Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СВЛАЧИЩАТА - ЗА ЕДНИ БЕДА, ЗА ДРУГИ ЗЛАТНА МИНА

Група избраници почти по едно и също време всяка година прибират джакпота от свлачищата. Групата, разбира се, не е случайна. Условието за участие в тази административна лотария е да си дългогодишен държавен служител с необходимата закалка и да знаеш колко болезнено реагира на темата поредното правителство, в чиято администрация участваш. Нужни са и малко допълнителни познания, за да се разгадае печелившата комбинация: къде обилните пролетни дъждове ще активират дремещите земни маси. Повечето от свлачищата у нас са малки по размер, но пък са достатъчно много, за да създават големи главоболия на властта и да завъртат около себе си сериозни пари. Причините за тази свлачищна епидемия напоследък са главно две. Първата е в многобройните нови строежи, особено по Черноморското крайбрежие - голяма част от които напълно незаконни. Безразборното насочване на отточните и каналните води при това хайдушко строителство застрашава целия терен наоколо. Втората причина е в липсата на смислена държавна финансова политика за свлачищните райони. Те са подробно описани и картографирани, но след 1990 г. на практика бяха оставени на самотек - без задължителните дренажи и укрепвания. През 1997 г. свлачищата тръгнаха и държавата, проспала някоя и друга година от разрешителния им ефект, изведнъж се стресна. Започна кърпенето на най-опасните от тях, само че пари за пълното им овладяване така и не се намериха. Нещо повече, кърпежите се оказаха само временна мярка - до следващите поройни дъждове (или поредния незаконен строеж). Потърсена бе и помощ отвън. На 8 март 2000 г. в Париж бе подписан договор за реализирането на проекта България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) се ангажира да отпусне на страната кредит от 25 млн. евро, а Фондът за социално финансиране на Съвета на Европа - 15 млн. евро. Уточнено бе и, че от държавния бюджет ще се извадят до 60 млн. лева. Условието, поставено от българската страна и прието от ЕИБ, е финансирането на свлачищните обекти да е чисто, т.е. да не се смесват бюджетни пари и кредити в един и същи обект.Европейската инвестиционна банка се зае с трите големи свлачища по Северното Черноморие - Кабакум, Слънчев ден и спирка Панорама - пречиствателната станция за отпадни води Златни пясъци, с ерозийните области край река Дунав и някои от обектите във вътрешността на страната. Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) се ангажира да даде парите за укрепването на три свлачища по Южното Черноморие. Подходът към финансирането в единия и другия случай е съвсем различен, твърдят представители на фирми, опитали се да се включат в играта. Единствените реално провеждани конкурси при избора на изпълнители, по тяхно мнение, са по линия на Европейската инвестиционна банка. Докато при предоставянето на бюджетни пари търговете далеч не били така ясно регламентирани. В Министерството на регионалното развитие и благоустройството не са съгласни с тази позиция и обясняват, че винаги са обявявали публично търговете за укрепване на свлачищата, стига те да не изисквали спешна намеса. Е, имало и заварени обекти, за които са провеждани някакви конкурси преди влизането на Закона за обществените поръчки в сила. Проверка в Държавен вестник от 1999 г. насам обаче показа, че единствено в неговия брой 17 от 13 февруари 2002 г. МРРБ е изброило свлачищата, за които смята да открие процедури по ЗОП през тази година. В същото време изпълнителна агенция Пътища редовно обявява и обектите, и тръжните процедури за свлачищата по републиканската пътна мрежа. Същото правят и на някои от общините, както и Министерството на земеделието и горите. Обява на Министерството на регионалното развитие за провеждането на търг за свлачищата така и не успяхме да открием.Затова пък аварийните укрепвания не са едно и две. Обикновено общинското или областното ръководство, а понякога и самото министерство искат от Постоянната комисия за защита на населението при бедствия и аварии към Министерския съвет да обяви района за бедствен и да отпусне средства за овладяването му. Тогава, както уточни Ничко Герговски от дирекция Благоустройствени дейности, се сформира междуведомствена комисия от специалисти, която установява на място действителното положение. Щом обектът пък се обяви за бедствен, изборът на строител се прави чрез пряко договаряне.Най-общ поглед върху извършената досега работа по черноморските свлачища показва, че повечето са започнати по спешност. На този принцип през тази година ще се избере и изпълнителят на свлачището Кипарис. То си съществува от години, но от шест месеца обектът е обявен за бедствен. От строителното ведомство казват, че са поканили четири големи фирми, специализирани в овладяването на свлачищните процеси, да представят офертите си и от тях ще се избере победителят. Но препатили строители смятат, че изобщо не се стига до избор между 4-5 кандидати. Според тях в дирекция Благоустройствени дейности към МРРБ съществува списък с обектите, по които ще се работи през 2002 година. А срещу всеки обект предварително са написани и стойността му и изпълнителят. Всъщност голямото надбягване между българските фирми е да се вредят именно в този списък. Особено за по-дребните това е единственият шанс да работят и да съществуват. Цената, на която получават този шанс обаче, скачала с всяка година. Злонамерени или не, слуховете отиват още по-далеч. Твърди се например, че проектирането на даден обект обикновено се правело съобразно възможностите на предварително избраната фирма. Така че офертната цена, която тя ще представи, да е възможно най-близка до оценката на ведомството. После по свлачището се работи три, четири, че и пет години, като проектът непрекъснато се доработва, разширява и... оскъпява. Специалистите от Благоустройствени дейности не пропускат да отбележат, че свлачищната дейност е относително понятие, че не е възможно даден терен да се укрепи изцяло и повече да не се активизира. Затова и доработването на проектите всяка година било необходимост. Само че никак няма да е излишно и ако някой конкретизира с колко тези доработки покачват стойността им.От МРРБ подчертават също така, че от три години представят на правителството програма за планираните укрепващи дейности и необходимото финансиране. Но никога не се е случвало от бюджета да им отпуснат пълния размер на исканата сума. Това налагало да се съкращават част от планираните обекти. Общо за свлачищата през 2002 г. са предвидени близо 21 млн. лева. От тях за строителство ще отидат около 18 млн. лв., а останалите са за проектиране. Кои от най-належащите свлачищни укрепвания ще бъдат направени, ще определи строителното ведомство. От министър Костадин Паскалев пък зависи кой и как ще избира изпълнителите. Дали чрез процедура по Закона за обществените поръчки, според публикувания през февруари списък, или отново ще ни нападнат бедствията и чиновниците ще договарят пряко?

Facebook logo
Бъдете с нас и във