Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СТОЯН МАРКОВ: С НЕЛЕГАЛЕН ВНОС НА ОБОРУДВАНЕ ИНДУСТРИЯ НЕ СЕ ПРАВИ

Г-н Марков, казвате, че сами сме си виновни за начина, по който тръгна преходът у нас. Защо?- В бившите социалистически страни от Централна Европа преходът се извърши премислено и последователно. Бяха запазени доказалите своята ефективност форми на организация и управление на икономиката. Правителствата се постараха преходът да бъде плавен. Съхраниха и стабилизираха производствата, които са гръбнакът на икономиката. По-просто казано, държавата запази стандарта на живот на хората. В България след 10 ноември 1989 г. всичко, което бе направено, се отхвърли като ненужно и вредно. Започна се с шоковата терапия за оздравяване на икономиката, продължи се с ликвидационните комисии по селата, с финансовите пирамиди, невижданата девалвация на лева и приватизацията чрез РМД. Резултатите са налице. Много политици, които през изминалите 14 години активно участваха в раздържавяването, сега с учудване и възмущение констатират, че резултатите драстично се разминаха с техните очаквания и обещания. И отново търсят виновниците някъде другаде. Това е нахалство.Когато се подготвяха реформите, все още бяхте в България...- Не съм участвал в подготовката на реформите по раздържавяването на икономиката. Няколко месеца бях в правителството на Луканов. От началото на 1991 г. съм на работа в чужбина. Точно към този период са насочени обвиненията за разграбване.- Истината се установява с документи. Още в първите дни след 10 ноември можеше да се направи ревизия на Централната банка и Външнотърговска банка (сега БУЛБАНК). И тогава всичко щеше да стане ясно. Всички плащания, които са минали през банките, се съхраняват на два носителя - на хартия и на магнитни ленти. С версията, че веднага след 10 ноември е била разграбена държавата, по-лесно се оправдават грубите грешки в управлението на страната, резултат от които е мизерното съществуване на много българи.А външнотърговските дружества?- Не съм отговарял за външнотърговските дружества и не съм контролирал тяхната дейност. Би трябвало годишните им баланси да се съхраняват в архивите на Министерството на външната търговия и Министерството на финансите. Чрез тях могат да се проследят финансовите им операции. Ако се интересувате от списъка на дружествата, поискайте го от архива на приемника на Министерството на външната търговия. Няма основание този списък да не се даде на журналистите. Той не съдържа секретна информация.Имате ли обяснение тогава за сегашния интерес към прословутия доклад за дейността на бившата Държавна сигурност, който всъщност бе публикуван още през 1991-а?- За какъв доклад говорите?Докладът от 1991 г., който през лятото бе обсъждан в парламентарната Комисия по национална сигурност и в който се говори и за скрития транзит, и за външнотърговските дружества.- Не съм виждал този доклад. Странно е, че той се разглежда сега, 12 години по-късно. Бил е много по-актуален през 1991 година. Едно от обясненията е, че през лятото започна подготовката за изборите.Но никой не отрича, че Държавна сигурност се е занимавала с т. нар. скрит транзит, част от който е минавал и през Кинтекс.- От пресата научих за тази дейност на Кинтекс. От публикациите не стана ясно, дали това е транзит през България за трета страна, или става дума за други търговски операции. При съществуващия контрол по границите практически не е възможно да се организира постоянен нелегален трафик на стоки.Как се създаде капитализмът в България?- Това не знам. Аз бях извън България. За да се отговори на този въпрос, трябва да се познават методите, с които се трансформира националното богатство в частна собственост. Аз не разполагам с достоверна информация за началното натрупване на капитала. Публикувани са много хипотези за първия милион, но те също не дават отговор на този въпрос. Не вярвам, че някога ще се разберат скритите лостове на механизма, който за две-три години направи някои хора милионери. Едновременно с това не може и не бива всички богати българи да се поставят под общ знаменател. Десетки бизнесмени показаха делови качества, упоритост и находчивост и в първите хаотични години на прехода честно спечелиха своите пари.Вие не сте ли правили бизнес в България?- Досега не съм имал бизнес в страната и не съм работил с български фирми или организации. Убеден съм, че каквото и да направя, ще предизвикам негативна реакция. Помоему движещата сила на подобни реакции е политически инстинкт или симулацията на такъв инстинкт, за да се демонстрира вярност към новите принципи на обществено поведение. Имате обаче позиция, когато казвате, че това, което е направено, не е пътят на Чехия, Словакия и Унгария...- Казах, че те не приложиха българската форма на реституция, не разрешиха да се плаща с компенсаторки и други подобни финансови инструменти при закупуване на държавните предприятия и т.н.И в Чехия имаше масова приватизация.- В Словакия също. Нещо повече. Всеки пълнолетен гражданин получи книжка, подобно на чек, и правителството обеща, че ще плати нейната стойност след 10 години. И го направи. Но никой не можеше да събере тези книжки на борсата и да създаде фонд за работническо-мениджърска приватизация. Държавната собственост се продаваше, а не се заменяше срещу книжа, които не могат да се осребрят или се търгуват много под номинала. Има и други съществени разлики между българския преход и този на централноевропейските страни. По тази причина не бива да се правят прибързани изводи по аналогия. Словашкият телеком бе продаден за над 500 млн. долара. Защо за БТК дават по-малко? Пропусна се подходящото време и ИНТЕРНЕТ-балонът се спука. А защо за цигарената фабрика в Ниш платиха повече, отколкото предлагаха за Булгартабак? Обясниха, че схемата за приватизация не е отчела политическите реалности.Появиха се публикации, че телекомите се възраждат.