Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ТАЙНСТВЕНОТО ИЗЧЕЗВАНЕ НА ЗАВОД ШИПКА

Историята на казанлъшкия завод за ремонт и нестандартно оборудване на малогабаритна техника за селското и горското стопанство ЗРНО-Шипка е само още едно допълнение към богатата теория и практика на калпавото българско раздържавяване. Опитът за декапитализиране на държавното дружество и прехвърлянето на почти всички негови активи в създадения специално за целта частен брат близнак - КМТ-Шипка, е христоматиен. Депутатът Николай Бучков и негови колеги от НДСВ се канят в най-скоро време да внесат трите папки с документите по случая във Върховната касационна прокуратура. Преди дванадесет години обаче съдбата на казанлъшкия завод не е впечатлила нито магистрати, нито управляващи. В Шипка всичко е спокойно - горе-долу в този дух реагира по онова време принципалът на завода - бившият Комитет по горите, на десетките сигнали, протестни писма и парламентарни питания. Жалбите стигат и до приемната на тогавашния министър-председател Жан Виденов, и до заместника му Светослав Шиваров. Последвалото управленско решение е повече от зашеметяващо. Източеното ЗРНО-Шипка се продава не на друг, а на клонинга му - комбината за малогабаритна техника КМТ-Шипка. Странни обрати претърпява и образуваното през 1993 г. следствено дело по случая. Преписките ту изчезват, ту изплуват от небитието, но, така или иначе, не стигат до съда. През октомври 2003-а прокурор Нели Маринова от Районна прокуратура - Казанлък, загуби повече от две седмици, за да открие следите от мътната приватизационна операция. От прокурор Маринова в. БАНКЕРЪ научи, че дело N2477/94, наблюдавано от колегата й Банчев, не е прекратено и съгласно разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс е било изпратено на... 10 юли тази година в Окръжна прокуратура - Стара Загора. Обяснението на окръжния прокурор Петър Василев пък се оказа повече от озадачаващо - с писмо от 29 октомври тази година той уведомява репортера на в. БАНКЕРЪ, че делото е приключено още на 30 май 1997-ма. Как обаче то е попаднало в Старозагорската прокуратура преди шест години е пълна мистерия. Не успя да я разгадае и наблюдаващият делото прокурор по онова време Константин Тачев от Казанлък, който сега работи в Окръжната прокуратура в Стара Загора. Наследих преписката от друг колега. Всъщност те бяха няколко - за източването на завода, за безстопанственост... Имаше и образувано дело срещу длъжностните лица, извършили скритата приватизация. Не си спомням да сме ги изпращали в Старозагорската окръжна прокуратура, каза по телефона Тачев. В дирекция Приватизация на Министерството на земеделието и горите също нямат спомен какво и как се е случило със ЗРНО-Шипка. Доказателства, че то въобще някога е съществувало, не бяха открити и в архива на Националното управление по горите (НУГ), приемник на някогашния Комитет по горите. Най-озадачаващото е, че предприятието не фигурира и в регистъра на Агенцията за следприватизационен контрол.Източването на единствения заводза производство и ремонт на горска техника у нас започва на 20 февруари 1991 година. На тази дата е сключен фаталният за него договор, с който повече от половината от активите му (оценени по онова време на 3 млн. лв.) са отдадени под наем срещу символичните 10 975 лв. за десет години (при законно допустими три) на комбинат за малогабаритна техника КМТ-Шипка. Така в завода не остава почти нищо за стопанисване освен два навеса, телеугоителна ферма и работническия стол. Взето е и далновидното решение държавното предприятие да се включи с дялово участие от 60 хил. неденоминирани лева (26% от общия му капитал) в новоизлюпеното дружество с ограничена отговорност, регистрирано от Старозагорския окръжен съд на 23 януари 1991 година. Някои клаузи от въпросния договор впечатляват с изключително нахалство. Като например, че парите от наема могат да се използват единствено за основен ремонт на отдадените под наем активи. Или пък, че след изтичането на десетгодишния срок късметлията квартирант има право да ги купи, без да се явява на търг и като му се