Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СЪДЪТ ВЗЕ НА МУШКА И БЮДЖЕТА

Съдът нагази здраво в полето на правителството, поставяйки под въпрос проектобюджета му за 2003 година. Той е третата мишена, след като реформата в правораздаването бе атакувана пред Конституционния съд и не без съдействието на магистратите бе спряна сделката за Булгартабак. Бомбата избухна в сряда (13 ноември), когато Висшият съдебен съвет (ВСС) поиска решението на правителството, с което то одобри законопроекта за държавния бюджет за 2003 г., да бъде спряно. В отсъствието на правосъдния министър висшите съдии сезираха Върховния административен съд (ВАС), като предложението за това е било направено от председателя на Върховния касационен съд Иван Григоров.Жалбата на магистратите веднага бе внесена в Министерския съвет, а на 14 ноември (четвъртък) пресслужбата на ВАС съобщи, че документът е постъпил в съда. По същество членовете на ВСС искат изтегляне на законопроекта за държавния бюджет за 2003 г., тъй като финансовото министерство е редактирало проектобюджета на съдебната система, изработен от ВСС, а това е нарушение на конституцията.Проблемът беше основна тема на провелото се същия ден заседание на парламентарната Комисия по бюджет и финанси, чиито членове отначало реагираха на новината за обжалването на проектозакона с насмешка, а после се объркаха. Председателят на комисията Иван Искров до последно се кълнеше, че ВАС няма право да спира закони, тъй като над парламента стои само Конституционният съд. Както излиза - проектът е незаконен, обобщи пък заместник-председателят Георги Пирински, уточнявайки, че като по-нисша категория специалисти финансистите трудно схващат правните аргументи. Финансовият министър Милен Велчев първоначално не успя да реагира. Но до края на деня говорителят на кабинета съобщи становището на правителствените юристи, че няма нарушения на процедурата по изготвянето на законопроекта. Според висшите магистрати, Министерският съвет е внесъл собствен вариант за бюджета на съдебната система, а не предложението на Висшия съдебен съвет. Това противоречи на приетите в края на юли изменения и допълнения в Закона за съдебната власт, гарантиращи финансовата й независимост от правителството. Член 196, ал.3 от закона гласи: Министерският съвет не може да изменя проекта на съдебната власт, а само изразява становище по него пред Народното събрание. В този контекст ВВС е предложила бюджетът на съдебната система за 2003 г. да е в размер на 260 млн. лв. и съответно целият консолидиран бюджет на държавата да е съобразен с претенциите на съдиите за повече пари. Министерският съвет обаче си е позволил да внесе в Народното събрание собственото си предложение, с което определя на съдебната система бюджет от 138 млн. лева. Въпреки че подобно право имат единствено депутатите, както отбелязват някои юристи, и то при гласуването на проекта в парламента. На практика е нарушена и конституцията на страната, която определя съдебната власт като независима, се казва също в жалбата на ВСС. А причината за сезирането на Върховния административен съд е, че се обжалва решението на правителството - т.е. административният акт, с който е одобрен проектобюджетът, а не законът, още по-малко пък проектът на закон.Становището на магистратите беше умело подкрепено от другия заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси - Муравей Радев, който изглеждаше най-информиран за предприетата от съдиите атака. Това означава, че обсъждането на законопроекта е безсмислено, докато по казуса не се произнесе Върховният административен съд, категоричен бе Радев. След като спорът се превърна в политически, становище по въпроса взе и председателят на комисията Иван Искров: От къде на къде парламентът ще чака решението на ВАС, след като никой не задължава Народното събрание да се съобразява с което и да е от съдилищата? Според Искров действията на кабинета съответстват на чл.20, ал.3 от Закона за устройство на държавния бюджет, в който е записано: Министерският съвет може да преценява проектобюджетите на съдебната власт и Сметната палата и да дава становище по тях, включвайки ги в общите параметри на държавния бюджет, който внася в Народното събрание. В дискусията се намеси и присъстващият на заседанието председател на Сметната палата Георги Николов. Той припомни, че през последните няколко години е практика на всяко правителство да предлага свой вариант на бюджета за съдебната власт. Аз смятам, че юристите трябва да се произнесат по въпроса, дали Законът за устройството на държавния бюджет е по-висш нормативен акт от Закона за съдебната власт, заяви Николов.В разгара на разправиите Георги Пирински се сети да попита министъра на финансите Милен Велчев - какво би станало, ако ВАС се произнесе по жалбата в полза на Висшия съдебен съвет. Велчев отбеляза, че Министерският съвет може да внесе променен вариант на законопроекта за държавен бюджет за 2003 г., но той също ще е незаконен и може да бъде оспорен в съда, защото няма да е спазен срокът за внасянето му в Народното събрание - 31 октомври. При това положение единствената алтернатива ще е да работим по миналогодишния бюджет и Министерството на финансите ще е много улеснено от това, коментира Велчев.Изглежда, че голямата въпросителна ще е дали Върховният административен съд има правомощия да разглежда внесената жалба? Всичко зависи от начина на тълкуване на чл.7, ал.1 от Закона за Върховния административен съд, според която той не разглежда актове, с които се упражнява законодателна инициатива. Юристите на правителството са на мнение, че решението, с което е одобрен проектобюджетът за 2003 г., е акт, с който кабинетът упражнява именно такава инициатива и следователно то не подлежи на обжалване. Но съдиите има с какво да оборят този очевиден аргумент срещу правото да се обжалват проектозаконите на кабинета. Текстовете от Закона за съдебната власт, за чието нарушаване става дума, се отнасят до начина на изготвяне на бюджета и те ограничават законодателната инициатива на кабинета. Така че ВАС най-вероятно няма да се занимава със законосъобразността на бюджета (това би било абсурдно), а в нарушаването на определената със закона процедура по изготвянето му. Което прави изходът от делото труден за прогнозиране.Най-вероятно нещата ще се изяснят в първите дни на декември, когато се очаква да бъде насрочено заседанието на ВАС. Тогава правителствените юристи ще трябва да стискат палци цитираният чл.7 да убеди съдиите, че не може да се създава прецедент, който да позволи току-така да се обжалват процедурите за одобрението на проектозакони от кабинета. Ако обаче магистратите преценят, че жалбата на Висшия съдебен съвет е допустима, пътят към бюджетния хаос ще е напълно открит. А с това и пътят към по-сериозни политически сътресения.

Facebook logo
Бъдете с нас и във