Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СЪРБИЯ ПРЕДИ СЕЗОНА НА ГОЛЕМИТЕ РАЗПРОДАЖБИ

От известно време едрият български бизнес има нова тема за разговор - приватизацията в бившите югославски републики и по-специално - в Сърбия. Няколко български компании вече изразиха намерения да инвестират в западната ни съседка. Сред тях са Агрополихим, Балканфарма, Балкантурист, ЦКБ. Българите, интересуващи се от раздържавяването в Сърбия, няма да бъдат особено затруднени от тамошните процедури. Сръбският закон за приватизация от 2001 г., оценяван като един от най-добрите в региона, съдържа правила, добре познати и у нас. Сякаш е писан въз основа на българския опит, но с отчитане на грешките. Например не се допускат офшорки, нито пък плащане с компенсаторки и други заместители на пари. Няма и Ре-Ме-Де-та, макар че и сръбското правителство не е устояло на изкушението да направи приватизация със социална насоченост. Така около 30% от държавния дял във всяко предприятие ще се раздава безплатно на сръбските граждани. Освен това от купувачите се иска да поемат социални ангажименти (особено модерно е обещанието за работнически жилища).Раздържавяването по времето на Милошевич, в което акцентът бе поставен на мениджърското изкупуване, се оказа голямо разочарование. Единствената по-впечатляваща сделка до 2000 г. бе продажбата на 49% от сръбския Телеком на консорциум между италианската телекомуникационна компания СТЕТ и гръцката ОТЕ. (В края на 2002-ра убитият неотдавна премиер Зоран Джиджич договори италианският дял от 29% да бъде придобит от сръбската държавна съобщителна компания РТТ.) Мащабната програма за приватизация, обявена през лятото на 2001 г., предвижда за четири години собствениците си да сменят около 4000 дружества. Вариантите за продажба са два - публични аукциони (за малките предприятия) и конкурси (по-скоро преговори с потенциални купувачи - за по-големите). От близо година пакети акции се предлагат и на фондовата борса в Белград.Аукционите за малки предприятия се провеждат практически всяка седмица в сръбската Търговска камара и са с явно наддаване. Като купувачи на тях се явяват предимно граждани. Те могат да си позволят суми от порядъка на 100-200 хил. долара не само заради гастарбайтерското натрупване на капитал през годините. Сръбските банки с готовност кредитират процеса, който - според официални изявления на властите, до неотдавна е бил блокиран именно заради липсата на достатъчен финансов ресурс. Нещо повече, миналото лято правителството в Белград и една от водещите финансови институции Юбанка (Jubanka) учредиха приватизационен фонд, наречен Старт на частната собственост. Протокол за създаването на подобни фондове бе подписан с още пет банки (Delta, AIK banka, HVB Bank, Войводанска банка, Raiffeisen Bank).Конкурсите за стратегически предприятия пък следват модела на добре познатата и в България пулова приватизация (групират се предприятия от един отрасъл, които да се раздържавяват от международен посредник). Този процес практически започна в началото на 2002 г., когато бяха договорени сделките за три големи циментови завода - BFC Kosjerie u Novi Popovac (виж таблицата). Общата сума на инвестициите, които те привлякоха, надхвърли 150 млн. щ. долара. Сред купувачите са швейцарската фирма Холсим АЕ (собственик на Белоизворски цимент АД, преименуван на Холсим - България АД) и гръцката Титан АЕ (у нас тя контролира Плевенски цимент АД чрез кипърската Плевцем).Исландската Фармако - собственик на Балканфарма АД у нас, успя да се пребори за фармацевтичната компания Здравлие (Zdravlje). Тази сделка бе сключена скоро след като Балканфарма обяви (в края на 2001-ва), че ще инвестира 25 млн. долара в построяването на фармацевтичен завод в Македония. Фармако обаче отстъпи на местен инвеститор в наддаването за лидера в бранша Зорка фарма (Zorka farma). Победителят - Хемофарм, се оказа един от сериозните сръбски инвеститори. Достатъчно е да споменем, че през миналата година тази компания започна изграждането на свое предприятие в Москва.Безспорен успех за сръбското правителство е, че привлече като консултанти в пуловата приватизация световноизвестни институции като Морган Стенли, ЕПИК, Райфайзенинвестмънт. Посредник при продажбата на водещия сръбски туроператор, чиито активи са 42 млн. евро - Путник и Сърбия турист - Ниш, пък е Балканска консултантска компания на Владимир Каролев и Алекс Бебов. За Путник кандидатстваха три компании - българската Балкантурист (контролирана от корпорацията на убития на 7 март Илия Павлов Ем Джи), американската Юниуърлд и гръцката Тим-нет. Гърците обаче не бяха допуснати при отварянето на офертите на 17 март, като им бе поискано да предоставят още информация. Срокът за подаване на оферти за компанията Сърбия турист, чийто основен актив са три хотела, пък бе удължен до април.