Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СЪДБОВНИЯТ ДОКЛАД

ДЕСАНТ НА ЕВРОКОМИСАРИ У НАС ПРЕЗ ОКТОМВРИСакралната дата 1 януари 2007 г., с която се свърза присъединяването на България към ЕС, все пак ще фигурира в предстоящия мониторингов доклад на Брюксел, научи в. БАНКЕРЪ. Документът ще бъде публикуван на 25 октомври и до голяма степен ще внесе яснота ( макар и не окончателна) около евентуалното отлаганена членството ни с една година. Според дипломатически източници формулировката, която ще предпочитат комисарите, е, че страната би могла да се присъедини към Общността в началото на 2007-а, ако правителството продължи с хода на реформите. Еврокомисията ще се произнесе окончателно дали България е готова да стане 26-тия член на общността идната пролет, когато ще състави своя заключителен мониторингов доклад. Това е и една от причините да се очаква в октомврийския си анализ Брюксел да е не е чак толкова конкретен относно датата 1 януари 2007-а. В една от първите си медийни изяви като министър на външните работи Ивайло Калфин заяви, че целта е в мониторинговия доклад страната е да получи признание, че ще бъде напълно готова да влезе в общността след малко повече от година. В средата на септември обаче премиерът Сергей Станишев призна в кулоарите на парламента, че подобен оптимистичен сценарий е малко вероятен. Всъщност, използвайки познатото от досегашните редовни доклади за напредъка на България условно наклонение, Европейската комисия ще държи до последно управляващите в София в напрежение, принуждавайки ги по този начин да изпълнят максимален брой от поетите към държавите членки ангажиментиПръв приложи този похват лично председателят на Европейската комисия Жозе Барозу, който неотдавна се срещна в Ню Йорк с президента на републиката Георги Първанов. Тогава бившият португалски премиер алармира, че управляващите у нас трябва да си създадат усещане за спешност. Фактът, че времето за осъществяване на спешните промени неумолимо изтича, вероятно ще ни припомни в началото на октомври и комисарят по разширяването на ЕС Оли Рен. Той ще бъде на официално посещение у нас на 13 и 14 октомври, за да добие последни преки впечатления за хода на подготовката преди публикуването на мониторинговия доклад. Предстоящата визита в София ще бъде втората за Оли Рен в рамките на тази година. Както е известно, той бе у нас в края на март, когато в реч пред Народното събрание призова българските политици незабавно да започнат отлаганата с години съдебна реформа. Всъщност предстоящата му визита е само част от истинския десант, който ще осъществят част от комисарите през следващия месец. Освен Оли Рен се очаква да пристигне и колегата му по въпросите на здравеопазването и потреблението Маркос Киприану, както и по околната среда Ставрос Дивас. Не е изключено да дойде комисарят по регионалната политика Данюта Хюбнер. Преди това обаче българска правителствена делегация, начело с министъра по европейските въпроси Меглена Кунева, ще замине за Брюксел на 28 септември. Там тя ще предостави последна актуална информация за гласуването на европейските закони в Народното събрание, която ще бъде включена в доклада от 25 октомври. Главният преговарящ с Общността вече имаше възможност да декларира, че след получената от Еврокомисията отсрочка ( до първата седмица на октомври) депутатите ще се справят в срокс всички 22 приоритетни законопроекта. Сред тях са и предизвикалият разнопосочни оценки нов НПК, както и обемистият проект на Закона за ветеринаромедицинската дейност. Наивно би било обаче да се смята, че дори и при пределна мобилизация парламентът ще гласува като на конвейер текстовете на спешните нормативи. Не е много ясно доколко управляващите са се вслушали в думите на Жозе Барозу, отправени към президента Първанов на американска земя. Председателят на Еврокомисията акцентира най-вече върху практическото прилагане на гласуваните вече закони - нещо, от което все още сме твърде далече. Това доказва прегледът на направеното от България досега в посочените от Комисията на ЕС пет проблемни области(Правосъдие и вътрешен ред, Земеделие, Свободно предоставяне на услуги, Дружествено право и Околна среда), заради които ни показа жълт картон в началото на юни. Наистина проектът за нов НПК се обсъжда на второ четене от Комисията по правни въпроси към парламента, но на този етап политическите сили все още не са постигнали съгласие по спорните моменти, като фактическото ликвидиране на следствието и въвеждането на фигурата на наблюдаващ прокурор. За практическо прилагане на