Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Сума ти народ не плаща за телевизия

Повече от половината абонати у нас ползват сателитна телевизия.
S 250 519d3336 60d3 4486 8f36 337ab7e82d0b
S 250 31c51aec 1474 4558 9114 1da09ccdb5a5

Може да звучи невероятно, но по документи една голяма част от българите не гледат телевизия у дома си. Дали защото не искат, или просто защото нямат такава възможност, 39.2% от домакинствата у нас не са сключили договор за доставка на ТВ програми с някой от операторите. Броят на абонатите, които плащат за телевизионно съдържание в България, е 1 826 575. Това излиза от доклада за 2016 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, който разкрива как се променят услугите за пренос и разпространение на радио- и телевизионни програми. 

Доколко верни обаче са данните, които регулаторът е събрал и обобщил? По принцип няма как експертите му да влязат във всеки дом и да проверят плащат ли живеещите там за телевизия, или не. Поради което разчитат на информацията, която им подават самите оператори. Предприятието Х например отчита, че има 10 хил. клиенти, от които събира N приходи. Но дали наистина е така няма кой да провери и докаже. С други думи, на държавата й липсват механизми за контрол на пазара на платена телевизия,(кабелна, сателитна и IP) и разчита единствено на съвестта на гражданите и бизнеса. Само че и едните, и другите имат изгода да прикриват някои факти. Обикновените потребители с удоволствие биха се отказали от касова бележка за платена такса, ако в замяна примерно получат достъп до някои от платените канали. Доставчиците на телевизия и особено по-малките пък усърдно крият клиентската си база, за да не плащат повече за съдържание, а и да пестят от данъци. Общо взето, не е тайна, че, както навсякъде другаде, и в този сектор има големи сиви и дори черни зони, които освен финансовата сметка изкривяват и цялостната представа за пазара. 

Според доклада на КРС клиентите на платена телевизия се увеличават с много бавни темпове. Ръстът за 2016-а спрямо 2015-а е едва 2.4 на сто. Най-значително е увеличението на абонатите на IP телевизия - 20.8%, но това е защото в абсолютни стойности те все още са много малко - под 287 хиляди. Иначе за четвърта поредна година темпът на нарастване намалява, което показва, че междуплатформената конкуренция в сегмента по отношение на качеството и разнообразието на предоставяните услуги се задълбочава. Хората, които ползват сателитна телевизия, също стават повече, но с едва 2.2 на сто за година.

На другия полюс е старата кабелна телевизия, която завладя българските домове през 90-те. При нея нещата вървят на замиране, като най-показателното е, че десетки фирми са подали заявление за прекратяване на дейността си. На пазара вече са останали 243 оператори, използващи кабелни мрежи, като 73% от тях предлагат цифрово приемане. На фона на общия ръст на потребителите на платена телевизия при тях има значителен спад - 4.3 процента. Но хората от бранша са на мнение, че именно оттук се формира сивият оттенък на сектора. Причината е, че повечето от въпросните оператори работят в малките градове, където изискванията на потребителите не са толкова големи, а контролът - изключително слаб. 


Обемът на общите приходи от абонати на платена телевизия през 2016-а е 330.6 млн. лв., като нараства спрямо 2015-а с 8.5 процента. 


Всъщност каквато и да е истината, едно е неоспоримо - сателитната телевизия вече категорично е водеща у нас. Основните доставчици при нея са БТК ("Виваком"), "Булсатком" и "Мобилтел". Трите дружества имат общо 933 хил. клиенти, или над 51% от всички абонати в страната. Парите, които си делят те, са 178.4 млн. лв. без ДДС, което е над 68% от всички постъпления на пазара. Логично е да се предположи, че масовото навлизане на този вид услуга се случи поради безжичния достъп до потребителите - нещо особено важно за отдалечените райони. Но данните показват, че сателитни чинии ползват и над 40% от хората в градовете. А това представлява известен проблем, който се корени в самата технология на предаването на телевизионния сигнал. Сателитното приемане на програми по принцип е стара технология, добре позната още през 80-те години на миналия век. И като такава не предлага кой знае какви възможности от днешна гледна точка. Първият недостатък, като оставим настрана зависимостта от метеорологичните условия, е качеството на образите. С малките чинии по балконите просто няма как да се получи толкова добър сигнал, от какъвто се нуждаят последните модели телевизори. С времето това разминаване ще се задълбочава и в един момент ще стане безполезно купуването на нов приемник, тъй като функциите му ще са неизползваеми.

Още по-неприятна е липсата на интерактивност при сателитната телевизия. Казано иначе, тя протича еднопосочно - от доставчика към потребителя и не позволява директна обратна връзка. А бъдещето е именно в тази насока и по всичко личи, че голяма част от българското население още дълго ще е назад с телевизионните технологии. Особено след като сателитните чинии могат да се монтират почти навсякъде и поради тази причина са предпочитани устройства в селата, вилните зони, курортите и дори в новите столични квартали, където няма изградена кабелна инфраструктура.  

Иначе операторите се опитват да наложат новите стандарти, при все че това им се получава трудно. Конкретно "Булсатком" предлага услугата Fusion, която е достъпна на различни устройства през интернет. При нея, без да е необходимо да се монтира сателитна чиния или дори да се купува телевизор, може да се гледат (на лаптоп или таблет) всички програми, и то с изключително добро качество. Fusion е достъпна и чрез апликация за смарт телевизори, което означава, че вече е възможно пълноценно телевизионно изживяване само през един WiFi рутер, без пробиване на дупки за кабели.

Почти същите услуги предлагат и основните конкуренти "Виваком" и "Мобилтел". Мобилната телевизия на първия телеком се казва TV GO, а на втория - Mtel Now. Новото при тях е, че потребителите могат да гледат голям брой телевизионни канали директно от смартфона си през 4G мрежите. Без съмнение тези технологии ще създадат в близките години изцяло нов сегмент в пазара на платена телевизия, който подобно на сателитните чинии не е зависим от местоположението и дори позволява да гледате телевизия на плажа или в планината. Интерактивността пък дава пълен контрол над съдържанието - превъртане, спиране на пауза, достъп до стари предавания и филми и т.н. 

Именно заради тези екстри се случва и бумът при IPTV. Показателно е, че само през 2016-а приходите от този сегмент са се увеличили цели шест пъти и вече надхвърлят 50 млн. лева. Както и че цели 130 предприятия са регистрирали намеренията си да предоставят IPTV (реално работещите сега са само 28). Лъвският пай обаче и в този случай е основно в ръцете на няколко предприятия. Над 90% от потребителите на IPTV например са абонати на двата най-големи играчи в сектора - "Виваком" и "Мобилтел". 

Що се отнася до ефирните програми, които се получават напълно безплатно, КРС дори не е сметнала за необходимо да включи в анализа си този сегмент. В предишния си годишен доклад регулаторът констатира, че  преминаването от ефирно аналогово към цифрово разпространение на радио- и телевизионните програми в страната през септември 2013-а не е оказало ефект на пазара на платените услуги. А предвид факта, че идеята за няколко национални мултиплекса така и не успя да се осъществи, днес ефирната телевизия в България е на практика без значение за бизнеса.

Facebook logo
Бъдете с нас и във