Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СТОПЯВАМЕ БОРЧА НА ИРАК

България опрости 20%, или 340 млн. долара от дълговете на Багдад. Останалите1.36 млрд. долара ще бъдат погасявани постепенно през следващите 20-25 години. Отписването на въпросната част от дълга ще стане с акт на Министерския съвет в някое от следващите му заседания, тъй като по закон само правителството може да опрощава държавни задължения и вземания от чужди правителства.Преди нас това направи и Румъния, която отписа 2 млрд. долара, или 80% от общия номинал, от иракските си вземания, които са общо 2.5 млрд. щ. долара. Северната ни съседка е първата подобна държава извън клуба на 19-те, която проявява такава щедрост. Клубът на богатите опрости 38 млрд. долара от иракските дългове през миналата година.Всъщност българският жест има дълга история, която достигна апогея си преди месец, когато иракският посланик в София Хайдер ал Барак поиска страната ни да зачеркне дълга на Ирак. Ексминистърът на финансите Милен Велчев обаче заяви, че пълно опрощаване е невъзможно, но допусна, че ние ще можем да си върнем повече от 20% от този борч. Държавното вземане от Багдад е около 1.7 млрд. долара. А частният и държавният фирмен сектор имат да получават по приблизителни данни още около 100-200 млн. долара. Според повечено оценки България няма никакви шансове да си върне съществена част от парите, каквото и да се случи в Залива. Най-вече защото нашите вземания са пренебрежимо малки на фона на 100-милиардния иракски дълг. Освен това, макар и признати от Ирак, задълженията са за доставка на стоки при спорни цени. Преди година ексфинансовият министър Милен Велчев заяви, че двете страни първо трябва да уточнят размера на дълга, тъй като все още имат различни позиции по него. Освен това решението на Парижкия клуб за опрощаване на 80 % от дълга не е задължително за България, тъй като тя не е членува в клуба. Тогава Велчев обяви, че правителството ще води преговори с новите управляващи на Ирак. Това обаче ще бъде изключително трудно, тъй като страната няма интерес да изплати повече от 20 % на други страни кредиторки. Това е задължение, поето към страните от Парижкия клуб, на които дължи около 40 млрд. долара.По същото време сегашният министър на финансите Пламен Орешарски защитаваше тезата, че трябва да последваме примера на страните от Парижкия клуб, тъй като след приемането ни в ЕС условията му автоматично ще станат валидни и за нас. България има неуредени вземания от Третия свят за около 2.5 млрд. щ. долара. В челните редици на държавите - длъжници към България, са: Ирак, Либия, Сирия, Афганистан, Куба, Никарагуа, Мозамбик, Алжир. Всъщност в списъка, достъпен до експертите на Министерството на финансите, БНБ и Министерството на външните работи, фигурират около 35 държави. Но имената им не се обявяват в публичното пространство, тъй като дължимите кредити (на фона на тези към развитите държави) са пренебрежимо малки, обясняват финансисти.Точната сума на българските вземания също е донякъде ориентировъчна. В обявените 2.5 млрд. долара се включват главниците по заемите, лихвите и натрупаните просрочия. В много случаи лихвите са от 30 до 50% от целия дълг. Това означава, че първоначалният дълг към началото на 90-те години на миналия век е бил 1.4-1.5 млрд. долара, а начислените допълнителни задължения - между 700 и 800 млн. долара. Те по правило са твърде спорни при договаряне. А пълното им изплащане, дори при заявено желание от страната длъжник, е нереалистично.Кабинетът Сакскобургготски преговаряше за уреждането на задълженията ни от Никарагуа, Куба и Ангола. Според запознати резултати от тези преговори няма, тъй като страните не са се съгласили да платят кеш между 20 и 25 цента за долар. Дългове на страните от Третия свят към България Саудитска Арабия 46 млн. долараИрак 1.7 млрд. долараЛибия 400 млн. долараНикарагуа 180 млн. долараСирия 80 млн. долараАфганистан 45 млн. долараКуба 40 млн. долара

Facebook logo
Бъдете с нас и във