Въпреки демонстрираната решимост да се продава бързо и прозрачно, сръбската приватизация също се натъкна на препятствия и критикиПри това те не са много по-различни от нашенските. Първият повод за дискусии даде продажбата на циментовите заводи. Както стана дума, за предприятието в Нови Поповац наддаваха Холсим и Титан. Швейцарската компания обяви цена от 52.5 млн. щ. долара, докато Титан даваше повече - 67.9 млн. щ. долара. Холсим обаче успя да спечели благодарение на обещаните по-големи инвестиции - 83.9 млн. щ. долара срещу 26.6 млн. щ. долара, заявени от гърците. Прилагайки система за претегляне на предложенията, която много прилича на точковата система, измислена от вицепремиера Николай Василев, тръжната комисия класира на първо място швейцарската компания и така даде повод на наблюдателите да припомнят примерите за неизпълнени инвестиционни обещания в други държави от Източна Европа. Вторият проблем е в неспазването на предварително обявените срокове. А и няколко аукциона бяха отложени, тъй като високите първоначални цени не привлякоха купувачи.Специфичен проблем за Сърбия е неизяснената собственост на приватизираните дружества. Ситуацията се усложнява най-вече заради споровете около наследството на бивша Югославия. Това доведе до забавянето на приватизацията на Беопетрол - сръбския аналог на българския Петрол. Дистрибуторската компания, която притежава близо 200 бензиностанции е вторият по големина дистрибутор на горива след Naftna Industrija Srbije (NIS) - местния петролен и газов конгломерат, който включва и Юго петрол. Имотни претенции към Беопетрол има хърватската рафинерия ИНА и сръбското правителство реши да отнесе спора до съд. Независимо от неуредиците Беопетрол предизвиква силния интерес на унгарската MOL, италианската ENI и австрийската OMV. Минималната цена на компанията вероятно ще е поне 60 млн. щ. долара, но според твърденията на някои тя може да стигне и до 300 млн. щ. долара.Още три големи сделки се очакват тази година. Сред тях най-голямо любопитство предизвиква предстоящата продажба на първия сръбски мобилен оператор Мобтел (Mobtel), който миналата година се похвали със забележителната средномесечна печалба от 7.5 млн. евро. Петдесет и един процента от компанията са собственост на най-богатия сърбин - Боголюб Карич. Но има доста съмнения за начина, по който той е влязъл в дружеството. Това, което се знае, е, че милионерът придобива дела си през 1994 г. чрез московския клон на своята фирма БК Група. Останалите 49% са собственост на държавната съобщителна компания PTT. Боголюб Карич е в челото на списъка на облагодетелстваните от стария режим на Милошевич и през последните две години е подложен на силни атаки от властите. Той и братята му все още контролират една от големите сръбски телевизии БК Телеком. Карич е основен клиент и на сръбската данъчна администрация, която разчиташе да събере около 600 млн. евро от извънредния данък върху печалбите, насочен към обкръжението на Милошевич. Само претенциите към контролираната от Карич Астра банка (Astra banka) бяха за 30 млн. долара. И докато разчетите за наказателния данък се оказаха силно преувеличени, то сметките за приватизацията на Мобтел може би не са. Сръбският министър на икономиката Александър Влахович смело обяви продажбата на 100% от оператора, заявявайки, че Карич има правото да откаже продажбата на своя дял.В края на 2002-ра за приватизация бяха обявени и тютюневите предприятия в Ниш и Вранье - DIN и DIV. От тях значително по-голямо е това в Ниш, с дълготрайни активи за 331 млн. евро (това бе една от фабриките, поразени от НАТО-вските бомбардировки през 1999-а). Офертите се събират до края на март и сред кандидатите вече са се наредили Филип Морис, Империал Табако, ВАТ и други. Изискванията към купувачите (те трябва да имат капацитет за производство на 2.5 млрд. къса цигари годишно) бяха заложени в приетия през февруари 2003-а Закон за тютюна. Необходимо е да се отбележи, че правителството не желае да продаде двете дружества в пакет, за да избегне монополно положение на пазара.Раздържавяването на немалко големи фирми ще бъде отложеноПреди година министър Влахович отбеляза, че около 40 предприятия ще бъдат оздравени от правителството, а около 3000 на брой по-малки закъсали дружества ще бъдат ликвидирани. В групата на оздравяваните са леярната Ливница (Livnica) в Кикинда, машиностроителната компания Север Холдинг (Sever Holding) от Суботица и Новкабел (Novkabel) - Нови Сад. Сред тях са и шест химически завода, чийто консултант по програмите за преструктуриране е френската банка Ротшилд (Rothschild). Това са Азотара - Панчево, Милан Благоевич - Лучани, торовият завод Азотара - Суботица, химическият комбинат HIP - Прахово, Първа искра - Барич, и Визкоза - Лозница. Кандидат за химическия завод в Прахово е и българската компания Агробиохим, която ще се състезава за него с йордански, руски и австрийски инвеститори. Агробиохим проучва още един торов завод в Сърбия. Пред остра нужда от преструктуриране е изправена и петролната компания Нафтна Индустрия Сърбие (Naftna Industrija Srbije). Необходими са й поне 200 млн. щ. долара и според сръбските медии този проблем, както и големите задължения (общо петролният сектор дължи 600 млн. щ. долара на Газпром и китайската Cinochem) ще ускорят привличането на частен инвеститор. Газпром обаче сондира възможностите за директна замяна на дълг срещу собственост. Оздравителният процес в Сърбия върви едновременно с програмите за възстановяване от военните разрушения, които се провеждат със съдействието на Европейската агенция за възстановяване - създадена специално, за да насочи помощите, отпускани от Европейския съюз на страната.

Facebook logo
Бъдете с нас и във