Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СВЕЩЕНИТЕ КРАВИ НА ПРИВАТИЗАЦИЯТА

Мине, не мине време и някое държавно предприятие изведнъж стане толкова важно, че депутати, експерти и синдикалисти се втурват да го защитават от приватизацията. Начело в такива случаи, като по правило, се изтъква националният интерес. Точно той накара през седмицата народните представители от Комисията по културата да се напрегнат и да разберат сложната схема на приватизацията на Бояна филм, с която всъщност открай време не са съгласни. Продължение на този спектакъл ще има до края на месеца, като актьорите този път ще са депутатите от здравната комисия. На тях им предстои да кажат тежката си дума за приватизацията на болниците. Какво конкретно обхваща националният интерес и изобщо защо за някое предприятие е по-добре да си остане държавно? Отговорите на подобни въпроси са оставени на въображението на публиката. Наистина не върви случаен инвеститор да купи, да речем, АЕЦ Козлодуй или пък да се намърда в дейностите, които са изключителен държавен монопол. Националните инфраструктурни обекти - особено на етапа, на който се намират (недостроени, недореформирани и чакащи европейски заеми), като че ли също не са много подходящи за приватизация. Да приемем, че това се отнася и за предприятията, които по социални съображения се поддържат от държавата. (Не защото не могат да са частни, а защото са губещи и никой не иска да ги купи.) Така се оформя една група, в която влизат БДЖ, пристанищата, летищата, ВиК-компаниите, но и още куп стратегически дружества - общо 128, от типа на регионалните агенции Музика, столичния Алианс и Института по месна промишленост.Историята на забранителния списък впрочем е доста поучителна. През 1996 г. тази листа е включвала 38 предприятия. А в други 44 е било предвидено да се запази 51-процентно държавно участие (сред тях са отдавна приватизираните Деспред и Трансимпекс, както и Сортови семена-холдинг ЕАД - комай единственото от едноименното бивше ДСО, което още е държавно). Любопитно е, че към тази втора полузабранителна графа тогава са били добавени и всички автотранспортни фирми, извършващи превоз на пътници. Все пак здравият разум надделя и по-късно останките от бившите ДАП-ове криво-ляво бяха продадени. Още по-интересно е, че сред дружествата, които преди осем години са били напълно забранени за приватизация, са фалиралата вече авиокомпания Балкан, успешно продадените НИХВИ, София филм, Главпроект, Геоприбор, подготвяните за раздържавяване Българско речно плаване и Български морски флот, та дори и прочулото се покрай приемането на бюджета Автомагистрали ЕАД. До какво доведе охраната на държавния интерес в Балкан знаят и децата. Да не забравяме също така, че преди години и идеята за приватизация на БТК предизвикваше протести.В интерес на истината, първият забранителен списък не просъществува дълго и бе заменен с цели браншове (енергетика, транспортна инфраструктура, пощенските услуги, териториалния кадастър, свободните безмитни зони, а за кратко и горските стопанства). През 2002 г. бяха добавени специализираните болници, ВиК-дружествата, както и всички онези, които имат нещо общо с образованието и науката. Но и тази листа на националния интерес имаше кратък живот. През март 2002-ра бе приет новият закон за приватизация, който разшири забранителния списък до 97 компании. Първата добавка в него бе направена още през лятото на същата година и се отнася до Международен панаир - Пловдив ЕАД. Горещата дискусия бе провокирана от намерението 49% от дружеството да се продадат срещу компенсаторки. Основните аргументи срещу тази идея бяха, че имотите няма да се ползват по предназначение, а чрез панаира трябва да се провежда държавна политика. В резултат на всичко това той не само бе изключен от раздържавяването срещу непарични средства, но и изобщо неговата продажба бе спряна до приемане на стратегия за развитието и приватизацията му. Точно такава се опита да предложи година по-късно изпълнителният директор на дружеството Йордан Радев. От името на директорския борд той лансира идеята панаирът да си остане под контрола на държавата, общината да купи 10-15% от акциите, а на борсата да се пуснат от 10 до 40 процента. Тези, които трябва да решат този въпрос - Министерството на икономиката, Агенцията за приватизация и депутатите (защото промени в забранителния списък се правят само от парламента), не са казали нищо по проекта на Радев. Което пък идва да покаже, че отлагането е най-ефективната забрана.През март 2002-ра бе отменен и целият раздел от Закона за лечебните заведения, отнасящ се до раздържавяването на болниците, с което продажбата им спря до второ нареждане. Едни се страхуваха от лошите частници, които ще превърнат лечебниците в търговски обекти, други, че ще ги купят РМД-та на безценица, а трети - обратното, искаха преференции за медицинския персонал. И тъй като отговорните фактори не можаха да се разберат помежду си, решиха да отложат решението.Преди два месеца депутатите се сетиха за висящия проблем и заумуваха как да бъде отменен мораториумът върху приватизацията на болниците. Казват, че идеята ще се избистри до края на февруари. Съдейки от изявленията на представители на мнозинството забранените за продажба лечебни заведения ще бъдат намалени от 300 на 230. В новия забранителен списък ще останат по една от бившите окръжни болници във всеки областен град, университетските клиники и диспансерите. Освен това единственият критерий за приватизацията ще е цената и лекарите няма да ползват преференции като купувачи. Поне предварителните намерения са новите собственици на болниците да бъдат задължени да запазят предмета им на дейност за пет до десет години. Но ако само с това се изчерпват нещата, отсега е сигурно, че отново ще трябва да се правят компромиси с националните и с някои други лични интереси, които така и не могат да се поберат в един общ списък.

Facebook logo
Бъдете с нас и във