Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СВЕТЛОТО БЪДЕЩЕ НА ТЕРМИЧНИТЕ ЦЕНТРАЛИ

Каквото и да й се случи на националната икономика през последните петнадесетина години, едно е сигурно: енергийният отрасъл бе сред основните й стълбове. И като дял в приходната част на държавния бюджет и износа на страната, и като паричен оборот. Струва си и да се напомни, че българската енергетика е тази, която гарантира нормалния ритъм на живота не само у нас, но и в съседните страни, попълвайки дупки в енергийния им баланс. Така беше през 2003 г., когато оборотът на енергийните дружества бе над 11.7 млрд. лв. при приходна част на консолидирания държавен бюджет от 13.3 млрд. лева. Така бе и през изминалата 2004-а, най-вероятно така ще е и през 2005 година. След 2006 г. обаче, когато ще бъдат затворени последните два малки реактора в Козлодуй, картината няма да е същата: България ще загуби енергийните си позиции и от износител номер едно на Балканския полуостров може да се превърне в нетен вносител на електроенергия. Прогнозата впрочем може и да не се сбъдне. Защото страната ни може да задоволи потребностите си със собствен ток от термичните централи. Те и сега са един от основните производители на електроенергия у нас, независимо че най-младият от тях надхвърля 30 години. През 2003 г. почти половината от тока в страната (49.6%) е произведен от ТЕЦ, като по този начин са компенсирани затворените в края на 2002 г. 880 мегавата на I и II блок на АЕЦ Козлодуй, сочи енергийната статистика. Общата мощност на топлоцентралите е 5015 мегавата, или 52.7% от общата в страната. Тук влизат както въглищните централи, така и топлофикационните и заводските ТЕЦ. От тях с местни горива се произвеждат 2365 мегавата, или 24.9 на сто, а за останалите 2650 мегавата (27.8%) се използват вносни суровини. Тази суха статистиката всъщност трепти от напрежение. И то не толкова заради огромните количества произведена електроенергия, колкото заради случващото се със земите и въздуха около тях. Особено драматична е ситуацията в региона на Стара Загора и най-вече в Гълъбово. Само през тази година районът е обгазяван 43 пъти, в Гълъбово не само птиците, но и покривите на къщите и прането по просторите са черни. Саждите от комините на околните ТЕЦ и сгуроотвала на брикетната фабрика край него са навсякъде. Според данни на Института по почвознание Никола Пушкаров завземаните земи все още значително надвишават връщаните. От мини Марица-изток предвиждат, че с развитието на минните работи около 2006 г. площите на отчуждаваните и рекултивираните земи ще се изравнят и постепенно негативната тенденция ще бъде обърната. За хората в бранша е пределно ясно, че всички термични централи са изправени пред един общ Рубикон, който трябва да преодолеят, за да продължат да работят и след 2008 година. Той се нарича Директива 2001/80/ЕС и установява норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни окиси и прах, отделяни в атмосферата от големите горивни инсталации с мощност над 50 мегавата. Значението на този документ за по-нататъшното развитие на българската енергетика се определя от един много простичък факт: за разлика от много страни членки и кандидати за членство в Евросъюза, където местният въгледобив е икономически неизгоден, у нас въглищата като суровина за производството на електрическа енергия имат силна позиция. А това определя значимото място на комплекса от централи и свързаните с тях мини.От основно значение за електроенергетиката в страната безспорно е комплексът Марица -изток. Трите централи, разположени там: ТЕЦ Марица- изток 1, 2 и 3 генерират над 30% от произведения в страната ток. Важно е и това, че тези централи се захранват с лигнитни въглища от откритите мини Марица-изток, което им позволява да поддържат ниски производствените си цени. Наред с това обаче трите ТЕЦ-а произвеждат близо 85% от емисиите на серен диоксид в страната, което сериозно застрашава бъдещата им работа. Договорите за модернизацията на ТЕЦ Марица-изток 3 влязоха в сила през април 2003 година. Плановете на чуждестранните инвеститори в проекта - италианската Енел Продуционе (Enel Producione) и американската компания Ентърджи (Entergy), предвиждат изграждане на две сероочистващи инсталации, основна рехабилитация на съществуващите електростатични филтри и монтиране на система за постоянен мониторинг на емисиите от работата на централата.