приспаднат направените до този момент вноски. Пак в интерес на съвместната работа КТМ-Шипка не само изкупува цялото незавършено производство - материали, резервни части, гаранционен сервиз, дори и наличното гориво, но и придобива правото да използва ноухауто на бившия ремонтен завод. Договорът за наем от 20 февруари 1991 г. се предхожда от едно друго любопитно събитие. В началото на декември 1990 г. тогавашното стопанско обединение Горска техника - Дупница, под чиято шапка е ЗРНО-Шипка, се разформирова. Управителният съвет на завода тутакси се възползва от свободата и още на първото си заседание гласува ЗРНО-Шипка да участва... в някоя частна фирма. Всъщност именно двама от петимата членове на управителния съвет на ЗРНО-Шипка по-късно стават учредители на частната КМТ-Шипка. Единият от тях е генералният директор на държавното предприятие инж. Иван Хинов, който го напуска ден след като Старозагорският окръжен съд регистрира комбината за малогабаритна техника. Преди да премине на работа обаче в частния сектор, предвидливият ръководител тегли от името на ЗРНО-Шипка кредит от Търговска банка - Стара Загора (която през 1994 г. заедно с Търговска банка - Бургас се вля в БУЛБАНК) и с парите купува метали от Металснаб - Стара Загора, по цени на едро (по онова време такава операция е разрешена само за държавни предприятия). В деня, в който Хинов подава молба за напускане (30 януари 1991 г.), той продава суровината на КМТ-Шипка. Този факт е установен две години по-късно от капитан Николай Върбанов от Икономическа полиция към РПУ - Казанлък. В докладната си записка той е описал още два любопитни детайла. Оказва се, че на 8 март 1991-ва директорът Хинов и напусналата с него счетоводителка Радка Гегова са фалшифицирали документ. С него те се представят за действащи шефове на държавния завод и изтеглят 2020 щ. долара от сметката му. Парите, според капитан Върбанов, били изхарчени за командировки в чужбина на различни служители от... КМТ-Шипка. Година по-късно - на 3 април и на 13 май 1992-ра, те отново изтеглят по същия начин още 6254 щ. долара, от които Хинов прибира 3400 щ. долара за нуждите на частната си фирма. Източването на пари от държавното предприятие става и по друга линия. От фонд СБКМ (по времето на социализма всяко предприятие поддържа такъв фонд - социално-битови и културни мероприятия) неправомерно са отклонени 446 292 лв., представляващи приходи от продажбата на 18 апартамента във ведомствена кооперация, построена през 1983 г. от бившето Министерство на горите и горската промишленост, твърди още цитираният полицейски доклад. След като констатирал тези финансови нарушения, капитан Николай Върбанов предложил на прокуратурата да потърси отговорност от Иван Хинов и директорите на държавния завод Стойчо Христо и Гено Генов, както и от счетоводителките на двете предприятия (ЗРНО-Шипка и КМТ-Шипка) Радка Гегова и Радка Димитрова за злоупотреба със служебно положение и за присвояване на средства в особено големи размери по чл.282, 203 и 219 от Наказателния кодекс. По неизвестни причини прокурорите не обръщат особено внимание на разкритията на Икономическа полиция. Не ги смущава и фактът, че директорът Хинов и счетоводителката Гегова продължават да управляват и да се разпореждат с имуществото на държавното дружество, въпреки че отдавна са го напуснали. Според вещото лице Иван Иванов, извършил тройна счетоводна експертиза по случая по искане на следствието, прекратяването на прокурорската преписка и отменянето на постановлението на прокуратурата в Казанлък от окръжния прокурор Петър Василев е неуместно. Иванов поясни за в. БАНКЕРЪ, че престъпленията на споменатите длъжностни лица са били умишлено прикривани. На практика те не бяха разпитвани. Чисто и просто ги укриваха, а после им позволиха да приватизират за смешните 23 хил. нови лева едно огромно богатство, каквото беше заводът. Заключението на тройната съдебно-счетоводна експертиза беше представено на Казанлъшката следствена служба на 20 юни 1995 г. и след това следственото дело изчезна. Писал съм няколко пъти до Иван Татарчев, после и до Никола