Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СЪДЪТ ПОДХВАНА И СДЕЛКАТА ЗА АТОМЕНЕРГОРЕМОНТ

Проблемът около приватизацията на Атоменергоремонт ЕАД възникна в началото на юни след публикация в австрийското списание Фокус. Изданието вдигна шум, че сигурността на АЕЦ Козлодуй била застрашена от съмнителните кандидат-купувачи на дружеството, от които само един имал опит в бранша. Последвалите публикации в българската преса свързаха предпочетения на 11 юни от Агенцията за приватизация купувач - Българска енергийна компания, с небезизвестния Константин Димитров - Самоковеца. Сделката за продажба на 70% от капитала на Атоменергоремонт беше внесена в надзорния съвет на АП на 16 юни и три дни по-късно бе одобрена от него с пет на два гласа.Приватизационният договор бе подписан на 27 юни, като новият собственик - Българска енергийна компания, плати 15.6 млн. лв. и се задължи за срок от пет години да направи инвестиции в размер на 6.190 млн. лева. Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) даде на 15 септември ход на делото за приватизацията на козлодуйското дружество Атоменергоремонт. Производството бе образувано на 8 юли тази година след протест на заместник главния прокурор и ръководител на Върховната административна прокуратура Цони Цонев срещу решението на надзорния съвет на АП. С него бе одобрена продажбата на 70% от капитала на Атоменергоремонт на Българска енергийна компания. На заседанието на ВАС в началото на седмицата жалбата бе представена от прокурор Елена Енчева. Според нея решението на надзора не било мотивирано и надзорниците пренебрегнали собствените си указания към Изпълнителния съвет на приватизационното ведомство. А именно сред правилата за провеждане на конкурса да залегне и изискването купувачите да предоставят доказателства, че са работили поне пет години в ядрената индустрия и притежават технологичен, научен, правен и лицензионен опит за предприятия в тази област. Въпросните критерии били поискани от енергийното ведомство, но така и не били отразени в получените от кандидатите документи, тъй като искането закъсняло с два дни.Нарушени били и разпоредби на Закона за приватизацията и следприватизационен контрол, заяви прокурор Енчева. Изпълнителният съвет на АП внесъл за одобрение в надзора парафиран договор с Българска енергийна компания на 16 юни, т.е. преди да изтече 14-дневният законов срок, в който пренебрегнатите кандидати биха могли да оспорват това решение (взето на 11 юни - бел. авт.). Елена Енчева смята, че процедурата е сериозно опорочена и в още един аспект. При сключването на окончателния договор приватизационната агенция е приела искането на новия собственик - Българска енергийна компания, за откриване на доверителна сметка в полза на купувача, в която да бъдат внесени 20% от уговорената цена от 15 630 млн. лв., или 3.126 млн. лева. Освен че такова изискване не е фигурирало в окончателните оферти на останалите кандидати, то променя и финансовите параметри на сделката, отбеляза прокурорката. Най-сериозният аргумент на прокурорското искане обаче безспорно си остава одобряването на договора, при положение че спечелилата конкурса компания не притежава разрешение за работа със секретна информация. Това противоречало на законите за класифицираната информация и за безопасно използване на ядрената енергия. В крайна сметка основният клиент на Атоменергоремонт е АЕЦ Козлодуй, от която пък зависи пряко националната безопасност - констатира Енчева. Адвокатът на Българска енергийна компания Дария Пенкова призна, че дружеството няма издаден допуск по закона за класифицираната информация, но пък такова разрешение имали някои от работещите в козлодуйското предприятие. Пред върховните магистрати Пенкова обясни също, че със сключването на договора купувачът е поел ангажимента да не освобождава тези служители за срок от пет години.Разплитането на последния казус е от огромно значение, след като подобно разрешение осигурява свободен достъп не само до атомните блокове, но и до касетките с отработеното ядрено гориво. А радиоактивните отпадъци в него могат да се използват за направата на атомни бомби - необходими са единствено добри технически познания и известна обработка, твърдят експерти. Затова и след 11 септември 2001 г. в цял свят достъпът до отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци се контролират много строго. Но у нас явно не е така.Според адвоката на Българска енергийна компания, чл.28 от устава на Атоменергоремонт гарантирал контрола върху всички важни решения на дружеството, тъй като те се взимали с 3/4 от гласовете, а държавата си запазвала блокираща квота. Само че енергийният министър Милко Ковачев отрече да е подписвал устав на Атоменергоремонт, а и след приватизацията му не е провеждано общо събрание на неговите акционери. В 30-дневен срок Върховният административен съд трябва да се произнесе по законосъобразността на процедурата. Отсега обаче може да се прогнозира, че даже магистратите да отменят решението на надзорния съвет на АП, приключилата вече сделка трудно ще бъде развалена. Дотам може да се стигне само ако някой от другите участници в наддаването оспори сделката, подчертават юристи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във