Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СВЪРШВА ЩАСТЛИВОТО ВРЕМЕ ЗА СИНДИЦИТЕ

Кредиторите ще могат да упражняват надзор върху длъжника и докато трае изпълнението на оздравителния му план. Това предвижда една от промените в Търговския закон, чийто проект беше съгласуван в работната група, ръководена от заместник-министъра на правосъдието Севдалин Божиков. Измененията, които се подготвят вече 9 месеца, бяха спрени заради противоречия между министерствата на икономиката и на правосъдието. Ведомството на Николай Василев настояваше за радикални изменения, в това число за отпадане на оздравителното производство и за бърза разпродажба на активите на закъсалите предприятия. Проектът на правосъдното министерство не бе така краен и предвиждаше по-детайлно уреждане на вливанията, разделянията и другите преобразувания на дружествата. Компромисният проекткойто ще бъде гласуван от Министерския съвет до седмици, не съдържа толкова радикални мерки в защита на кредиторите. Все пак те ще получат не само по-бърза процедура, но и правото да контролират дружеството, дори след като несъстоятелността е прекратена заради приемането на оздравителен план. Кредиторите ще решават какъв да бъде надзорният орган и колко време да функционира. Неговите правомощия ще се простират до контрола на по-значимите операции на длъжника - продажби на имущество, промяна на дейността или закриване на предприятия. Пак с цел по-бързото удовлетворяване на кредиторите ще се промени чл.608 от Търговския закон, който се отнасяше до установяване на неплатежоспособността. Сега е казано, че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо и установено парично задължение. Проектът предвижда да отпадне необходимостта вземането да се установява по време на съдебното производство, където фактическата неплатежоспособност често се прикрива зад процедурни хватки и се бави. Същевременно кредиторите ще носят отговорност, когато злоупотребяват с правото да искат несъстоятелностЗнае се, че много фирми предпочитат да искат обявяване на длъжниците си в неплатежоспособност, вместо да заведат иск за принудително събиране на вземанията си. Това се прави заради по-високата такса на исковете по ГПК (4% от стойността на иска, докато искът за несъстоятелност е само 150 лева). Според проекта, ако молбата на кредитора за откриване на производство по несъстоятелност е отхвърлена, длъжникът ще има право да поиска обезщетение за причинени неимуществени вреди. Проектът обаче предвижда доста странни условия за това обезщетение. То не може да бъде по-голямо от годишния размер на печалбата на длъжника за предходната година след данъчно облагане. За това какво се прави, ако дружеството няма печалба или направо е на загуба, проектът мълчи.Много сериозни изменения ще настъпят в дейността на синдицитеако се приемат всички идеи на работната група. Възстановява се възможността синдици да бъдат и юридически лица. Те ще могат да осъществяват тази дейност, като я възлагат на хора, включени в списъка, одобрен от министъра на правосъдието. Всички синдици, дори и действащите, трябва да се явят на теоретико-практически изпит, който ще се провежда от Министерството на правосъдието. Третото съществено изменение е задължението на всеки синдик да плаща годишна такса, която ще се използва само за квалификация и преквалификация, както и за издаване на помощна литература.Както е и в проектозакона за банковата несъстоятелност, ще се промени начинът на заплащане на синдиците. Идеята е тяхното възнаграждение да зависи от свършената работа и така да се пресече стремежът им да протакат дейността си, за да получават по-дълго високите си заплати. Ще бъде определена тарифа за допълнителното възнаграждение, която ще зависи от цената на осребрените от синдика активи и удовлетворяването на кредитора. Кредиторите ще определят началното възнаграждение на синдика в размер на минималната работна заплата или, ако преценят, по-висока. Синдикът ще бъде задължен и да се застрахова за времето на своята професионална дейност срещу вредите, които може да причини.Донякъде е възприета и идеята на Министерството на икономиката, което настояваше търговете за осребряване на имуществото на длъжника да започват без минимална цена. Това е логично, тъй като често оценителите даваха твърде високи цени, които отказваха инвеститорите. Нерядко това се правеше съзнателно, за да се отблъснат купувачите. Проектът предвижда кредиторите да избират дали да възложат оценката на вещи лица или сами да определят начална цена, която може да бъде и 1 лев.

Facebook logo
Бъдете с нас и във