Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СЪМНЕНИЯ ЗА КОРУПЦИЯ ПРЕСЛЕДВАТ КОРПОРАТИВНИТЕ ГИГАНТИ

Алкател (Alcatel) минаваше до неотдавна за една напълно порядъчна компания. През 2001 г. френската телекомуникационна компания преразгледа кодекса си за корпоративна етика и разпрати копия от него до повече от 60 000 свои служители в целия свят с предупреждението, че плащането на подкупи и рушвети е забранено. Тя назначи и специална комисия по етика, съставена от висши мениджъри, които да следят дали кодексът се спазва. А през 2003-а в борда на директорите й беше избран Даниел Лебег - президент на френския клон на организацията за борба с корупцията Трансперънси интернешънъл (Transparency International).Защо тогава прокурорите в Коста Рика трескаво претърсват купища банкови документи, според които Алкател е платила незаконно цели 15 млн. щ. долара на висшестоящи политици и бюрократи? В края на октомври 2004-а в затвора попадна бившият президент на централноамериканската държава Мигел Анхел Родригес. Той беше обвинен, че през 2001 г. е получил подкупи от френската фирма, за да й осигури договори на местния пазар. Друг предишен президент на страната - Хосе Мария Фигерес (управлявал в периода 1994-1998-а), призна, че от 2000 до 2003-а е взел от Алкател 900 000 долара под формата на консултантски такси. От 15 октомври зад решетките е и бившият ръководител на дейността на Алкател в Коста Рика Едгар Валверде, обвинен в подбуждане на корупционни действия и престъпен заговор. От друга страна, властите в Коста Рика водят разследване дали Алкател е нарушавала забраната за чуждестранно участие в местните политически кампании, включително тази за избирането на сегашния президент на страната Абел Пачеко.От компанията признават, че Валверде, както и бивш неин вицепрезидент, отговарящ за латиноамериканските операции, изглежда, са плащали политически рушвети през костариканска консултантска фирма. Висшите мениджъри в Париж научили за случая от публикации в пресата в Коста Рика през септември. След проведено вътрешно разследване ръководството на Алкател стигнало до решението, че двамата са използвали фирмени средства, за да облагодетелстват себе си и семействата си. След като ги уволни, Алкател обяви, че е готова да сътрудничи на властите и дори е поискала срещу тях да бъдат повдигнати обвинения. Алкател си има правила и процедури, които тези двама служители не са спазили, коментира Даниел Лебег.Други обаче са по-скептично настроени. Как е възможно висшият ешелон на Алкател да не е знаел, че от корпоративните сметки в Ню Йорк са взети 14 или 15 млн. долара, за да бъдат раздадени като награди на служители на много високо ниво?, чуди се Марио Карасо, вицепрезидент на Трансперънси интернешънъл в Коста Рика.Алкател не е единствената, срещу която пълзят съмнения за корупция. Четирима служители на френския петролен гигант Тотал (Total) се превърнаха в обект на официално разследване тази есен във връзка с проучването на швейцарска фирма, заподозряна, че е била посредник при плащането на подкупи. Във Вашингтон пък американската Комисия за ценни книжа и фондови борси работи по подадена жалба, разобличаваща германския концерн ДаймлерКрайслер (DaimlerChrysler) в поддържането на тайни банкови сметки, от които са финансирани корупционни действия в чужбина. Десетки други случаи са разкрити в Европа, Латинска Америка и Африка.Естествено, подкупите са практика, която датира от древността. Но има окуражителни признаци, че правителствата по света най-накрая започват да ограничават нейните прояви. Споразумението на страните членки на ОИСР, влязло в сила през 1999 г., пришпори приемането на строги закони в 35 държави и въведе наказания за компаниите, уличени в плащането на подкупи. Преди това Съединените щати бяха единствената държава, в която действаше подобно законодателство. Докато във Франция и Германия, да речем, фирмите дори успяваха да си издействат намаления на дължимите данъци заради суми, които реално са отивали за рушвети. Климатът определено се промени - подчертава Сюзън Хоули, консултант в британска групировка, която проследява усилията за борба срещу корупцията. - Компаниите започват да усещат промяната в законите.Антикорупционното законодателство е само един от новите инструменти на разположение на разследващите органи. По-строгите правила за отчитане на международните финансови трансфери, въведени през последните години за възпрепятстване на организираната престъпност и тероризма, улесняват проследяването на парите. Процесът срещу Тотал във Франция започна през 2002-ра, когато френската групировка за борба с прането на мръсни пари Тракфин (Tracfin) попада на парична сума, прехвърлена от дъщерна компания на Тотал към швейцарската фирма Телиак (Teliac). В момента се проучва дали от своя страна Телиак е превеждала пари в брой на служители в Ирак, Русия и Танзания. От Тотал потвърждават, че са имали търговски отношения с Телиак, но са категорични, че не те, а швейцарците представляват интерес за правосъдието. Съдът обаче разпореди да започне официално разследване срещу четирима служители на френския петролен гигант, включително срещу бившия шеф на отдела му за международна търговия и срещу старши мениджъра на поделението му за проучване и добив в Близкия Изток.Напоследък дръзките европейски прокурори не се ограничават да търсят плячката си само в собствения си двор. Известният френски магистрат Рено Ван Рюмбек например се е заел да проучи дали консорциум, в който участва американската Халибъртън (Halliburton Co.), е плащал подкупи с помощта на британски адвокат, за да получи одобрение за построяването на завод за втечнен природен газ в Нигерия. Говорителка на Халибъртън отбеляза, че вътрешното разследване не е открило никакви доказателства за плащани подкупи, но въпреки това компанията оказва съдействие на следователите. Причината Франция да се намесва в този случай е, че един от членовете на въпросния консорциум е парижката инженерна фирма Текнип (Technip). Както в случая с Халибъртън, много от все още течащите разследвания се концентрират върху практиката компании с амбиции да развият бизнес извън собствената си страна, да използват услугите на посредници, подсигурени със солидни връзки. Фирмите искат да стигнат до правилните хора, затова наемат агенти. После агентите искат пари и ръководството им си затварят очите и ушите за това, което се случва, обяснява Джърмин Брукс - глобален директор на Трансперънси интернешънъл. Норвежката Статойл (Statoil) плати глоба от 3 млн. щ. долара през октомври, за да се отърве от обвиненията, че консултантска фирма е действала нечестно от нейно име, за да й осигури договори в Иран. Статойл прие санкцията, без да признава или отрича обвиненията, съгласявайки се единствено че е имало нарушение на правилата на вътрешната етика. Повод за разследването, което щатската Комисия за ценни книжа и фондови борси започна срещу ДаймлерКрайслер, станаха обвиненията, отправени от бивш одитор на автомобилния концерн. Според разказа на Дейвид Басета през 2001 г. той разбрал, че Даймлер отклонява част от приходите от продажбите на автомобили Мерцедес към 40 тайни банкови сметки в чужбина. Одиторът е убеден, че е бил уволнен през януари 2004-а, защото споделил разкритията си пред по-висшестоящите органи. Сега Басета съди ДаймлерКрайслер във федералния съд в Мичигън, а Комисията за ценни книжа и фондови борси води собствено разследване. Да се наложи спазване на законите е трудна задача. Американският Държавен департамент е пресметнал, че за периода 30 април 2003 - 30 април 2004 г. е имало 47 договора на стойност 15 млрд. долара, които по всяка вероятност имат връзка с подкупи. Едва няколко от случаите на корупция през същия период са били проследени успешно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във