Филчев, но резултат нямаше, спомня си експертът. Подобни жалби навремето изпращат и бившият директор на ЗРНО-Шипка Михаил Балабанов, както и синдикалистите от местната организация на КТ Подкрепа. Синдикалната организация изпраща писмо и до тогавашния изпълнителен директор на Агенцията за приватизация Ренета Инджова. Извършената по този повод от агенцията проверка установява, че отдаването под наем на държавния завод е станало без писмено разрешение от Комитета по горите. Освен това начинът, по който са оценени отдадените под наем активи, противоречи на разпоредбите на действащата тогава Наредба за оценка на обектите, подлежащи на приватизация - тя не е извършена от лицензиран от АП оценителИнджова препоръчва да се премине към приватизация на отдадените под наем над 50% от дълготрайните материални активи на ЗРНО-Шипка, каквито са разпоредбите на ПМС 7 от 25 януари 1994 година. Шефовете на Комитета по горите сякаш само това и чакат. И без това около завода вече прекалено се шуми, скандалът се коментира в парламента. Аферата стига и до ушите на Жан Виденов, който разпорежда на вицето си Светослав Шиваров да провери какво е станало със злополучното предприятие, със становището, че по-нататъшното бездействие е престъпление. Следва отговор на председателя на Комитета по горите инж. Валентин Карамфилов, в който пише: Прави впечатление, че един чисто професионален въпрос... умишлено се раздува и превръща в политически проблем, прикрит зад паравана на някакви законови нарушения и скрита приватизация, а всъщност зад него стоят неудовлетворени болни амбиции на няколко човека... Истината е, че след разделянето на завода на две предприятието трудно може да съществува като самостоятелно. Сегашното му икономическо положение се дължи в голяма степен на поддръжката на дружествената фирма, която е поела голяма част от разходите му. В този дух е и последвалата заповед N422 от 14 ноември 1995 г. на шефа на горския комитет инж. Карамфилов, която определя процедурата за продажбата на завода - преговори с потенциални купувачи.Първата приватизационна сделка в горския сектор обаче е сключена чак на 29 януари 1997 година. Осемдесет процента от държавното предприятие са продадени за 80 млн. неденоминирани лева на КМТ-Шипка, като 10% от договорената цена са платени в деня на подписването на договора, а остатъкът от 72 млн. лв. (които по онова време се равняват на 88 467 щ. долара) трябва да бъде изплатен на равни месечни вноски до края на същата календарна година. Интересното е, че до т. нар. преговори с потенциални купувачи не е допуснат единственият чуждестранен инвеститор - холандската фирма Хиаб, която има дългогодишни търговски отношения със ЗРНО-Шипка. Наемателите дори не допуснаха хората от представителството на холандската фирма в България за оглед, твърди Иван Иванов. Според бившия директор на предприятието Иван Хинов обаче раздържавяването на Шипка е станало по всички правила на играта. Никой не ме е търсил да ме пита за тази приватизация през последните четири-пет години. Пък и няма за какво. Последната вноска по сделката платихме още през декември 1997-ма, уточни той пред в. БАНКЕРЪ.За съжаление на 30 октомври тази година, час преди уговорената среща с репортер на вестника, инж. Хинов неочаквано отказа обещаното интервю. По телефона Хинов обаче заяви, че срещу него не е завеждано нито едно следствено дело. Хора с противоположни интереси пускаха различни писания. Имаше проверка на Районна прокуратура и на РПУ - Казанлък, но тя приключи някъде през 1994-1995 г., без да докаже никакви нарушения. Ходил съм при следовател в Казанлък, давах и някаква справка в Старозагорската следствена служба. Но нищо официално не ми е връчвано. Не мога да си позволя да ви лъжа. Колкото и да е странно, въпреки че датата на приватизационната сделка е ясна - 29 януари 1997 г., Хинов твърди, че тя е дело на Иван-Костовото правителство. Явно това има някакво значение само за бившия управител на злополучното предприятие. Далеч по-съществени са комбинациите около неговата приватизация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във