Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СЪДЪТ ДА ПОТЪРСИ КОМПЕТЕНТНИ ЕКСПЕРТИ, А НЕ ОБИКНОВЕНИ ВЕЩИ ЛИЦА

Странно как съдът до момента не е изискал и разгледал всички нормативни документи по казуса Булгаргаз, касаещи данъчни и други задължения, заяви за в. БАНКЕРЪ независим експерт. Според него по Закона за държавния бюджет за 1997-а и постановлението за неговото изпълнение газовото дружество дължи на хазната всички приходи от продажбите както на ямбургския, така и на транзитния газ, намален с експлоатационните разходи. В тези приходи влизат както данък добавена стойност, така и дължимите по вноса мита. През периода 1996-1997 г. обаче Булгаргаз не се е издължавал на хазната, в резултат на което натрупаните към май 1999 г. данъчни задължения са достигнали малко над 400 млн. лева.Все пак експертът отбелязва, че проблемът има и обратна страна - до края на 1997 г. повечето от консуматорите не плащаха синьото гориво и дълговете им към газовото дружество надхвърлиха 590 млн. лева. През септември 1999-а Народното събрание прие т.нар. Закон за Булгаргаз, с който хазната опрости 370 млн. лв. от данъчните задължения на компанията (със същата сума бе увеличен капиталът й). Същевременно законът задължи монополния доставчик да изплати до края на 2002 г. остатъка от старите си задължения към бюджета. Част от тази сума включва и данъците и митото върху продадения на Хардланд Инвестмънт природен газ. По другия казус - имало ли е през 1997 г. офшорното дружество право да внася у нас синьо гориво, отговорът е еднозначен, обяснява експертът. Неговото становище е, че подобен внос е незаконен, и то по две причини. Първо, според съществуващата през 1997 г. нормативна уредба вносът на природен газ е монопол на Булгаргаз. Другото ограничение е в подписаните през 1986-а два междуправителствени документа: т.нар. Ямбургска спогодба и Транзитното споразумение. И двата бяха препотвърдени през 1992 г. от правителствата на Руската федерация и България. По силата на Ямбургската спогодба всяка година до май 1997 г. страната ни получаваше от Русия (респ. Газпром) напълно безплатно определени количества природен газ за сметка на построените от наши специалисти газопроводи в далечен Сибир. Транзитното споразумение също фиксираше безплатно синьо гориво за България, с което Газпром заплащаше за транспортирания газ през наша територия. И в двата междуправителствени документа изрично е фиксирано, че доставяният ни безплатен руски природен газ може да се продава само на територията на страната, но не и да се изнася. Впрочем историята с Харланд е доста спорна. Офшорната компания е оформила временен внос на природен газ, но на практика не е изнесла извън граница синьо гориво, а изкуствени торове. Над 80% от тяхната цена обаче се формира от природния газ, което дава основание на химическите заводи да твърдят, че са работили на ишлеме, т.е. че не дължат данъци и митни сборове за внесената суровина. Този спор може да реши единствено съдът.

Facebook logo
Бъдете с нас и във