Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Съдебна каша и рискове за енергийната сигурност около "Турски поток"

Реализацията на един от най-големите енергийни проекти в последните години - разклонението на "Турски поток" през България, на практика се оказва ключово за сигурността на страната. Поне според правителствения доклад за националната сигурност за 2018-а, одобрен от Министерския съвет и предложен за гласуване от Народното събрание. В случая чиновниците маркират като енергиен риск №1 зависимостта ни страната от един доставчик на ресурси. Разбира се, става дума за Русия.

В документа е посочено, че рискове биха могли да се проявят при евентуални прекъсвания на доставките, поради наличието само на едно трасе за природен газ през териториите на Украйна, Молдова и Румъния. Точно прекъсването на това трасе провокира строителството на газопровода от турската до сръбската граница. Но и цялото разтакаване по изграждането му следва да се разглежда като отделен риск. На този етап обществената поръчка за строителството на стойност 2.2 млрд. лв. е на бюрата на магистратите във Върховния административен съд.

Съдебната каша

Първоначално "Булгартрансгаз" избра за строител на 474-километровия газопровод саудитския консорциум "Аркад". Изненадващо обаче държавният оператор декласира обединението с аргумента, че документите за сключване на договор не са били подадени в установения срок. Впоследствие се пристъпи към сключването на контракт с втората най-добра оферта - на консорциума "Газово разширение и развитие в България". "Аркад" обжалва този ход пред Комисията за защита на конкуренцията. "Булгартрансгаз" пък поиска предварително изпълнение за сключването на договора с второто обединение, но бе "порязана" от антимонополистите - те прецениха, че няма спешна необходимост от подписването на този документ. От своя страна обаче "Газово разширение и развитие в България" обжалва пред съда определението на КЗК. Преди дни ВАС образува дело по тази жалба и го насрочи за 24 септември. 

По този начин магистратите на практика гарантираха, че държавата ще изпусне сроковете за реализацията на "Турски поток", заложени в договора за пренос на газ между "Булгартрансгаз" и руския гигант "Газпром". Операторът трябва да започне да пренася известни количества синьо гориво от турско-българската до българо-сръбската граница от 1 януари 2020-а, само че това вече технически е невъзможно. И това само по себе си предполага, че руската компания може да ни задължим да платим неустойки.

САЩ в готовност за санкции

Както "Банкеръ" вече писа, Конгресът на САЩ придвижва законопроект, чрез който да санкционира руските енергийни проекти в Европа. Комисията за външна политика към Камарата на представителите вече одобри текстовете, които позволяват на Вашингтон да наложи санкции на фирми и физически лица, чиито плавателни съдове участват в доставката или полагането на тръбите за газопроводите "Северен поток 2" и "Турски поток". Американците разглеждат общо четири проектозакона, които са насочени срещу руските енергийни проекти на Стария континент и очакванията са почти всички да бъдат гласувани до края на лятото. 

Разнообразяването на източниците

Продължението на "Турски поток" през нашата територия ще затвърди доминацията на Русия на пазара на природен газ. И заради европейските енергийни изисквания страната по някакъв начин ще трябва да намери алтернативи. За такива се смятат доставките от Гърция и изграждането на независима борса за търговия със синьо гориво. Реализирането и на този проект обаче се проточи - според графика изграждането на интерконектора с южната ни съседка трябва да започне през септември. Връзката ще е с дължина 182 км между гръцкия град Комотини и Стара Загора. Тръбата е проектирана за транспортирането на 3 млрд. куб. м природен газ годишно, като на един по-късен етап капацитетът й може да се увеличи до 5 млрд. куб. м и да се създаде възможност за обратен пренос от България към Гърция. По начало идеята е по нея да се доставя по 1 млрд. куб. м азербайджанско гориво годишно. 

В този случай американците подкрепят начинанието. Това се потвърди и в позиция на американското посолство в София, в която се посочва, че: "Проектът е обещание за енергийна диверсификация и по-голяма енергийна сигурност не само за България, но и за целия регион." Впрочем в края на май страната обяви първата доставка на американски втечнен газ.  За целта държавният оператор "Булгартрансгаз" сключи договор с холандското дружество "Колмар". На практика България е договорила 140 млн. кубически метра газ, различен от руския. Холандското дружество "Колмар" е заявило също така официално амбициите си за участие на пазара на газ у нас. То възнамерява да участва с доставките на около 500 млн. куб. м през следващите 5 години.

Собственият добив отдавна е мираж

Без успех приключи започналият в края на март тримесечен сондаж за нефт и природен газ в дълбоките води на Черно море край Силистар, извършван от "Шел Интернешънъл Експлорейшън енд Дивелъпмънт Италия С.П.А.“, където 50 на сто държи "Шел", 30% са на австралийската "Уудсайд Енерджи", а останалият дял е на испанската "Респол". 

"В резервоарите, които ни интересуваха, бяха открити хидрокарбонати, но те не са подходящи за търговски цели. Сондажът е запечатан и изоставен, както беше планирано. Извършват се последващи проучвания за предприемане на бъдещи действия в блока", се казва в отчета на компанията за второто тримесечие. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във