Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СТОЛЪТ НА СОФИЯНСКИ СТРУВА 300 ХИЛЯДИ

ВЛАСТТА НЕ СЕ ПЕЧЕЛИ С ПАРИ, А С МНОГО ПАРИКметското място в столицата струва над 300 хиляди лева, затова могат да си го позволят само големите партии. Но София е най-скъпият град в страната. Доста по-тънко минават кандидат-кметовете в останалите десетина големи града. За победата в Пловдив, Русе, Варна и Стара Загора например състезателите се бъркат за около 100 хил. лева. В по-малките градове е още по-евтино, но все пак много зависи от случая, споделят ветерани в надпреварите.При местните избори над 50-60% от предвидените за кампанията пари отиват за реклами в медиите. Значително по-малко се дават за бензин и транспорт. Отпечатването на плакати и диплянки отнема около 10-15 на сто от средствата. Останалите отиват за хонорари на певци и музиканти, които в този период скачат главоломно. Големите централи са изчислили, че в парламентарни кампании вкарването на един депутат им струва средно около 20 хил. лева.Когато в България (и не само) се говори за избори, всъщност се говори за пари. Дори не за пари, а за много пари. Гласоподавателят у нас (и не само) само формално решава кой ще управлява държавата. Това решават дебелите портфейли - някои нашенски, някои не. Те поръчват дали музиката да бъде синя, червена или пък с коронка. През цялото последно десетилетие избирателят е бил използван само за да пусне бюлетината. Най-скъпо платени са парламентарните избори - те все пак определят управлението на цялата държава. Сумите, които се разиграват за парламентарната победа, са шокиращи. Никой от играчите обаче не желае да спомене истинските суми. Те никога не могат и да бъдат доказани. Парите се дават само на ръка Няма документи, няма банкови извлечения, няма счетоводство и отчети. За тези пачки с банкноти българският данъкоплатец може само да се досеща. Въпреки огромния оборот досега никой не е огласил доказателства. Ветерани в политическия бранш твърдят, че с всяка изминала кампания сумите стават все по-големи. Всички дават за пример последните парламентарни избори през 2001 година.След победата на Георги Първанов в президентските избори в края на миналата година нито един сериозен наблюдател не си позволява да се усъмни в предстоящата победа на червените кандидати и в наближаващата кметска надпревара. Сигурността на прогнозата обаче се подкрепя не толкова от политически анализи, колкото от явните демонстрации на едрия национален капитал, че вече симпатизира на левицата. За разлика от централната изпълнителна власт и от парламента, общинарите не се занимават с политика. Те управляват и преразпределят местните ресурси и никак не е без значение в полза на кои местни бизнесмени и фирми ще правят това. Мирисът на пари концентрира вниманието на местните баровци към кметовете и общинските управи. След като миналата година бизнесакулите в национален мащаб си напазаруваха депутати и министри, сега по-дребните им колеги отварят портфейли за общинската власт.Защо ли? Огромната част от собствеността на общините вече е приватизирана. Но на новите собственици им трябва да са добре поставени пред местната управа. Било, за да им възложи някоя голяма поръчка - в по-добрия случай, било пък да завъртят заедно някаква тайна далаверка - в по-разпространения случай. А разговорът на ти с политиците става най-вече в предизборните месеци. Механизмът е известен - финансирането на кампанията.Политиците твърдят, че отдавна не се налага да обикалят и да молят фирми за пари. Бизнесмените сами идват и си предлагат услугите, твърди Йордан Нихризов, председател на БСДП. По-малките партии като неговата не могат да си позволят централно финансиране и пари за кампаниите се търсят от местните активисти. Правилникът на организацията предвижда 70% от членския внос и 50% от даренията да остават в местните структури. Тези пари обаче са крайно недостатъчни и активистите на БСДП често са атакувани от амбициозни бизнесмени. Това понякога ги поставя в доста изкусителни ситуации. Нихризов разкрива, че преди хора на известен бургаски бос се опитали да влязат в Общинския съвет чрез листите на социалдемократите, разбира се, срещу пълно финансиране на кампанията на партията в района. Но след като получили отказ, направо си купили местната структура на друга партия и с нейните листи вкарали 8 души в общинския съвет. Подобен случай Нихризов разказва и за Добрич. Тамошен бизнесмен пожелал да си плати на БСДП да го вкарат в местния парламент. Отказът очевидно не го разстроил много, защото седмица по-късно се появил на пето място в листата на БСП. И Нихризов е сигурен, че тази услуга не е била безплатна. Някои партии обаче, дори и да не са били много по-големи, винаги са разполагали с много пари. Йордан Нихризов си спомня, че през 1994 г. в Габрово социалдемократите са можели да си позволят за изборната кампания само 100 хил. лв. стари пари, докато Бизнесблокът е похарчил 3 милиона.Впрочем описаните случаи изобщо не са прецеденти. В същата кампания бургазлии бяха поразени от парите, които пръскаха хората на местния син лидер Йордан Цонев, за да пробутат за кмет протежето си Васил Илиев. Според градската мълва преди изборите от всички билбордове по улица Демокрация се е усмихвал Илиев. След тях мястото си заема рекламата на ЛУКойл. Едва ли става въпрос за съвпадение. Един от най-разпространените начини за спонсориране на политическите кампании е именно отдаването на рекламно място. По този начин партийните афиши се появяват не само по билбордове, но и в закупени от фирми рекламни площи във вестниците.