Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ТЕЖКИЯТ БОТУШ НА ПРИВАТИЗАЦИОННОТО ПРАВОСЪЗНАНИЕ

Не е възможно със задна дата да бъдат заличени нарушенията на процедурата, заради които петчленен състав на Върховния административен съд препоръча Тъбако кепитъл партнърс да бъде отстранена. Да вземем изискването за финансова обезпеченост на офертата. С това, че Дойче Банк, Лондон, изкупува акциите на Тъбако кепитъл партнърс, тяхната оферта не става финансово обезпечена. Досега има само четири писма от банката, в които изрично пише, че не са финансово обвързващ документ. Дори и да представят безусловна гаранция, това е трябвало да стане до 19 август 2002 г., когато изтече последният срок за представяне на разяснения към офертите. По същия начин стои въпросът с конфликта на интереси, възникнал поради факта, че четиримата досегашни собственици на Тъбако кепитъл партнърс са изготвили първия правен анализ на дружеството. Съдът е приел, че е трябвало те да продадат акциите си най-късно до датата на подаване на окончателните оферти (22 юли).Ако така се тълкува законът, то и от Метатабак (участника, който АП отстрани) може да кажат ето ви една нова бележка и да се върнат в конкурса.Според решението на ВАС, приватизационната процедура е единен фактически състав и нейните две фази не може да се разделят изкуствено, за да се заобиколи законът. Това означава, че никой не може да продаде и една държавна акция, ако преди това не е проведена перфектна административна процедура. Ако правителството искаше да не допуска определен участник до Булгартабак, приватизационният закон даваше достатъчно възможности да се направят така правилата, че да го продадат както искат, но законосъобразно.Всички тези маневри, които се обсъждат, служат само за отклоняване на вниманието, те нямат правна стойност. Абсурдно е това, което наблюдаваме през последните дни: министрите се съвещават по страниците на вестниците как да не изпълнят решението на съда.Поначало белег на всяко човешко общество след първобитното са правните норми - все едно дали са писано право, или обичайно право. Те са т.нар. източник на правото. На мен ми е известен само един случай, когато източник на правото са били не правните норми, а т.нар. революционно правосъзнание. По време на Октомврийската революция е било обявено за законно всичко, вършено от т.нар. пролетариат, всяко насилие над личността и собствеността, с аргумента, че макар и да противоречи на всякакви закони, щом е в съответствие с революционното правосъзнание, всяко такова действие е законно. Сходството с наблюдаваното днес потъпкване на закони и съдебни решения е поразително. Единствената разлика е, че може би е по-правилно да заменим революционно правосъзнание с приватизационно правосъзнание.

Facebook logo
Бъдете с нас и във