Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СТРАТЕГИЯ ЩЕ ПОМАГА ЗА ПРИВЛИЧАНЕТО НА ИНВЕСТИТОРИ

България най-сетне ще има единна стратегия за насърчаване на инвеститорите. Миналата седмица тя бе одобрена от Съвета за икономически растеж към ведомството на министър Лидия Шулева. Проектът бе изготвен с финансовата помощ на Американската агенция за международно развитие и с участието на експерти от всички отраслови министерства и от браншовите организации. Осемдесетстраничният анализ е направен въз основа на данните за представянето на българската икономика в последните години, както и на прогнозите за периода 2005-2010 година. Стратегията логично е разделена на две части - до 2008-а, когато трябва да приключи интегрирането на страната в Европейския съюз, и след това. Основните притегателни фактори за инвеститорите у нас, според документа, са политическата и макроикономическата стабилност, добрият инвестиционен рейтинг, близостта на страната до пазарите в Азия и в страните от ОНД. Добрите производствени традиции в определени отрасли (хранително-вкусовата промишленост, туризма, електротехниката, фармацевтиката) и високата квалификация на българските работници също могат да накарат чуждестранните компании да влагат у нас, смятат авторите на стратегията. Разбира се, те посочват и отрицателните страни на бизнесклимата у нас - най-вече неефективната съдебна система и бюрократичните пречки. Като очевидни недостатъци на икономиката се изтъкват сравнително малкият вътрешен пазар и скромната покупателна способност на населението, както и остарялата техническа инфраструктура. Малко изненадващо в графата пасиви намират място ограничените фискални и данъчни стимули за насърчаване на инвестициите, особено в сравнение с другите страни от Централна и Източна Европа. Заключение, което подчертано контрастира с предприетата от кабинета кампания България да се рекламира като страната с най-ниски данъчни ставки в региона.Основното достойнство на представената стратегия е, че тя посочва конкретни мерки в седем различни области, които трябва да се предприемат в следващите няколко години. Акцентира се върху ограничаването на ролята на държавата в регулирането на икономиката и върху подобряването на административното обслужване. Препоръчва се и да се продължи процесът на отмяна на лицензионните и ограничителните режими, за което БАНКЕРЪ писа в предишния си брой. Любопитна е и идеята за изваждане на търговския регистър от окръжните съдилища и прехвърлянето му към Агенцията по вписването в правосъдното министерството - нещо, което вече бе подкрепено публично не само от Антон Станков, но и от икономическия министър Лидия Шулева. Не са новост намеренията за реформа в системата на принудителното изпълнение чрез въвеждането на частни съдия-изпълнители, нито пък предложението за по-широко използване на алтернативни методи за решаване на търговски спорове като арбитража и медиацията. Вероятно доста дискусии ще предизвикат плановете за промени в Търговския закон в частта му за търговската несъстоятелност, които трябва да въведат по-ясен критерий при обявяването на фалит, както и да прецизират ролята на държавата като привилигирован кредитор.При всичките си достойнства обаче представената стратегия си остава с предимно пожелателен характер. Едва ли надеждите за привличане на нови инвестиции могат да се възлагат само на нея. Известен оптимизъм все пак вдъхва статистиката за вложенията у нас - по данни на БНБ в първите осем месеца на тази година инвестициите у нас са били 1.079 млрд. евро при 929.1 млн. за същия период на 2003-а. Очакванията на Българската агенция за инвестиции са до декември чуждестранните вложения да достигнат 2.5-3 млрд. евро. Приетата неотдавна актуализация в предприсъединителната програма на България предвижда нови 1.4 млрд. преки чуждестранни инвестиции догодина и още 1.35 млрд. - през 2006-а.

Facebook logo
Бъдете с нас и във