чуждите производители. Според официални данни от щатското Министерство на труда през последните две години над 270 хил. работници в сектора (или около една четвърт от заетите в текстилната индустрия на САЩ въобще) са загубили работата си. Някои от най-големите американски компании за производство на текстил и облекла като Бърлингтън индъстрис (Burlington Industries) и Гилфърд милс (Guilford Mills) са подали молби за защита от кредиторите си по Глава 11 от щатския Закон за банкрутите. В същото време продажбите на китайски текстилни стоки в САЩ през 2002 г. са нараснали с 63%, за да достигнат 3.15 млрд. щ. долара. От 2001 г. (когато Китай се присъедини към СТО) досега пазарният му дял в Щатите в 29 основни текстилни отрасъла е скочил от 9 на 45 процента. Очаква се, че през 2003 г. износът от Китай все пак ще бъде леко ограничен вследствие на епидемията от атипична пневмония, заради която търговците намалиха пътуванията си до азиатската страна. Най-вероятно през тази година износът на текстилни стоки оттам ще се качи едва със 7 процента. Но само през първите четири месеца на 2003 г. (преди истерията ТОРС драстично да засегне обема на търговските пратки) Китай успя да изнесе за САЩ текстилни стоки за над 20 млрд. щ. долара, или с 27% повече, отколкото за същия период на миналата година. По мнението на много щатски производители Китай, както и редица други азиатски страни нечестно придърпват все по-голям пазарен дял, като умишлено запазват прекалено ниска продажната цена на стоките си. Това наред с факта, че националните им валути са по-слаби от долара, прави американските стоки напълно неконкурентоспособни. Китайските производители обаче имат всички условия да продължават дъмпинговата си политика и в бъдеще - в крайна сметка годишната заплата на един азиатски работник се равнява на... двуседмичното възнаграждение на щатския му колега. Надеждите на щатските индустриалци, че положението все още може да бъде овладяно, се базират на договореностите, подписани с Китай при приемането му в СТО. Според споразумението САЩ може да наложи квоти над вноса на определени китайски стоки, за които съществуват доказателства, че сериозно ощетяват местните производители. За момента щатските индустриалци настояват за търговска защита на четири продукта: плетива, рокли, ръкавици и сутиени. Всъщност квотите за вноса на точно тези стоки в САЩ бяха премахнати през 2001 година. Все още съществуват ограничения за вноса на редица други китайски текстилни продукти, но се очаква, че до 2005 г. повечето от тях също ще бъдат пуснати свободно на американския пазар. Тази перспектива допълнително паникьосва и без това уплашените щатски текстилни компании. Нещо повече, те се опасяват от реекспорт на китайски текстил за Централна Америка, който ще ги изтласка и от този пазар. В момента Съединените щати са облагодетелствани от по-ниски вносни мита за този регион.Представители на китайската текстилна индустрия от своя страна категорично отхвърлят обвиненията в нелоялна конкуренция и някои от местните компании дори заплашват да организират международни контрамерки, в случай че САЩ започнат официални бойни действия. И все пак според китайската преса тяхната страна предпочита да избегне конфликта. Местни текстилни производители са предложили да се въведат доброволни квоти върху вноса на техни стоки в Щатите, както и ИНТЕРНЕТ-предупредителна система, която да следи и сигнализира, в случай че някои продукти започнат да наводняват даден пазар прекалено бързо. Тук се явява нов проблем - доброволните квоти са принципно забранени от Световната търговска организация. Докато притеснените щатски текстилни компании чакат правителственото решение, Министерството на търговията на САЩ обяви, че ще назначи повече наблюдатели, които да следят китайските компании за прояви на нелоялна конкуренция. Към министерството ще бъде сформирано и временно бюро, което ще обработва всички молби за помощ и оплаквания от страна на местните производители срещу вносните китайски стоки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във