Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Съживяването на Втора атомна – мисия (не)възможна

Вадим Титов
S 250 19c83c6a 3ed3 4cac a558 9b6aa1820f12

Поредната визита на директор на китайската компания CNNC в страната сякаш инжектира нова доза желание у управляващите за възстановяване на проекта АЕЦ "Белене". В същото време рехавите протести на десните не показват достатъчно сила, за да спрат устрема на правителството да търси начини за строителството на втора атомна централа.

На на посещение у нас бе Сие Дзядзие, президент и директор на китайската China Zhongyuan Engineering Corp. Дружеството отговаря за международните проекти на държавната CNNC (China National Nuclear Corporation). След среща с енергийния министър Теменужка Петкова стана ясно, че CNNC разглежда в детайли предложението за участие в "Белене", както и за участие в бъдещата процедура по търсене на стратегически инвеститор. И логичното се случи: китайците очакват да получат някаква форма на държавна подкрепа. Признанието дойде от Сие Дзядзие по време на международния ядрен форум "Булатом 2018". Там той заяви, че CNNC ще се вслуша в мнението на българската страна по начина на подкрепа и финансиране.

Дзядзие обясни също така, че всички модели за изграждане на АЕЦ имат нужда от някакъв вид гаранции от страна на правителството, за да се привлекат инвеститори. Той добави, че в различните държави тази подкрепа е различна. В момента CNNC и нейното подразделение се запознават с правната, лицензионна и регулаторна среда в България и какви са възможностите за участие като инвеститор в "Белене". Дзядзие отбеляза, че компанията му е много добре запозната с руските технологии на ВВЕР реакторите и спокойно може да работи с дружествата на корпорацията "Росатом" при изграждането на българската централа.

По отношение на дяловото участие, което  би желала да придобие CNNC, Дзядзиe посочи, че всичко е на много ранен етап и не се ангажира с конкретни данни. По думите му една от опциите е в проекта да се внедрят китайски технологии, та дори и да бъдат доставени китайски реактори. Но всичко това било въпрос на преговори с българската страна, които тепърва предстоят.

Малко по-предпазливи в идеята за размразяването на "Белене" се оказаха от "Росатом". Техният представител на ядрения форум Вадим Титов заяви, че руската корпорация ще изчака първо да види решението на българските власти и след това ще прецени по какъв начин може да се включи - само като строител или и като инвеститор. 

Управляващите в България в момента са дотолкова обнадеждени, че дори очакват до края на октомври да бъде подготвен вариант за създаване на ново предприятие АЕЦ "Белене", отделно от НЕК. Така може да се провери дали наистина има инвеститорски интерес за строителството на атомната централа. Въпросът е колко време ще продължи търсенето на инвеститор? При последния опит по времето на Тройната коалиция разговорите за финансиране и участие с немската компания RWE продължиха повече от година и завършиха с провал.

Сега проектът е поставен на нова основа и има варианти да бъде реализиран, смята заместник-председателят на парламентарната енергийната комисия Валентин Николов. Според него има четирима кандидати, които биха желали да участват като инвеститори - CNNC, "Росатом", френската "Арева" и дружеството "Фраматом". Последните обаче са единствено доставчици на оборудване и неотдавна закупиха ядрения бизнес именно на "Арева".

Асоциацията на организациите на българските работодатели обаче вижда риск да се наливат още публични средства в изграждането на втора атомна. В тяхно писмо се изтъква, че има опасност подновяването на строителството да доведе до прилагане на схеми за непазарни приходи за евентуалните бъдещи инвеститори и непазарни начини за ощетяване на данъкоплатците. От друга страна, се разпространява невярна информация за цената на електроенергията, произведена от "Белене", за обема на бъдещото електропотребление в страната и за липсата на енергийни алтернативи.

Асоциациятат е съгласна АЕЦ "Белене" да бъде построена, но единствено на чисто пазарен принцип, без ангажименти на държавата за гарантирано изкупуване или преференциални цени. Министър Петкова анонсира, че проектът ще се осъществява при "пазарни условия", но като такива досега тя огласи само две изисквания: да няма държавни гаранции и да няма дългосрочни договори за изкупуване. Липсва обаче публично заявена изрична забрана за преференциално ценообразуване, за възможни доплащания на ценови разлики и за корпоративни гаранции от държавните дружества в енергетиката, отбелязват в писмото си работодателите.

С аргумента, че такава била цената на електроенергията, произвеждана от АЕЦ "Козлодуй", в публичното медийно пространство смело се коментират цени на електроенергията от бъдещата централа в интервала между 25 и 50 евро за мегаватчас. В работодателската асоциация определят тази теза като несъстоятелна и неадекватна на наличната информация. За сравнение се посочва, че за проекта Hinkley Point C, Великобритания, се заявява цена от 92.50  паунда за мегаватчас, при договор за 35-годишен период. През 2019-а се очаква в Беларус да заработи нова АЕЦ, цените на която са от порядъка на 110 евро за мегаватчас. Проектът Akkuyu, Турция, предполага цена от 124 щ. долара за мегаватчас, а разчетите за проекта за разширяване с два нови блока на Paksi, Унгария, са в горната граница на интервала 80-110 евро за мегаватчас, обясняват от АОБР, предполагайки, че и българският проект ще се движи в същия ценови диапазон.

Работодателите очакват решението на парламента за отмяна на мораториума за строителството на "Белене" да протече паралелно с обсъждането на Стратегията за устойчиво енергийно развитие до 2030 година. Нейното изготвяне бе възложено на Министерството на енергетиката, но няма яснота на какъв етап е въпросният документ.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във