кодекса пък е абсурдно да се говори, тъй като той ще влезе в сила най-рано след половин година. Министерството на земеделието пък декларира, че ще навакса изоставането в подготовката на Разплащателната агенция и системата за администриране и контрол (позволяваща да се следи дали площите се засяват) до края на август. Единственото сигурно засега е, че в началото на септември Министерският съвет задължи аграрния министър Нихат Кабил да представи доклад по изпълнението на ангажиментите ни по глава Обща селскостопанска политика. Известна утеха е, че в сряда (21 септември) министър Нихат Кабил и президентът на белгийската компания Евросенс (Еurosense) Емил Маес подписаха договор, по силата на който фирмата ще извърши заснемане и ще изработи цифрова ортофотокарта на земеделските терени у нас. С това на практика бе поставено началото на Интегрираната система за администриране и контрол. Малко по-добре стоят нещата в раздела за свободно предоставяне на услуги. В началото на своя мандат сегашното Народно събрание премахна част от дискриминационните текстове в Закона за чужденците, заради които търпяхме критики от Брюксел. В момента в комисиите на Народното събрание се обсъждат измененията в Закона за хазарта. Министерският съвет пък одобри актуализиран вариант на проекта за Застрахователен кодекс. Проблемите със защита на интелектуалната собственост и транспонирането на отпадъците обаче си остават и няма как да не бъдат отразени в доклада на Комисията.Не е трудно да се прогнозира, че в частта за изпълнението на политическите критерииеврокомисарите ще отбележат близо двумесечната криза с излъчването на ново правителство след парламентарните избори през юни тази година. Под една или друга форма експертите в Брюксел най-вероятно ще отбележат и лошата координация между отделните министерства при усвояването на еврофондовете, неясните функции на политическите кабинети, както и парадоксалните ситуации с липсата на сгради за Комисията за защита на личните данни и на Националния омбудсман. С интерес ще се очакват и текстовете в мониторинговия доклад, посветени на борбата с корупцията по висшите етажи на властта, както и в областта на образованието и здравеопазването. Премиерът Сергей Станишев се похвали неотдавна, че правителството подготвяло нов Кодекс за поведение на министрите и политически назначените лица в държавната администрация. От това обаче съдебните дела, свързани с даване или искане на подкуп, едва ли ще се увеличат. Премиерът Станишев би трябвало да знае, че корупцията не се плаши от стратегии или кодекси, преписани механично от страните членки.През последните няколко години Брюксел традиционно не пести ласкателства към България при оценките за изпълнението на икономическите критерии. Като актив в нашата сметка този път ще бъде записан респектиращият ръст на БВП от 6.2% през първата половина на тази година. Но няма как да бъдат подминати без тревога задълбочаващото се отрицателно салдо във външната търговия, както и салдото по текущата сметка на платежния баланс. Няма с какво особено да се похвалим и в сектора на приватизацията. На практика от дружествата, които трябваше да преминат през 2005-а в частни ръце, това се случи само с Българско речно плаване. Все още държавни обаче остават Булгартабак, въздушният превозвач България Ер, АДИС, оръжейните дружества Тератон, Кинтекс и ВМЗ Сопот. Повечето социологически проучвания на деловите среди пък все още сочат, че у нас трудно се започва нов бизнес, а снабдяването с разрешително или с лиценз продължава да бъде кошмар за предприемачите. Но едва ли една страна кандидатка за ЕС може да изпълни 100% критериите за членство преди самото си присъединяване към единния пазар. Така например десетте страни от Централна и Източна Европа, които станаха част от ЕС през май 2004 г., до последно бяха критикуваниот Еврокомисията за слабостите във фискалната им политика, за преструктурирането на икономиката, за процеса на приватизацията, за бавното реформиране на пазара на труда, на здравния сектор. През пролетта на миналата година пък сред т. нар. отличнички имаше страни с бюджетен дефицит до 9% от БВП и безработица от почти 20 на сто. Част от десетката изпитваше големи затруднения по главата Свободно движение на хора (и по-конкретно с взаимното признаване на дипломите за професионална квалификация) - например Чехия, Естония, Литва, а към други като Полша имаше забележки за неефективния контрол върху продаваните на вътрешния пазар хранителни продукти и усвояването на еврофондовете.

Facebook logo
Бъдете с нас и във