Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СВОБОДНАТА КОНКУРЕНЦИЯ ЩЕ ПРЕРАЗПРЕДЕЛИ ПАЗАРА

Марио Костов е председател на управителния съвет и изпълнителен директор на ЗАД Булстрад Живот, председател на съвета на директорите на Булстрад Здравно осигуряване и член на УС на Асоциацията на българските застрахователи. Роден е на 7 май 1968 г. в София. Защитил е магистърска степен по Финанси и кредит в УНСС, София. Специализирал е в Лондонски чартърен институт по застраховане,Мениджмънт в Айви скул ъв бизнес и в Джен Ре Бизнес скул, а по-късно и Управление на финансите в Агенцията за международно развитие на САЩ (USAID). Започва кариерата си в ЗАД Булстрад в отдел Презастраховане през 1992 година. Две години по-късно, от основаването на животозастрахователната компания през 1994 г., е неин изпълнителен директор. Женен е, има едно дете.

Г-н Костов, смятате ли, че животозастрахователното дело в България е в състояние да посрещне предизвикателството на свободната конкуренция в общия пазар на Европа?
- Българският застрахователен пазар като цяло все още е в ранен стадий на развитие. Не го определям като начален, по-скоро като междинен, след който предстои да поеме по европейския път. Много от трудностите останаха зад гърба ни, но други предстоят. Животозастрахователният пазар конкретно се развива с доста бързи темпове и има голям потенциал. Наблюдаваният ръст от 30-35% на година е доста обнадеждаващ. Разбира се, трябва да отчитаме и ниското стартово равнище - за миналата 2004 г. премийният приход, който реализираха животозастрахователните компании, общо е 103 млн. лева. Това е доста малко в сравнение с резултатите преди реформата на българския застрахователен пазар по времето на монополизма на ДЗИ, който имаше годишен премиен приход от около 100 млн. долара.
Влизането ни в ЕС е политическо решение, обусловено от икономически интерес. Когато България стане част от семейството на европейските държави, очаквам у нас да започнат дейност повече големи чуждестранни застрахователни компании, които ще променят структурата и динамиката на развитие на българския животозастрахователен пазар.
Кой от процесите ще преобладава - сливанията между местни дружества или чужденците ще пазаруват наши животозастрахователни компании?
- Ще отговоря категорично - до 1989 г. на българския пазар се продаваха четири- пет марки автомобили - Лада, Москвич, Волга, Шкода и някои други. След това у нас трайно се настаниха почти всички световни марки и по пътищата ни все по-рядко се виждат бившите соцвозила.
Да разбирам ли, че местните застрахователи ще отпаднат от надпреварата?
- Някои може и да отпаднат, но на пазара ще останат само компаниите, които предлагат качество на услугите според европейските стандарти. Несъмнено ще минем през консолидационни процеси. И двете тенденции - на сливания и покупки, са очаквани и възможни при преразпределението на пазара. Няма причина да не дойдат у нас големи компании като Акса, Дженерали и други, които вече оперират в централноевропейските страни - нови членки на ЕС.
Българският пазар не е ли твърде малък за потенциала на тези големи компании?
-Точно затова. Малките пазари имат потенциал за растеж, докато западноевропейските пазари са доста наситени и там всеки човек има по няколко застраховки. У нас само 2% от населението има застраховка Живот. В развитите европейски държави съотношението между общото застраховане и животозастраховането е 40 към 60%, в полза на животозастрахователния пазар. В България съотношението е 90 към 10% в полза на общо застрахователен пазар. В общото застраховане договорите са едногодишни, което е предпоставка за създаване на монополни позиции на една или друга компания, но в същото време има и зависимост - един голям клиент(и) осигурява застрахователен премиен приход веднъж при един застраховател, на следваща година - при друг, което оказва влияние върху премийния приход на компаниите. Докато в животозастраховането пазарът е обусловен от броя на клиентите и натрупването им в техните портфейли. Затова разместването в класацията на компаниите става с по-бавни темпове, а пазарните им дялове са доста по-стабилни.
Хиперинфлацията през деветдесетте ли срина българското животозастраховане?
- Финансовите пазари, в частност - животозастрахователният и банковият, са особено чувствителни към всякакви политико-икономически сътресения. Преходът в България и различните лабиринти - хиперинфлационни и политически, през които трябваше да преминем, създадоха недоверие към финансовите институции, което се е случвало и с други пазари, преживели подобни сътресения. Например германците използват най-малко банкови карти в сравнение с останалите страни в Централна и Западна Европа, защото все още помнят хиперинфлационните години на Втората световна война. Преживяната у нас хиперинфлация преди седем-осем години все още влияе върху доверието на българските клиенти. С въвеждането на Валутния борд и с намаляването на процента на инфлацията българите постепенно започват да се чувстват по-комфортно и да се грижат за спестяванията си. А животозастраховането означава мисъл за бъдещето. Напоследък благотворно въздействие има не само стабилната макроикономическа рамка, но и професионалното отношение на дружествата, които предоставят услугата. През последните няколко години животозастрахователите съумяха да изградят широка мрежа от квалифицирани консултанти, на които в голяма степен дължат добрите си резултати.
