Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СЪС СЕГАШНИТЕ ДАНЪЧНИ ЗАКОНИ НЕ МОЖЕМ ДА ВЛЕЗЕМ В ЕС

Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините, пред в. БАНКЕРЪКметовете на 264 общини приеха план за действие по присъединяването на страната към Европейския съюз. До датата на приемането ни местните администрации трябва да хармонизират нормативните си актове с изискванията на европейското законодателство и да усъвършенстват системата за предоставяне на услуги. Паралелно с това кметовете си поставиха задачата да повишат административния и програмен капацитет на общините и да извадят на светло дейността на чиновниците. Г-жо Чавдарова, не е ли странно, че сдружението на общините в България не разполага с информация за поетите ангажименти по преговорните глави за присъединяването ни към Евросъюза?- Такива мнения бяха изказани на общото събрание на общините (на 9 юли в резиденция Бояна - бел.а.), но нямахме друг избор. Глава Регионална политика и координация на структурните инструменти - една от най-важните в преговорите и отнасяща се до общините, беше затворена съвсем неотдавна. А съставянето на един подробен план за действие преди това би било безсмислено. По-важното обаче е дали ще успеем да създадем необходимата организация...Бихте ли разтълкували целта, която си поставяте - успешна подготовка на българските местни власти за членство при активното им участие в процеса на присъединяване?- Планът ни е малко нетрадиционен и по съдържание, и според целите, които си поставя. Освен че ще трябва да хармонизираме законодателството, в т.ч. и общинските наредби и правилници, имаме и три други задачи. Едната от тях се отнася до предоставянето на гражданите на услуги, отговарящи на европейските стандарти. За да спазим обаче само един от тези стандарти - чистотата на отпадните води, са необходими страшно много организационни, технологически и най-вече финансови ресурси. Не е тайна, че у нас са малко общините, които въобще имат някаква канализация. Ето защо с плана за действие ние се опитваме да определим точно тези общински услуги, чието хармонизиране с европейските норми и стандарти изисква най-големи усилия и промени. Такъв съвет ни дадоха колегите от австрийски, датски и финландски общини, както и от някои новоприети държави. Предупредиха ни също по тези въпроси да очакваме и най-големите конфликти. Разбира се, преходът ще бъде подкрепен със значителни европейски средства и с пари от републиканския бюджет. Но общините трябва да са наясно, че ще им се наложи да променят приоритетите си. Колкото и да им се иска да подобрят материалната база в училищата или в здравните заведения, този тип инвестиции ще останат на заден план.Втората нетрадиционна задача, която си поставя сдружението ни, е да установим какви ангажименти са поети в частта общински услуги и кога те влизат в сила. Не е нужно всяка една местна администрация сама за себе си да открива колелото. Надяваме се, че ще успеем да привлечем експерти, участвали в преговорите с ЕС, и заедно с тях ще подготвим една обща технологична схема по различните сфери на дейност в общините. Така, подкрепена с практическите разработки, местната власт ще може да заложи необходимите нормативни промени в програмите си.Третата задача е свързана с прозрачността и контрола на общинските дейности. Все повече хора осъзнават силата на местната власт, просто защото тя е най-близо до тях и е по-гъвкава и приспособима към изискванията им. Дали обаче самите общини са достатъчно подготвени за процеса на интеграция?- Щом община като Дългопол е събрала амбициозен екип от млади хора с чудесна езикова подготовка, който изготвя проектите й за привличане на финансови средства, значи имаме капацитет. Така е и в Мадан, и на много други места. Ние изградихме мрежа от експерти, работещи по проекти на общините, и започнахме да инвестираме в нея - обучаваме ги и така ги превърнахме в наши регионални координатори. Да разбираме ли, че вече сте на път да решите една от задачите - изграждането на звена по европейска интеграция в общинските администрации?- Големите общини изградиха собствени звена още при предишния мандат на местната власт, а средните предпочетоха да работят с неправителствените организации, които изпълняваха тези функции. През този мандат пък малките общини просто бяха принудени да създадат екипи по европейска интеграция, като стимул за това им даде програма САПАРД. Изключително сме доволни, че толкова бързо успяхме да усвоим парите, предназначени за общински инфраструктурни проекти. Дори общата им инвестиционна стойност надвишава три пъти предвидените средства. Това ни даде самочувствие. Каква е ролята на съвета по европейска интеграция към Националното сдружение на общините?- Винаги съм се отнасяла с предубеждение към нагласата да създадем институция и да забравим за проблема. Убедена съм, че всички предвидени дейности можем да свършим със или без този съвет. Ако той не се превърне в двигател на реформата, неминуемо някой ще го подмени. Защото вътре в сдружението залагаме на един чисто конкурентен тип на работа. Две години не са ли твърде кратък срок за промяна на общинските наредби и правилници?- Трудно ми е сега да отговоря на този въпрос. До края на годината ще разшифроваме поетите ангажименти за промяна в националното законодателство. Ние не сме федерална държава и по тази причина общинското законодателство е следствие на националното. Във всички случаи ще се наложи промяна на общинските наредби за събирането и управлението на отпадъците, както и в наредбата за управление на общинския бюджет. Ще е необходимо въвеждането на по-ясна отчетност за средствата по различните проекти и на прозрачност при тяхното управление. Съществени промени безспорно ще настъпят и в плановете за общинско развитие в съответствие с новия Закон за регионално развитие. Поне в тази сфера ние, като организация, сме предвидили пари. Промяната в законодателството не изисква много средства, а експертни знания и умения. И в това отношение сдружението ще помогне на местната власт. Но не тук очакваме големите проблеми. Те ще дойдат главно заради рухналата общинска инфраструктура вследствие на недалновидната инвестиционна политика, водена през последните 14 години. Както казах, кметовете ще са изправени пред трудния избор да изведат приоритетите и да насочат голяма част от бюджета си към тях. Внедряването на европейските стандарти изисква много пари и общините трябва сами да ги намерят. Имаме малки общини, които са привлекли повече средства, отколкото големите. Затова не бих делила общините на големи и малки, а на инициативни и пасивни. По-трудно ни е да помогнем не на малките, а на пасивните. Има ли днес поне някаква яснота за предстоящите законодателни промени? - От гледна точка на конкурентоспособността на общините са необходими нови закони за местните финанси и за местните данъци и такси, които ще дадат възможност на кметствата сами да определят размера на данъците и да са по-гъвкави с инвеститорите. Със сегашното данъчно законодателство не можем да влезем в ЕС. Да не говорим, че нашите общини изобщо не са конкурентни на европейските. Налагат се промени в онези закони, които засягат общинските услуги - управление на водите и на отпадъците. Част от тях вече се дискутират. Наложителни са и промени в законите за общинската и за държавната собственост, както и в Закона за концесиите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във