Не остана по-назад в щедростта си и кампанията на тогавашния червен кмет, който успя да спечели втори мандат не без помощта на доста видни бизнесмени в града. Публична тайна в района е колко е задължен Йоан Костадинов за спечелването на втория кметски мандат на приятеля си Ивайло Дражев, виден бизнесмен и президент на футболен клуб Черноморец. Зад гърба на Костадинов застанаха и повечето местни медии, а това е един от най-големите харчове в кампаниите. Моньо Христов от БЗНС-Народен съюз изчислява, че за медийна реклама отиват около 50-60% от всички вложени в предизборната кампания пари. Разбира се, тарифите зависят от големината на градовете. В Радомир например БСДП е похарчила само 1000 лв., твърди нейният председател, а е спечелила цели три съветнически места. Тънко са минали и земеделците в Гълъбово - само с 4-5 хиляди лева. Толкова струвала горе-долу властта в населените места, които имат около 20-25 хил. жители. Там нямало нужда дори от медийна реклама, защото хората се познавали и разчитали на личните си впечатления от кандидата. По стотина лева само трябвало да се дадат на музиканти и певци, за да разнообразят кампанията. Победителите са вложили поне двойно повече.Не са необходими големи пари и за победа в Кюстендил, твърди червеният депутат Иво Атанасов. Той заявява, че цялата кампания не му е струвала повече от 4-5 хиляди лева, но за участие в диспут в софийска медия му се е наложило да плати 600 лв. от собствения си джоб. Червените в Кюстендил нямали нищо против малките дарения от местни симпатизанти. За да няма скрито- покрито и да се знае кой колко е дал, срещу получена определена сума от местната централа на БСПдавали на дарителя БлагоевкиТака се наричали продаваните марки и срещу събрания брой Благоевки лесно ставало ясно кой колко е дал. Атанасов, като шеф на социалистите в региона, не толерирал практиката да се обвързват с големи дарения от бизнесмени, твърди самият той. За по-голям град като Хасково обаче цената скача. През 1999 г. земеделците са вложили в тамошната кметска надпревара около 20 хиляди лева. Но тази скромна сума успяла да ги класира едва на трето място.Политици с богат опит в провеждането на кампании твърдят, че един от най-скъпите градове в страната е Пловдив. Изключително голямо значение за резултатите от изборите има местният вестник Марица, собственост на познатия в града и в столицата Степан Еремян. За пловдивчани не е тайна близостта на Еремян със социалистите, но като гъвкав бизнесмен той добре се разбира и с управляващите открай време общината сини политици. Като местен медиен лидер именно Марица получава лъвския пай от средствата за реклама на кандидатите на СДС по време на кампания. Въпреки че повече от парите отиват за реклама в медиите, политиците сами признават, че по време на кампания пренаситената реклама не дава сериозен ефект, а през 1999 г. например в много райони тя е изиграла лоша шега на кандидатите на СДС. Важно е на чия страна са медиите дълго преди изборите, обяснява Моньо Христов. Според него по време на избори присъствието на личности и партии в медиите има само поддържаща роля. Въпреки това никой не рискува да се лиши от нея. Далеч по-евтино минават в селищата в Пловдивска област. Местният син депутат Йордан Бакалов е категоричен, че при тях не са идвали бизнесмени, желаещи да подпомогнат кампанията. Финансирането дори и на местните избори ставало от централата на Раковски 134, така че на местно ниво нямали ангажимент да се занимават с търсене на пари. Бакалов признава, че разни хора помагат с малки суми, но срещу това подписват официален дарителски договор, в който пише за какво да се изразходват. А политиците харчат постъпилите средства само срещу разходен ордер. В последната кампания в Пловдивска област официално сините са похарчили само 20-30 хил. лв., припомня си Бакалов. Това са цифрите, записани в отчета, който се представя пред Сметната палата. Голяма част от бюджетите за кампанията отиват за гласовете на ромите, особено там където те са внушителна група. Политиците твърдят, че техният избор определя победителите в Пазарджик, Видин, Сливен, Стара Загора и Хасково. Двете най-големи централи на БСП и на СДС взаимно се обвиняват, че дължат победите си на ромските бюлетини. Иво Атанасов набеждава синия депутат Стойчо Кацаров, че е спечелил мандата си благодарение на ромската махала в Кюстендил, макар че сините категорично отричат. Купуването на ромски гласове е стара практика в България. Схемата е проста. Дават се пари на ромски лидер или на близък до тях човек. Той завежда компактна група смугли гласоподаватели в самото начало или в края на изборния ден пред урната и дава по левче или два на всеки влизащ да гласува. На следващия ден, ако броенето покаже добри резултати, участниците получават по още толкова. По този начин в миналата кампания Евролевицата спечелила 300 гласа в едни от по-малките градове. Опасенията на повечето политици са, че следващата парламентарна кампания ще се реши само с гласовете на ромите. Обясненията им са, че вече гласуват само твърдите електорати на БСП и СДС, които са почти изравнени. Колебаещите се вероятно трайно ще се оттеглят от изборите. Затова накланянето на везните ще зависи от бюлетините в ромските квартали.

Facebook logo
Бъдете с нас и във