Удовлетворителни ли са данъчните преференции, които предвиди държавата, като допинг за развитие на животозастраховането?
- Наистина държавата успя да създаде необходимите данъчни преференции за хората, ползващи животозастрахователни продукти. Физическите лица, инвестирали в застраховки Живот, намаляват облагаемата основа за данък общ доход с 10% в края на годината. Работодателите също ползват преференции, ако сключат животозастрахователни полици в полза на работниците и служителите си. За всяка застраховка годишният им данък намалява с 480 лв., а спестените средства биха могли да инвестират в програми за повишаване квалификацията на екипа си или за други социални цели.
Интеграцията с банковите услуги повишава ли застрахователния обхват, дава ли някакво отражение върху финансовите резултати на дружествата?
- Да. И това е световна тенденция - животозастрахователните компании и банките да работят ръка за ръка. Неслучайно в света все повече се говори за финансови, а не диференцирано - само за банкови, само за застрахователни, лизингови или други услуги. Всички те обикновено се предлагат интегрирано - на едно гише в един финансов магазин. Такива има вече и у нас. Примери за подобни начини на работа имат почти всички големи застрахователни компании - Алианц, ДЗИ, Булстрад и много други. Всъщност няма компания, която да не е ориентирана към комбинирана с банките дейност, която със сигурност повишава обхвата и подобрява финансовите резултати на застрахователите.
Кои са неизползваните ресурси, чрез които може да се разширява животозастраховането у нас?
- В много държави се прилага т.нар. директен маркетинг, който все още не се използва у нас. Неоползотворен е и електронният път за дистрибуция чрез световната мрежа на ИНТЕРНЕТ, който също не е развит в България, и т.н. Има още много канали за дистрибуция, но те трябва да бъдат съобразени и с националните особености на пазара в България, а и всяка компания трябва да прецени сама за себе си кой от алтернативните начини за продажба на продуктите й е ефективен за нея.
Кои иновационни решения отличават Булстрад Живот от конкурентните компании?
- Това, което ни отличава от останалите компании, е фактът, че залагаме на изключително професионалната подготовка на нашите финансови консултанти и на целия екип в дружеството. Инвестираме много в професионалната им подготовка чрез специални програми за обучение, което е гаранция за успеха на компанията и за това, че съумяваме да задоволим интересите и нуждите на клиентите.
Най-лесно е да се пренесат на нашия пазар застрахователни продукти от други държави. Но после идват въпросите за дистрибуцията им, за маркетинговото проучване - дали и доколко отговорят на интересите на крайните потребители у нас. Логично е една услуга да се продава успешно в развитите страни, но да не се вписва в специфичните условия на животозастрахователния пазар в България. Всичко, което се продава у нас обаче, напълно съответства на световните стандарти.
Прави впечатление, че през последните една-две години хората сами започнаха да осъзнават необходимостта от животозастрахователни услуги и ни търсят. Безвъзвратно отминава времето, в което българите очакваха държавата да се грижи за тях, и все повече осъзнават, че истинската защита е тази, които сами могат да си осигурят.
Взети ли бяха под внимание предложенията на животозастрахователите при подготовката на новия Кодекс за застраховането?
- Няма спор, че създаването на нова нормативна база в застраховането ще ни помогне да влезем в Европейския съюз. Но за да се приложи с успех в практиката един закон, той трябва да бъде достижим за хората, които ще работят по него. В новия застрахователен кодекс има норми, които на този етап българският пазар би могъл да приложи, но други не би могъл. Тези норми са изпълними в западноевропейските страни, чийто пазар е с 10- 20 години по-напред в развитието си в сравнение с нашия пазар. Трябва да имаме осигурен преходен период за адаптация и мисля, че е наложително да се намери подходящата форма за дискусия с европейските институции по този въпрос. Прави впечатление, че в Кодекса за застраховане са включени изисквания, към които колегите ни от централноевропейски държави все още не поставят.
Какво конкретно смятате, че трябва да бъде променено във варианта на законопроекта, който вече се гледа на първо четене в парламента?
- Застраховката за професионална отговорност на агенти и брокери, която според новия кодекс ще бъде 3 млн. евро, което не е по джоба на повечето от българските застрахователни посредници. Например тази застраховка все още не е въведена даже в Германия, докато у нас бързаме да я регламентираме законово. Разговарях и с румънски колеги, които ми обясниха, че в Румъния са въвели подобна застраховка, но тя е с лимит от 500 хил. евро - шест пъти по-ниска. Съседите са приели стратегия за поетапно увеличаване на лимитите, в зависимост от възможностите и развитието на пазара. Не бива всички изисквания да се въвеждат сляпо. Да, нашият път е европейският, но нека да бързаме по него бавно и разумно!

Facebook logo
Бъдете с нас и във