В момента се извършва и модернизацията най-голямата въглищна електроцентрала на Балканите -Марица-изток 2. Инвестицията е на обща стойност 280 млн. евро. Централата разполага с осем блока за производство на електроенергия с обща мощност 1440 мегавата (четири блока по 150 мегавата и четири по 210 мегавата). След 30-годишна експлоатация състоянието им е доста влошено и те не могат да работят на пълна мощност. Решаващ и за енергийния баланс на страната, а и за екологичното равновесие на региона е ТЕЦ Марица-изток 1. След тригодишно замразяване най-сетне бе дадена зелена светлина на проекта на американската компания Ей И Ес (AES). На 13 декември 2004 г. стана известно, че американската компания и НЕК са се споразумели за изкупната цена на тока. Ако и трите проекта за въглищните централи в маришкия басейн бъдат изпълнени в срок, до края на 2008-а в комплекса ще работят нови и напълно рехабилитирани мощности от 2930 мегавата. Което освен че ще осигури известна хармония между енергетика и екология в Югоизточна България, ще запази и сравнително високия жизнен стандарт на населението в региона, разчитащо за препитанието си основно на комплекса Марица-изток.Другият български ТЕЦ, използващ предимно местни въглища - Бобов дол, засега е на светлинни години от справянето с проблема вредни емисии. Общата му мощност е 630 мегавата (три блока по 210 мегавата), а като гориво се използват смесени въглища, които обаче са с високо съдържание на пепел. Те се добиват от 12 мини в Югозападна и Западна България, ползващи остаряло оборудване, а добивните хоризонти (т.е. галериите, където се копаят въглищата) са на стотици метри дълбочина. Затова и заплащането на миньорите тук е сред най-високите в страната, което допълнително оскъпява суровината. Единствената възможност централата в Бобов дол да стане ефективна, е в нея да се въведе комбиниран производствен цикъл - турбините да работят не само на въглища, но и на природен газ, твърдят специалистите. Със същите екологични проблеми ще трябва да се справят и централите, работещи с вносни въглища (те консумират средно по около 3.5 млн. т на година). Най-голямата сред тях - ТЕЦ Варна, с обща инсталирана мощност 1260 мегавата, спешно се нуждае от сероочистващи инсталации. А изграждането им според експертни оценки ще струва над 150 млн. лева. Допълнителни средства ще са необходими и за рехабилитация на горивните и на електрофилтрите, което ще позволи да се намалят емисиите на азотни оксиди и прах. За всичко това грижа ще има бъдещият собственик на ТЕЦ Варна, тъй като централата е в процес на приватизация. Сходна е ситуацията и с другата голяма централа, работеща с вносни въглища - ТЕЦ Русе- изток. Тя е с обща инсталирана мощност 400 мегавата - две електрогенераторни групи по 110 мегавата и четири турбогенератора за пара (2X30 MW и 2X 60 MW). Над 150 млн. лв. ще са необходими за изграждането на сероочистващи инсталации, рехабилитация на старите и монтаж на нови електрофилтри. Реално погледнато, и трите централи (ТЕЦ Бобов дол, ТЕЦ Варна и ТЕЦ Русе) произвеждат електроенергия, която е по-скъпа от генерираната чрез горене на лигнитни въглища. Годишната им използваемост е от 3500 до 5500 часа, но те поддържат една изключително невралгична точка на енергийния баланс - аварийния резерв на системата. Ако при пикови натоварвания например изключи някой от двата 1000-мегаватови реактора на АЕЦ Козлодуй, той се компенсира от тези централи.Необходимостта от спешна модернизация и рехабилитация на сегашните термични централи и от изграждането на нови мощности вече се признава официално. В последните разработки на енергийното министерство и електрокомпанията (включително и в разработения от НЕК План за развитието на българската енергетика с минимални разходи) се признава, че ако не искаме България да влезе в Евросъюза с дискотечен режим, в периода 2007-2010 г. ще се наложи да внасяме ток. При максимално натоварване на наличните в страната мощности тогава годишно ще са необходими допълнителни около 100 мегавата. Прогнозите за цените на вноса обаче са между 4 и 7 щ. цента за киловатчас, което е над два пъти по-скъпо от себестойността на произвежданата у нас електроенергия.Според прогнозата на обединените европейски енергийни мрежи UCTE пък дефицитът в региона в същия период ще е над 3750 гигавата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във