- Това е успокоение за душата. Големите телекомуникационни компании се намират в дълбока финансова криза. Първо, те вложиха много пари в инфраструктура, която не използват, а трябва да връщат кредити. Второ, те платиха десетки милиарди долари за правото да използват честоти за третото поколение GSM-мрежи, които все още не са въведени в експлоатация. За да платят дълговете си, компаниите продават свои активи. Не е реалистично да се очаква, че по време на криза някоя от тях ще купи БТК на висока цена.Пазарът ще се възроди, но не се знае кога. Изчакването носи рискове. Техническата инфраструктура на БТК ще остарее. Ако се демонополизира пазарът, почти сигурно е, че компанията ще бъде с малка печалба или губеща. Тогава за нея ще платят още по-малко. Ако не бъде продадена, държавата трябва да се погрижи за техническото й обновление и реструктуриране. За това трябват много пари, но ще се повиши шансът по-късно БТК да се продаде с добра печалба. Има, разбира се, и риск инвестициите да се загубят.Откъде се появиха информациите в пресата за връзката ви с Булгартабак?- Откъдето се появяват всички такива мълви. Не съм се срещал с никой от ръководството на Булгартабак. Бихте ли консултирал някого за приватизацията?- Не са ме канили за консултант. Участвал съм, заедно с колеги от CERN, в групата, която препоръча къде да бъдат насочени научните изследвания в областта на компютърните технологии и методите за обработване на информацията. Като член на правителството, заедно с ресорните министри, отговарях за реализирането на научно-техническата политика на страната. Тогава натрупах доста знания и опит и мисля, че се справях със задълженията си. Знаете, че министри, които не оправдаваха доверието, ги преместваха на друга, по-малко отговорна работа. Нямам предвид политическите рокади, които бяха направени по настояване на Горбачов. Световната конюнктура не можеше ли да бъде оправдание?- Тогава тя не оказваше съществено влияние върху България. До началото на 80-те години основната част от националния доход на страните членки на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) се формираше от търговския обмен между тях. Икономиката на СИВ бе твърде затворена и слабо се влияеше от външен финансово-политически натиск или световни икономически кризи. Какво тогава проби социалистическата икономика?- Не искам да обсъждам този въпрос, защото все още има много пропаганда и силно политическо противоборство. Още не е дошло време за спокоен анализ. Трябва да минат още 10-15 години и тогава може би ще се направи обективна оценка на този исторически период.Подкрепяте ли тезата, че заводите бяха продадени евтино? Вие знаете колко са стрували.- Не, не зная. Зависи кога са продадени. Стойността на заводите се мени. Предприятията в електрониката след пет-шест години се продават на безценица, защото технологията и техниката са остарели. Металургията и енергетиката живеят най-дълго. Също така зависи кога са правени оценките на заводите, които са използвани за база при тяхната приватизация. Как е изчислено, че Химко, който изнасяше карбамид за десетки милиони долари, струва 530 хил. щ. долара или БГА Балкан - 150 хил. долара? Защо металургичният комбинат в Кошице (Словакия) бе продаден за повече от един милиард долара, а Кремиковци за един долар? Как ги оцениха колко струват, след като левът рязко девалвира, а след това му зачертаха три нули? Ако сте сменили левове за долари, когато курсът е бил 20 лв. за долар, и купите левове, когато курсът е над 1000 лв., колко струва собствеността, която сте придобили? Разликата във валутните курсове бе толкова голяма, че не беше необходимо да се краде.Енергетиката ли е най-перспективният отрасъл на България сега?- България е бедна на енергийни суровини, така че енергетиката не е перспективен отрасъл. Енергийните обекти най-дълго запазват първоначалната си стойност и могат да се продадат на добра цена. Технологиите и оборудването в този отрасъл се сменят през дълъг период от време. От проектирането до производството на нов реактор минават 20-25 години. Само проверките на Международната агенция за атомна енергия продължават от 4 до 7 години.Имат ли шанс високите технологии у нас?- Разбира се, че имат шанс. За да се проправи пътят на високите технологии, държавата трябва да създаде технологически инкубатори. Не само заради високите заплати нашите специалисти работят в европейските и американските университети, изследователски центрове и фирми. Те са оборудвани с модерна апаратура, имат съвременна експериментална база и предлагат отлични условия за работа. От опит знам, че това е най-важното за тях - да докажат на какво са способни, да бъдат оценени, да им бъде даден шанс да направят блестяща кариера. Сега в България те нямат този шанс. Правителството би трябвало да използва значителна част от средствата по присъединителните фондове за изграждането на модерна научноизследователска и експериментална база на технологичните инкубатори. Тогава младите хора ще се върнат в България, сами ще си осигурят контракти с изследователските центрове и големите фирми и ще превърнат инкубаторите в технологически центрове. Постепенно тези центрове ще прераснат във високотехнологични фирми, в които с удоволствие ще влагат пари наши и външни инвеститори. Не е необходимо, даже е вредно, да следваме свой, български път. Достатъчно е да приложим подхода на Ирландия или Норвегия, които упорито, последователно и с много грижи създадоха своята високотехнологична индустрия. Каква е истината за проекта Нева?- Продажба на български технологии и доставка на оборудване за заводите на бившия Съветски съюз. Първо купиха технологията за производство на дискове със сменяеми пакети, а след - това технологията Уинчестер. Основната част от оборудването бе доставено официално, без да се нарушават законите. Машините, забранени за износ, се произвеждаха у нас или в други страни, като се купуваха някои възли и детайли. С нелегален внос на оборудване индустрия не се прави. Трябва сиво вещество. Ние го имахме.

Facebook logo
Бъдете с нас и във